Великотърновка е избрана за генерален секретар на влиятелна европейска социална организация

Мая Донева е създател на „Социална чайна“, която в партньорство с „ТАМ“ възражда Клуба на културните дейци в старата столица

От 1 ноември 2021 г. великотърновката Мая Донева ще заеме поста генерален секретар на Европейската асоциация на доставчици на социални услуги за хора с увреждания (EASPD) – една от най-влиятелните световни организации в областта на социалното включване, човешките права и равенството, която функционира на територията на цяла Европа. И която е ключов партньор на Европейската комисия, ООН и Европейския парламент. На отговорната позиция тя е назначена след прецизен конкурс, а за града и за страната ни е чест, че именно българка е избраната.

Мая на 35-ия си рожден ден с Тишо и трите им деца.

„Смятам, че българите имаме добра репутация в международен план за това какво можем и какви експерти сме. Но всеки е съден според своите собствени постижения и умения, независимо от произхода. Конкурентната среда прави така, че просто най-добрите да успяват, без да има значение откъде си”, заяви за в. „Борба” Мая Донева.

Общителна и много позитивно настроена, младата жена разказа за себе си и за семейството си, с което от няколко месеца са в Брюксел.

Великотърновката, която от студентските си години живее във Варна, е сред най-активните в сферата на социалните услуги, а дейността й е позната в цялата страна. Носителка на много награди за гражданската си позиция, нейното име свързваме с дейността на „Карин дом” – НПО в морската столица, посветено на грижата за деца със специални нужди, на което през последните 4 години е изпълнителен директор. Тя е и съоснователка на „Социална чайна” – едно от първите социални предприятия, подкрепящи младежи, израснали в институции или в тежка семейна среда. Чайната вече си партнира във Велико Търново с пространството за културни и социални събития „ТАМ“, заело се с възраждането на Клуба на културните дейци. Всъщност с основателя на „ТАМ“ Галин се запознали преди случая с КДК и уважението между тях е взаимно. Срещнали се да споделят опит. Лека-полека осъзнали, че много им харесва да работят заедно и

би било чудесно, ако менторската програма на „Социална чайна” се случи и в други градове

не само във Варна. Последвали кореспонденция с Община Велико Търново, съвместни събития... Идеята е на по-късен етап към екипа на „ТАМ“ да се присъединят младежи, които са израснали в социални институции. Те ще бъдат обучавани на ценни умения и работна етика чрез менторска програма и ще бъдат наети на работа към всички събития и културната дейност, случваща се в „ТАМ“.

Провежда обучение по време на Международния летен университет в Хамамет, Тунис. Там е с 40-дневния си син.

Личната биография на Мая Донева е не по-малко интересна от професионалната й. Родена е през 1985 г. във Велико Търново. Завършила е ПМГ „В. Друмев” с профил „География”. Само с хубаво си спомня детството – песните с приятели край люляците в парк „Никола Габровски”, когато още не бил застроен, катеренето по дърветата, люлките, игрите до късно… А вече като голяма – сбирките на Конниците.

„Велико Търново е много хубав град за израстване и съзряване,

защото е достатъчно малък, за да се чувстваш в безопасност, и достатъчно голям и колоритен, за да ти даде и от историята, и от културата, и от хората”, казва търновката. Обича да се връща тук, защото никога не забравя корените си. И за да се види с майка си – микробиолог и вирусолог в Областната болница, и с баща си – дълги години преподавател във Военния университет, сега със собствен бизнес.

В „Социалната чайна” – един от поредните ремонти.

Като малка единственото, което искала да постигне, е да стане журналист, или по-скоро военен кореспондент, вдъхновена от Елена Йончева и нейните репортажи от Чечня и Афганистан. Колкото повече растяла и се развивала, някак си осъзнавала, че това, което е искала да работи, не е точно журналистика, а по-скоро хуманитарна дейност. Но тогава още не знаела, че съществува такава професия. Детската й мечта я отвежда в Свободния университет във Варна, където завършила бакалавърска степен „Комуникации и политическа журналистика”, а после изкарала магистратура в Кардиф Метрополитън по бизнес администрация. Докато следва, започнала да се занимава със социални дейности, с образование и подкрепа на деца, израснали в институции, да открива вариантите за работа с уязвими групи и през европейски програми. Така реално се насочила към това, което работи сега – обучител, международен консултант и лектор в областта на социалните иновации. А новата си длъжност възприема като логична стъпка на човек, който се е доказал сред местната общност и пожелал да надгради постигнатото.

Първа копка на новия център в „Карин дом”.

„И в „Карин дом” като изпълнителен директор, и в „Социалната чайна” като основател,

в един момент виждаш, че колкото и да си добър, системата трябва да бъде променена, пренаредена и адаптирана

в посока тя да бъде по-приемлива за хората с увреждания и тези, които са в уязвима позиция”, обяснява мотивите си Мая Донева. Не се счита за визионер, въпреки мащабната си дейност, по-скоро за човек, който се опитва да си адаптира визията, мечтите и целите в измерими и възможни дейности. Защото визионерството, според нея, понякога е много самотна работа и изолира от реалността.

Мая Донева се стреми постоянно да опровергава стигмата, че като се занимаваш със социални дейности, това трябва да е непременно нещо много тъжно. Всъщност не е така, казва тя. „Хората, които работят в социалния сектор, обикновено са заредени с мотивация да променят света и да покажат, че всеки има право да бъде щастлив – без значение дали си с някакво увреждане, или си изпаднал в бедност. Не мисля, че е въпрос на това да искаш да спасиш света. Ние не сме някоя изстрадала група хора. Социалният сектор е професионален сектор като всеки друг и хората в него си обичат работата. Тя им е проговорила по някакъв начин… Когато създавахме чайната, ме водеше мисълта, че ако виждаш някой проблем и знаеш как може да бъде решен, но не го направиш, това тежи много повече. Не е въпрос на някакъв неуморен дух, а на мироглед”.

Горда е, че и тя е спомогнала да се промени в положителна посока мнението на много българи за децата с увреждания или специални потребности и те са станали повече видими за обществото. А родителите на такива деца набират все по-голяма смелост нормално и откровено да говорят за тях и за проблемите си.

Защото всички имат интерес обществото ни е да равнопоставено.

Макар и преди всичко работа, всяка човешка драма, с която се е сблъсквала, няма как да не остави и в нея своя отпечатък. Истории знае много, но не иска да ги разказва, защото обикновено те натъжават и тръгваме да съжаляваме такива хора, а пък от това няма нищо по-вредно и никому не помага. Пътят е в извоюването на повече услуги и права на хората с увреждания, което обаче изисква немалко и физически, и духовни сили. Все пак, според Мая Донева, и институциите, и гражданският сектор все повече разбират, че това не трябва да е борба, а взаимен процес на споделяне и работа заедно.

И ако в професионален план Мая бележи успехи, с чиста съвест може да каже същото и за личния си живот. Тя е щастливо омъжена за Тихомир, също от Велико Търново, с когото са съученици от началните класове в ОУ „Бачо Киро”. Вече била студентка във Варна, когато се срещнали във Велико Търново и ги завладяла любовта. Оженили се млади, на по 24 години, но не сбъркали. Тихомир завършил медицина в Плевен и се преместил при Мая в морската столица. Там създали дом и се родили трите им деца – две момчета, на 10 и на 4 години, и момиченце на 9. Всъщност смята, че

точно майчинството я завършило като личност и е най-важното, което се е случвало в живота й.

Направило я по-търпелива и по-разбираща. Сега и петимата заедно с лабрадора Мила са в Брюксел и се опитват да се нагодят към новата среда. Все още обзавеждат къщата в белгийската столица, в която ще живеят в следващите години.

Специални хобита Мая няма, но много обича да пътешества. Била е в над 30 държави, най-вече по работа, защото дълги години водила обучения за НПО-та на Европейския младежки форум като част от екипа обучители експерти. Често вземала и децата със себе си. Благодарение на политиката на тази организация, Мая не преставала да работи по време и на трите си майчинства. Най-странното и интересно място, на което е била, е ивицата Газа в Палестина. Посетила я преди две години и половина. Тогава работила с местния университет по програма за социални иновации.

Поема премерени рискове, обича промените и движението. Вярва, че човек не трябва да е постоянно в зоната на комфорта и в безопасност, защото, ако стоим на едно място, никога нищо няма да ни се случи.

Ана РАЙКОВСКА

Снимки Яна Пенева и личен архив

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *