На 15 ноември се навършиха 140 години от смъртта на най-големия архитект от епохата на Възраждането

Колю Фичето оставя архитектурни шедьоври във Велико Търново и региона, но не всички успяхме да опазим

На 15 ноември отбелязахме 140 г. от смъртта на най-видния строител и архитект от епохата на Възраждането – Колю Фичето. Майсторът, усвоил занаята от дряновските строители, каменоделието – от албанците, а от брациговските майстори – уменията да строи мостове и църкви, надминава всички и оставя след себе си огромно архитектурно наследство. Създава и собствен стил, като творенията му се отличават с леки конструкции и елементи. Той първи въвежда двойно извит елемент, който и до ден днешен се нарича „фичевска кобилица“.

Най-забележителните негови сгради във Велико Търново са Къщата с маймунката, хановете на Хаджи Минчо и Хаджи Николи, конакът – днес музей „Възраждане и Учредително събрание“, църквите „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. Спас“. Довършва и църквата „Св. Никола“, започната от Иван Давдата. Всички те са паметници на културата, повечето от национално значение, но съдбата им е различна, защото се показахме не съвсем достойни за неговото наследство.

Емблематичната църква „Св. св. Константин и Елена“ е строена през 1872/73 г., но от години е затворена за посещения и се търсят пари за цялостната й реставрация. Въртящите колони, с които тя е известна, се пазят в Историческия музей, но за да се върне нейното величие, трябват около 750 000 лв. Собственик на храма е Великотърновската митрополия, затова Община Велико Търново не може да помогне финансово, макар неведнъж да е изявявала готовност. С всяка година атмосферните условия нанасят поражения върху сградата.

Най-печална е съдбата на църквата „Св. Спас“, строена в периода 1862 – 1863 г. на мястото на стара дървена черква. Опустошителното земетресение през 1913 г. я срива почти до основи и до днес не е направен опит да се вдигне отново. Допреди 4 години тя почти бе скрита от погледите на минувачите от дървета и храсти, но оттогава десетки доброволци се включват в почистването на пространството във и около нея. От ремонт се нуждае и църквата „Св. св. Кирил и Методий“, има изготвен проект, но няма финансиране.

Сградата, където днес се помещава музеят „Възраждане и Учредително събрание“, е строена през 1872 – 1874 г. на мястото на стария конак, от който е запазен само затворът. Колю Фичето прави най-красивия и най-големия конак в Дунавския вилает, останал в историята като място на заседанията на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. За съжаление, зданието изгаря на 16 декември 1906 г. заедно с всички архиви на Търновската община, която се е помещавала тогава там.

За щастие, арх. Илия Лефтеров извършва нова пълна реконструкция, а видът й максимално се доближава до първоначалния.

Над 3 млн. лева са необходими за пълния ремонт на църквата „Св. Николай“, защото се нуждае от укрепване на основите и нов покрив. От реставрация се нуждаят и стенописите.

В добър вид са Къщата с маймунката, в която се помещава местният клон на Съюза на учените, и ханът „Хаджи Николи“, реставриран благодарение на вложените средства от американеца Едмънд Бек.

Прекрасно изглежда и храмът „Св. Троица“ в Свищов, непокътнат е мостът над река Янтра до град Бяла, запазен е и уникалният покрит мост над река Осъм в Ловеч. А мостът над река Дряновска в Дряново е и единственият запазен в оригинал до ден днешен.

Дело на уста Колю Фичето са Икономовата къща в Дряново, църквата, камбанарията и старата жилищна част в Преображенския манастир, храмът към манастира „Св. Троица“ по пътя за Самоводене и мн. други.

Единствената фабрика, която строи Колю Фичето, е фабрика за коприна, която се намирала там, където сега е Южният пътен възел. Тя била поръчана от видния местен индустриалец Стефан Карагьозов и е правена заедно с къща на ската точно срещу автогара „Юг“. Сега малкото, което е останало от руините, е скрито от храсталаци.

Ана РАЙКОВСКА