Велико Търново почете големия си художник Ганчо Карабаджаков
„В картините ми наистина няма агресия, там всички са в хармония. Може би ми се ще светът да бъде такъв. Може би аз съм едно изкопаемо, предпочитам по-простите неща. От един жест на близост, жест на радост. Но чак толкова сложни работи не ме питайте! Изкуството е вечно!”. С тези думи на Ганчо Карабаджаков, прозвучали от екрана в кадър с него, започва документалният филм, с който бе отбелязана 70-годишнината на именития художник, общественика, зам.-министъра на културата през 2002 г. и дългогодишен зам.-кмет на Велико Търново, напуснал ни в началото на годината. И с изложба от 70 негови платна, подредени в ХГ „Борис Денев” обединени под надслов „Карабаджо. Притчите на Ганчо Карабаджаков”. Мястото не е избрано случайно, защото в последната година от живота си той отново бе директор на културната институция.
Събитието на 28 октомври бе открито от директора на галерията Мартин Митев и събра в нея много колеги и близки приятели на твореца, общественици и политици, студенти, семейството му.
Не, това не бе помен, въпреки че на 26 октомври се навършиха 9 месеца, откакто той ни напусна. А тържество на истинското изкуство, което Ганчо Карабаджаков ни завеща. Или, перифразирайки поета Стефан Цанев, един от героите на филма, в личен план неговата кончина оставя празнина, но с картините си той я запълва.
Много думи за творчеството му могат да бъдат казани, но най-добре говорят за него приятелите, творците и изкуствоведите, споделили искрено в лентата спомените си за него. Сред тях са проф. Иван Харалампиев, композиторът Митко Щерев, поета Стефан Цанев, художниците Пламен Легкоступ, Вихрони Попнеделев, Марин Добрев, двете му дъщери. Ето част от цитатите: „Чрез своите произведения той създава притчи за човека, носейки в себе си и народопсихологията, и натрупаната във времето мъдрост”. И още: „Творчеството му е една пищна балканска фиеста. Винаги има едно намигване, една самоирония, която е присъща на големите творци”.
А филмът предизвика и смях, и сълзи.
Роден на 19 октомври 1951 г. в Ямбол, но човек на всеки град, той избра Арбанаси и Велико Търново като места за дом и вдъхновение. Бохем, с неизменната си шапка, болезнено искрен, дори рязък на моменти с хората, с които общува и същевременно мек и чувствителен – такъв остава Ганчо Карабаджаков в паметта на тези, които са се докоснали до личността му. „За него всяко нещо беше малък празник. За мен Ганчо никога няма да бъде мъртъв, тази дума даже той никак не я обичаше. Всички ние ще го виждаме с чаша кафе, цигара, с оцапани с боички ръце. И най-вече на магазинчето в Арбанаси, където вечер говорехме свободно. Винаги ще виждам открехната врата, от която си подаваше главата и искаше да влезе в кабинета. Това е Ганчо Карабаджаков – артист, приятел, когото повече от 30 години познаваме аз и моето семейство. Живеехме на една улица в Арбанаси, винаги сме си помагали, чествали сме Коледа, Нова година, семейни празници. Споделяхме и тъжните моменти. Той винаги ще остане духовния ми учител и няма как да не се притеснявам, че девет месеца вече нямам този контакт с него. Нямам как да си говоря, да искам съвети. На този празник, на 70-годишния му юбилей той, Ганчо или Карабаджо, както го наричаха творците, ни гледа някъде отгоре. За нас е чест и привилегия, че той остави следа със своето творчество в Историческата и духовна столица Велико Търново. Гордея се, че го познавах. Надявам се и вие”, бяха искрените и развълнувани думи на кмета Даниел Панов.
Ретроспективната изложба на Ганчо Карабаджаков, която се осъществи с финансовата и логистична подкрепа на Община Велико Търново, обхваща всички периоди в творчеството му. Тя е събрана от галериите в Добрич, Бургас, Сливен, Ямбол, София, Пазарджик, Кюстендил, Димитровград, Стара Загора и частни колекции. Картините проследяват развитието на таланта му от 70-те години на миналия век до 2020 г. Тя ще остане в изложбеното пространство до Коледа, а филмът ще бъде показан в градовете, свързани с живота и творчеството на Ганчо Карабаджаков – Ямбол, Пловдив и София.
Ана Райковска
Сн. авторката
