Есенната сеитба във Великотърновска област закъсня, цената на слънчогледа удари рекорд от 1100 лева за тон

Симеон Вачков, земеделски производител: „Финансовата политика на фермерите трябва да е изключително стриктна – като при военно положение“

Есенната сеитба във Великотърновска област закъсня с повече от месец. Причината са неподходящите климатични условия, които не позволили на фермерите да засеят по-рано есенните култури.

„Към момента са засети около 90% от площите. Има намаление на насажденията от пшеница и вероятно догодина ще се усети недостиг от жито“, това прогнозира земеделският производител Симеон Вачков.

Той обработва над 13 000 декара в общините Свищов и Троян. Отглежда предимно пролетни култури. Около 3000 декара от площите са с пшеница, останалите са със слънчоглед, царевица. Залага и на междинни култури, като грах, овес, елда и др., за които казва, че занапред производството им ще се увеличава.

„Очаквам много трудна година. Финансовата политика на фермерите трябва да е изключително стриктна – като при военно положение. Необходими са точни разчети, защото световните пазари са доста динамични. Възможно е да настъпи време, в което дори производителите да имат пари, да не могат да си купят торове. Огромни заводи в Норвегия, Дания и др. страни затварят и доставките спират. Затова бъдещето е в междинните култури, чрез които се набавят азот и фосфор“, коментира Симеон Вачков.

Според опитния фермер цените на земеделската продукция са добри, но в България отново действа картел на търговци и стойността на слънчогледа, царевицата, пшеницата скача изкуствено поне с 20%.

„Сухото и топло септемврийско време и последвалите обилни дъждове през октомври задържаха земеделските стопани да влязат в нивите и да засеят пшеницата и ечемика. Едва около Димитровден започна усилена сеитба в земеделската кооперация „Плодородие“ във великотърновското село Никюп. Неособено добра бе и изминалата стопанска година за кооперацията“, споделят и зърнопроизводители от община Велико Търново.

Според Николай Николов, председател на ЧЗК „Плодородие“, заради липсата на достатъчно влага семената не могат да покълнат.

„Някои от земеделските производители стартираха сеитбата от 15 септември. Наложи се да се пръска срещу напаст от мухи. Освен това скочиха цените на торовете и на препаратите. Увеличиха се над 4 пъти. Амониевият нитрат преди година струваше 300 лева, сега е 1100 лева“, разказват арендаторите.

След топлите септемврийски дни и сухата почва последваха обилни дъждове през октомври, които не позволили тракторите да влязат в нивите.

„За кратък период от една седмица паднаха над 100 литра дъжд на квадратен метър и не можахме да влезем да сеем“, обяснява Николов.

От общо 8000 декара обработваема земя, която стопанисва земеделската кооперация в Никюп, зърнопроизводителите ще засеят около 2000 декара с пшеница и 800 декара с ечемик. В кооперацията целогодишно са заети 14 души, а по време на кампания се увеличават.

„Има колеги, които стигат до 30 кг посевна норма, а за това са нужни около 60 тона посевен материал. Подготвили сме най-масовия сорт за България – „Авеню“, казва Николов.

Той признава, че изминалата стопанска година за кооперацията не е била от най-успешните. За пореден път зърнопроизводителите регистрират ниски добиви от слънчоглед. С маслодайната култура през тази година са били засети 1800 декара.

„Средно 750 кг ни беше средният добив на пшеница, 750 кг – на ечемика, 880 кг на царевицата и 330 кг от декар на слънчогледа. Слънчогледът – слаба реколта, защото три пъти имахме буря и около 400 декара слънчоглед беше съборен на земята“, обяснява Николов.

Агропроизводителят изтъква, че за втора година изкупната цена на слънчогледа е висока, като факторите за ценообразуването са комплексни. Освен неблагоприятните климатични условия, които водят до нисък добив, все по-малко зърнопроизводители отглеждат тази култура, тъй като е нерентабилно. Така търсенето надвишава предлагането и цените растат. Това пък се отразява на цените на олиото и потребителите купуват все по-скъпа стока на дребно.

„Слънчогледът тази година се търгуваше отново скъпо – тръгна от 850 лева и стигна до 1100 лева за тон. Колко ще продължи, зависи от фирмите, които се занимават с изкупуване и преработка. Доста колеги се отказаха да отглеждат, защото дълго време цените бяха ниски – от порядъка на 500 до 550 лева за тон“, уточнява арендаторът.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки авторът и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *