Димитър Колев от златаришките „Репортери” свирил и на царя, а днес си вади хляба като уличен музикант

Сега Димитър Колев си вади хляба като уличен музикант на главната улица във Велико Търново, но пази спомени и за отминали славни години.

 

Кларнетистът, който напоследък почти ежедневно омайва минувачите с парчета на вечните АВВА, световни хитове и класика, е представител на запазената марка „златаришка музика” и продължава да поддържа високото й реноме. Започва да свири от 15-годишен, като първо вземал уроци в Елена. Нотите и солфежа доизучил в музикантската рота в Симеоново като войник, а те му помогнали и за работата по-късно като военен музикант. Служил в Ардино, в Момчилград, в Карлово и свирил на делегациите, които посещавали военните поделения. Желанието за музикантска кариера в цивилния живот обаче надделяло.

Преди двайсетина години с няколко колеги от родната му Златарица създали окичилия се с национална и международна слава оркестър „Репортерите”. Тогава се наричали „Балканска китка”. На една приятелска сбирка, организирана от покойния главен редактор на в. „Борба” Николай Томов, те били поканени да свирят и както винаги, вдигнали на макс градуса на настроението. Тогава един от купонджиите се провикнал вдъхновено: „Каква „Балканска китка”, вие сте на Николай Томов „Репортерите”. Оттам тръгнали и името, и новата славна история на групата, без която не минаваше нито един купон на вестник „Борба“.

Щастливи времена. Оркестър „Репортерите“ в най-силните си години. С тъпана е Димитър Колев. Първият вдясно е легендарният ръководител на групата Митко Болтаджиев.

„Постоянно бяхме заедно, когато имаше веселба”, спомня си Димитър Колев. Несменен ръководител на „Репортерите” е легендарният Митко Любенов Болтаджиев. Ангажиментите по сватби, кръщенета и банкети бързо се увеличавали, което довело и до удвояване на състава. Репертоарът им бил богат и в него имало музика за всеки – народна, циганска, шлагери… Славата на оркестъра се разнесла още в първите години и стигнала високо, чак до премиера Симеон Сакскобургготски. „Не знам откъде е научил за нас, но няколко пъти сме свирили на негови приеми. Разбира се, друга музика – валсове, танга, блус… Той издейства и да участваме във фолклорен фестивал в Швейцария. Имаше музиканти от цял свят”, разказва Митко. Оркестър „Репортерите” просъществува още много години, преди музикантите да се разбягат по чужбина, но без него, защото той още през 2004 г. заминава за Испания. Там с кратки прекъсвания изкарва до миналата година. В южната страна, също както в момента, бил уличен музикант, но разликата била голяма, споделя той. И хора много, и отзивчиви. Изкарвал по 40 евро на ден. След Испания в разгара на пандемията бил пък в Англия. Локдаунът го заключил на Острова и в продължение на три месеца свирил в Оксфорд, приютен от племенника си. През тази година повторил и се върнал през април. За беля, получил инсулт и засега не планира ново излизане в странство. А какво е станало с „Репортерите”? Всички са в Испания с изключение на ръководителя, който си е в Златарица, отговаря Митко. Покрай митарствата си по чужди страни все пак намерил време и да се ожени. И двете му деца също са семейни и са го дарили с внуци.

60-годишният музикант подбира много внимателно репертоара си за улицата и свири само класиките в поп музиката. Репетира с часове. „Постоянно ме питат за имената на песните. И аз ги казвам. Като не знаеш какво свириш, за какво си на улицата…”, коментира той. Учи нови парчета, защото иска да обогати репертоара си и да го промени. „Сега съм в България и трябва да свиря български песни. Търся и които ми допаднат, ще ги разуча. Но искам да са известни на хората, защото аз за тях свиря”, казва Димитър от Златарица.

Благодарен е на музиката, която толкова години е хранила него и семейството. Но сега, в очакване на трудната и пълна с неизвестности зима, си дава сметка, че трудно ще изкара с улични концерти. Затова се надява да си намери постоянна работа, без много да придиря, а музиката – за нея винаги ще се намери време и място, стига да я носиш в сърцето си.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. Авторката и архив „Борба“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.