Героят Георги Донев, на когото цар Борис пратил оръдие за разбиване на градоносни облаци

Един от заселниците в с. Полски Тръмбеш е дядо Хубчо Донев, който в първите години на миналия век идва тук заедно със синовете си Георги и Ганчо. И той като всички – заради жп линията. Нарамва дисагите и тръгва да види със собствените си очи селото, за което толкова много се говори. Идва няколко пъти, обикаля всички местности и накрая купува 22 декара, където само за едно лято построява просторна къща с дълбоки мази, където сглобява огромни бъчви, докарани в разглобено състояние с влака. Дядо Хубчо е бил известен производител на лозов разсад. Още на втората година той изкарва на тръмбешкия пазар няколко хиляди бройки разсад, които разпродава за часове. Със спечелените пари построява още едно жилище, определено за Георги, който е донаборник и е изпратен да изкара школа за подофицери.

Избухва Първата световна война и веднага след полагане на войнишката клетва Георги е изпратен на фронта. Зачислен е към картечна рота като отдельонен командир. Водят се жестоки сражения срещу французи и англичани в Македония, на завоя на река Черна. След една такава жестока битка, капнали от умора, войниците от картечното отделение на младши подофицер Георги Донев влизат в окопа и само след броени минути заспиват, както са седнали. Облегнати до стената на картечното гнездо и потънали в собствените си мисли, се унесли в сладка дрямка. Задрямал е и Георги, когато в краката му пада яйцевидна бомба. Макар полусънен, той бързо я грабва и с всичка сила я връща в окопа на противника. От школата той е запомнил, че всеки, който хвърля граната, инстинктивно, за да се отърве от нея, я мята 8 – 10 секунди по-рано, които са достатъчни тя да бъде върната там, откъдето е дошла. И макар това да го гледаме често на кино, в действителност са нужни голямо самообладание, смелост и мигновена реакция. За броени часове от единия до другия край на бойната линия се говори само за него – младши подофицер Георги Хубчев Донев, който с риск за живота си спасява всички в окопа. Само след ден всички софийски вестници разказват за смелчагата. Заглавията са възторжени: „Подвиг – равен на безумие” и подобни. Следващата седмица обаче го раняват и той е изпратен за лечение във военна болница в София. Вестниците не пропускат да отразят и тази новина.

Принц Борис, прочитайки това, отива на посещение да се запознае лично с героя. С огромна кошница плодове и лакомства той влиза в стаята му, следван от върволица медицински персонал начело с лекуващия лекар. Принцът сяда до краката на Георги и почва да го разпитва. От този ден нататък цар Борис ще гостува десетки пъти в Тръмбеш на Георги Донев. Когато пътувал с влак, неговият вагон се откачал от композицията и установявал на първи глух коловоз. От жп гарата до дома на Георги Донев са 500 метра. Царят тръгвал пеша със своя адютант, без охрана, облечен в цивилно облекло, с каскет на главата. Първия път минаващите покрай него не са могли да го познаят без униформата, докато не минал край търговската кантора на дядо хаджи Миновски. По време на непринудения разговор монархът проявил интерес към зърнодобива в Полскотръмбешкия край, към изкупните цени и други селскостопански въпроси. Когато минавал после пак по улицата, винаги се обаждал на дядо хаджи Миновски.

През 1936 г. в района на Полски Тръмбеш пада голяма градушка, която унищожава почти 100% от селскостопанските култури. Още по пътя към Тръмбеш царят научава тази новина. Влизайки в дома на дядо Хубчо, сварва цялата фамилия, насядала в градинката пред къщата, Борис слушал с голямо внимание за нанесените щети. Проявил желание да види с очите си лозето. Когато отива там и вижда пораженията от градушката, обръща се на изток, сваля фуражката и се прекръства три пъти. Без да пророни дума, монархът тръгва за София. След седмица пред дома на дядо Хубчо спира военен камион, от който слиза капитан с двама войници. Носи писмо от царя до Георги Донев със следното съдържание: „Уважаеми Георги, изпращам оръдие – установка за разбиване на градоносни облаци. Приносящият на това писмо ще те обучи как да действаш с него при появата на градоносни облаци. Ти си бил картечар и бързо ще усвоиш стрелбата. Изпращам ти също и 2 сандъка със снаряди. Много поздрави на всички вкъщи. По капитана пращам и хиляда лева за семейни нужди. 1.07.1936 г., цар Борис“.

Въпросното писмо е четено от тръмбешчани много пъти, съдържанието е предадено без корекции. И всеки път от този ден нататък, когато към Тръмбеш се задават градоносни облаци, Георги, където и да се намира, хуква към лозето и започва да обстрелва облака, докато го разпилее на отделни части. Вместо град започвал да вали дъжд. Вечерта по кръчмите се говори за оръдието на царя и се вдига наздравица, всеки го благославя от сърце за здраве и дълголетие. На погребението на цар Борис Трети отива половин Тръмбеш начело с Георги Хубчев Донев, за да го изпратят в последния му път. Георги Донев умира в Русе, защото на стари години отива да живее при сина си там. Неговият девиз е бил „Ако се налага, умри за България”.

Емилия ГЕОРГИЕВА

Използвани източници: Димитър Димитров – от книгата му „Полски Тръмбеш – изявени личности и чешити“.