Грънчар превърна бивша плевня в музей на науката

Валентин Димитров е експонирал в Елена близо 30 изделия, които демонстрират физически закони и химически процеси

Майстор на художествена керамика превърна бивша плевня в музей на науката в Елена. На площ от 120 кв. м Валентин Димитров е експонирал близо 30 изделия, които демонстрират нагледно различни физически закони и химични явления. Балканджията е с енциклопедични познания и когато говори за изобретенията, създава впечатление, че е инженер.

„В дипломата ми пише „художник“, казва с усмивка Димитров, който не крие, че афинитетът му към научните постижения се е превърнал в хоби. Творецът признава, че е запален техничар, обича предизвикателствата и кипи от идеи, които няма търпение да реализира. Във възрожденското градче го знаят като Вальо Грънчаря. Преди време искал да създаде музея в сградата на старо училище, но сделката не се осъществила. Неотдавна купил имот в махала Усои, на 3 километра от града, като първоначално възнамерявал да обособи база със специална пещ за изработка на монументални керамични изделия и в живописната местност да събира колеги на пленери.

Просторното помещение обаче се оказало изключително подходящо, за да приюти макетите, които Валентин Димитров собственоръчно е изработил. Обектът вече приема посетители и предизвиква изключителен интерес у любители на познанието, а ученици и студенти нагледно се запознават с научни открития и процеси. Създателят на атракциона влиза в ролята на гид и лично задейства вълшебствата.

Сред най-внушителните експонати е Винт на Архимед. „Това е първата помпа за вдигане на вода, като в древността съоръжението е използвано за напояване на земеделски площи. По-късно, когато в корабите били внедрени двигатели, такъв винт намира приложение в задната част на плавателния съд, като спомага за предвижването му напред. Винтът се използва и при промиване на каолин, който е примесен с вода и кварцов пясък“, обяснява Димитров.

В демонстрационната зала запалените по науката могат да разберат как лети самолетът. Майстор-грънчарят прави визуална демонстрация чрез макет от профил на самолетно крило, вентилатор и пластмасови топчета. Когато стартира вентилатора, въздушната струя изстрелва топчетата нависоко и показва как крилото на летателната машина създава подемна сила.

На видно място е поставено грънчарско колело. Създателят на музея припомня, че това е едно от най-старите изобретения и за над 6000 години принципът му на действие не е променян. Друг уред пък показва как действа гравитационната потенциална енергия за преодоляване на земното привличане. Атрактивна стъклена сфера онагледява електростатичната потенциална енергия, а до нея е позиционирана цинково-въглеродна батерия, измислена от Лидер Леклан.

Три керамични плочки, изпечени при различна температура, пък са пример, че глинените изделия, обработени при повече градуси, са с по-добро качество. При почукване с твърд предмет те звънят.

Вальо Грънчаря е сглобил честотен генератор и прави експеримент, с който доказва, че звукът е механична вълна. Освен че се чува, той се и вижда благодарение на миниатюрни топчета в плексигласова тръба, които се подреждат според честотата на вълната.

Интерес предизвикват още аналитична везна, разрязан четиритактов бензинов двигател, радиоприемник, микроскоп. Подобаващо място е отредено на часовников механизъм с махало, който е изобретен през 1656 г. и до 30-те години на миналия век е бил най-точният уред за измерване на времето.

Валентин Димитров изненадва посетителите с „фокус“ с чаша и с гордост показва стриктно подредените томове на „Енциклопедия Британика“, която е предшественикът на „Гугъл“. В музея могат да се видят още детекторен приемник, 3 D пъзели, с които гостите се забавляват, като подреждат дървените елементи.

Деца и възрастни се прехласват пред устройство за вдигане на тежести – полиспласт. Конструкцията е от въжета с ролки и закачена 20-килограмова тежест. Според броя на ролките товарът може да се повдигне трудно или с лекота. На този принцип работят крановете, асансьорите, той намира приложение във ветроходството.

Сред причудливите приспособления са още бобина на Никола Тесла, както и нагледно представена теорема на Питагор, а любители на математиката могат на място да решават конкретни задачи. Макет онагледява движение на зъбни предавки. Приятна изненада са рисуващ робот и миниатюрен орган, от който всеки може да се пробва да извлече звуци, както и да разбере механизма на действие на инструмента.

Валентин Димитров е поставил две легла, като едното е покрито с гвоздеи, а другото с дървени топки. Музейният уредник кара посетителите да легнат върху всяко от ложетата и всички са единодушни, че изтягането върху топките е много по-неудобно и дори болезнено.

Пространство е отделено и на елементи, с които се показват различни конструкции на мостове, а посетителите се забавляват, като собственоръчно строят такива съоръжения. В сбирката си Валентин Димитров е включил и жироскоп, като показва принципа му на работа. Всеки уред в богатата експозиция е придружен с описание, данни за създателя му, с технически схеми.

Вальо Грънчаря споделя, че изработката на макетите му е отнела около година. Пред сградата на музея е застопорил внушително съоръжение – Лоста на Архимед, чрез който пред слисаните погледи на посетителите с лекота повдига лек автомобил.

„За експонатите ми е необходима голяма площ. Най-подходящата сграда за такъв атракцион в Елена е автогарата в центъра на града. Постройката в момента е неизползваема, а може да се превърне в притегателно място за туристи, както и за обучение на подрастващи“, подчертава Валентин Димитров.

Когато не работи над поредното изделие или не посреща посетители в музея, творецът извайва глинени изделия в грънчарското си ателие. Балканджията е изкусен майстор на българска сграфито керамика – специфична техника, датираща от Второто българско царство.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки авторът