Зам.-ректорът на ВТУ Янка Тянкова изследва историята на предците си и ще пише книга за посланията, които са оставили

Преподавателката e част от експертна група за изготвяне на проекти към Министерство на правосъдието

Заместник-ректорът по административно-правните дейности на Великотърновски университет и дългогодишен преподавател в Юридическия факултет Янка Тянкова е била в Министерство на правосъдието в различни работни групи за изготвяне на проекти, както и в експертната група при посещение на Световната банка.

Едно от най-големите й постижения в администрацията на вуза е въвеждането на регистри на документите относно правната дейност и това, че успява да помогне в решаването на многото тежки казуси, които намира при встъпването си в длъжност.

Работата си в университета започва още преди да се дипломира през 1998 г. на граждански договор в Стопанския факултет на ВТУ. След което се явява на конкурс и става асистент по гражданско и семейно право. А малко след това защитава и докторантура във Висшата атестационна комисия.

Гордее се с това, че е и един от първите обучени медиатори в съдебната система. И смята, че винаги е по-добре съдебните спорове да се решават извънсъдебно.

През годините е работила и като юрист в Общината. След което успоредно практикува и в университета и в Агенцията за държавни вземания. Убедена е, че опитът й в институциите й дава естествената връзка между теорията и практиката.

„Това ми помага и сега, защото много по-лесно е да дадеш пример на студентите с реални ситуации от своята практика, отколкото с чиста теория“, споделя тя.

Правото е нейната сбъдната мечта, въпреки че първоначално записва и завършва история. Когато завършва средното си образование в Първа гимназия в старата столица, иска да запише право, но не вярва, че ще бъде приета, и не събира смелост да кандидатства. Записва история, но веднага след това се осмелява да рискува и кандидатства за мечтаното право. Приета е и това става водещата линия в живота й.

„Едно от посланията, които искам да дам на младите днес, е да не се отказват от мечтите си и да вярват в себе си. Но ако искат да се развиват, трябва да имат и високо ниво на знания“, твърдо заявява тя.

Правото няма традиции в рода на преподавателката. Навремето дядо й я посъветвал да си намери обикновена административна работа, за да може да се прибира навреме и да отделя време на семейството си. Тогава тя не го разбрала и дори малко се разсърдила на този съвет.

„След време обаче разбрах какво е имал предвид. Когато решиш да сбъднеш една мечта, трябва да си готов да пожертваш много неща. Целият ми труд, всичките ми научни статии са ми коствали адски много безсънни нощи. Пожертвах свободното си време, времето за семейството си, но съм сигурна, че всичко си заслужаваше. Животът ми се осмисля благодарение на това, че съм постигнала целите си“, споделя още Янка Тянкова.

Семейството й я подкрепя, въпреки че били доста взискателни към нея. Тя е благодарна, че са я научили на труд, дисциплина и постоянство. Най-важният урок, който е получила от своите близки и е предала и на своето дете, е „Постигай всичко сам!“.

Един от най-милите си спомени свързва със своите баби и дядовци, които са я отгледали. Как винаги са я посрещали на вратата. Любовта, която са й предали, тя носи в себе си до ден днешен и се надява един ден от строга майка да се превърне в любвеобилна баба.

Никога не е предполагала, нито пък искала да остане в старата столица, но вярва, че съдбата ни е предопределена и всяко нещо се случва с причина.

Свободно време за момента няма, но е твърдо решена да промени това. Надява се на успее да намали малко скоростта на забързаното си ежедневие и да отделя повече време за пътуване и опознаване на света. Най-голямото й желание е да напише книга с историята на своите предци.

Скоро тя се натъква на интересни документи в архива на майка си, които я подтикват да започне да проучва живота на предците си. „Разбрах, че това са хора – възрожденци по дух и сърце, надминали и надживели времето си“, споделя пред „Борба“ тя.

Едно от нещата, които открива, е, че прапрадядо й по майчина линия е един от основните спомоществователи за отпечатване на първите църковнославянски книги в България. Самият той е учил за свещеник в Преображенския манастир. Впоследствие и неговият син също става свещеник. В техния дом е основан и революционен комитет. По бащина линия в семейството й също има революционери, участници във войните, награждавани за храброст. Един от най-интересните документи, на които се натъква, е крепостен акт от 1899 г.

„Архивите започнаха да говорят и за мен ставаше все по-интересно да изучавам историята на семейството, от което идвам. Сега, когато се връщам в спомените си назад, смятам, че съдбата ни е предопределена от миналото, от предците ни и от техните послания“, разказва още тя.

Дияна ГАНЕВА