Учени се опитват да разбулят тайните на последните царици на средновековна България

Животът и съдбите на последните царици на средновековна България са обвити в неизвестност заради липсата на достатъчно исторически сведения. Опит да се разбули тайната на битието на цариците бе направен на двудневна международна конференция.
„Начинът, по който царица Теодора, втората съпруга на цар Иван Александър, се появява в двореца, разкрива силата и обаянието й като личност, защото бракът й с царя не е средство за решаване на външно или вътрешно политически проблеми, както повечето владетелски бракове“. Това каза доц. Сашка Георгиева от Института за исторически изследвания при БАН в доклада си, посветен на последните търновски царици на средновековна България.
Той бе представен в първия ден на международната онлайн конференция на тема „Залезът на Балканското Средновековие“, организирана от секцията „Средновековна история“ към Института за исторически изследвания при БАН, катедрата „История на Византия“ към Философския факултет на Белградския университет и Архива на Сръбската православна църква. Форумът, който продължава и днес, се организира по повод 650 години от смъртта на царете Иван Александър и Стефан Урош V и от битката при Черномен.
Докладът на доц. Георгиева е част от колективния проект за проспосография на средновековна България на секция „Средновековна история“ на Института за исторически изследвания при БАН. Тя представи накратко известното за последните български царици.
Много малко има в средновековните извори за жените до последните български царе. За живота на Теодора Втора преди брака й с цар Иван Александър не се знае почти нищо. За брака й доц. Георгиева отбелязва, че е резултат от увлечението на владетеля по една еврейка, чието рождено име не е известно. Няма сигурни сведения за датата на този царствен брак, но има косвени, които позволяват уточняване, посочва тя и допълва, че според известия историк Иван Божилов женитбата трябва да се отнесе към последните месеци на 1347 или в самото начало на 1348 г.
Фрагментарността на изворите не помага да се разбере и коя е последната сръбска принцеса влязла в българското царско семейство в края на ХIV век. „Анализът на наличните извори е убедително доказателство за това, че на практика е невъзможно категорично да се обоснове предпочитание към която и да е хипотеза за имената, на което и да е от двете лица, сключили последния българо-сръбски политически брак. Не може да се каже дали жената се е казвала Драгана, или Теодора, или е носила друго име“, отбелязва Георгиева и допълва, че е трудно да се каже и дали неин съпруг е станал Иван Шишман или синът му Александър.
Според данните в историческите съчинения, обаче, тя гарантирала с личността си българо-сръбския съюз, сключен по инициатива на баща й, като част от усилията му да изгради широка коалиция за решителен отпор срещу турците или преди битката при Плочник от 1387 г., или преди битката при Косово поле от 1389 г., отбеляза Георгиева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *