Николай Янков: „Футболът ме избра, още от детската градина ми е в главата“
„Най-добрият отбор сме в групата, мястото ни е в Първа лига“, смята младата надежда на „Етър ВТ“ Николай Янков
Николай Янков е сред младите футболисти на „Етър ВТ”, които старши треньорът Веселин Великов налага постепенно в първия отбор. Той е роден на 28 юни 1999 г. и е юноша на „виолетовите“. Започва да тренира футбол от втори клас като ученик в ОУ „Бачо Киро“, а още през 2011 г. е избран сред най-добрите в страната в своята възраст. После премина в Академията в Ловеч, играе за „Литекс“ и „Хебър“, облича националната фланелка при подрастващите. Това лято се завърна на стадион „Ивайло“.
– Разкажи малко повече за себе си?
– Играя футбол от 2-ри клас, започнах като ляво крило при Ивелин Младенов, после бях при Николай Катъров и при Марин Стефанов. Но бързо започнах да играя като халф, зад нападателя, и в „Литекс“ вече бях такъв.
– Ако не беше футболът, с какво щеше да се занимаваш?
– Щеше да е нещо, свързано с киното. Режисура или монтаж. Това ми е интересно, обичам да се занимавам с такива програми, но по-скоро любителски. Имах и фотоапарат, правех снимки. Но приоритет ми е футболът, той ми изпълва живота изцяло.
– Какво правиш в свободното си време?
– Цялото ми време е отдадено на футбола.
– И все пак?
– Книги, „Плейстейшън“. Играем двамата с Ловре Кнежевич. Ивей не може да играе, даже го сложете в интервюто (смее се). Хоби ми е да гледам и Формула 1, много ми е интересно, нищо че нямам книжка.
– Имаш ли приятелка?
– Необвързан съм.
– Това ще зарадва много фенки…
– Аа, няма шанс (смее се).
– А какви жени харесваш?
– Важното е жената да те прави щастлив и ти да я правиш щастлива. Това е най-важното. При мен водеща е честността. Иначе живея с нашите, семейството е много важно за мен и всичко, което правя, го правя за тях. Имам и по-голям брат.
– Имаш ли домашен любимец?
– Имам куче, голдън ретривър. Стана на 10 месеца преди няколко дни, казва се Рафаел. Вкъщи имаме още едно куче и една котка. Ако някой се чуди дали да си вземе куче – това е най-хубавото нещо. Никога няма да те предаде, за разлика от някои хора.
– Ти ли избра футбола, или той тебе?
– Баща ми е играл футбол. Помня как като малък ходехме на игрището в парка „Габровски“. Но откакто се помня, всичко е футбол, футбол, футбол. Любимият ми играч беше Бербатов, още от „Байерн Леверкузен“, баща ми ми взе тениска. По-скоро футболът избра мен, още от детската градина ми е в главата.
– Бербатов ли ти е и до днес любимият футболист?
– Той направи така, че да се влюбя в моя отбор, който е „Тотнъм“. Иначе той е гений на футбола. Чел съм книгата му, Бербатов е една вдъхновяваща личност.
– Къде се виждаш след 5 години?
– Надявам се вече да съм успял във футбола и да играя в чужбина. Колкото може по-нагоре, пък каквото стане…
– Имаш ли предпочитана страна?
– Англия.
– Чувстваш ли се добре сега в „Етър“?
– Перфектно се чувствам. Който ме познава, знае, че „Етър“ ми е на сърце. Аз съм си започнал тук, за мен „Етър“ е най-големият български отбор и така ще си остане завинаги.
– Как се разбираш с момчетата?
– Перфектно. Уникален колектив, уникални момчета, винаги е забавно. Нямам предпочитания, но най-много се движа с Дичев, с Ради и с Ловре, допаднахме си с него още от първия ден. Но с всички се имам, не деля никого, по-опитните много ни помагат.
– Какво ще кажеш на феновете и фенките?
– Да продължават все така да ни подкрепят. Уникална агитка и подкрепа, всичко най-добро им пожелавам и да са живи и здрави в тези трудни времена!
– Искаме честен отговор: вярваш ли, че „Етър“ ще се пребори за завръщане в елита?
– Абсолютно! Най-добрият отбор сме в групата, а и мястото ни е в Първа лига.
