Тракиецът Яни Павлев положил основите на керамична фабрика „Странджа”

Внукът Емил Янев и семейството му пазят скъпи спомени за своя род

 

Яни Апостолов Павлев – родоначалникът, съпругата му Елена с големия им син Павел.

Началото на 20-и век е свързано с много динамично развитие на промишлеността в Полски Тръмбеш. Освен хранителната и техническа поставя се началото и на керамичната промишленост с фабриката „Странджа”. Всичко започва съвсем случайно, когато Яни Апостолов Павлев, идващ чак от Тракия в търсене на препитание, сяда да си почине на Странджа баир. Мястото се намира на 500 метра южно от Полски Тръмбеш. И както става в приказките, покрай изморения пътник минава една жена със стомна вода и му дава да пие. След като утолява жаждата си, той подлага ръце да измие лицето си. Избърсва лицето си с длан и вижда как почвата шупва от водата. Така установява, че тя е много подходяща за изработване на керамични изделия. И разбира, че търсенето на препитание вече е приключило – точно тук, в Полски Тръмбеш, където открива подходящата почва за производството на керамични изделия.

За няколко години Яни от Лозенград успява да започне собствено производство на керамични изделия. И така през далечната 1923 г. се полагат основите на керамичната фабрика „Странджа”, която произвежда тухли и цигли, много търсени на пазара. Синовете му Иван и Павел също работят във фабриката и са собственици.

Емил Янев

След национализацията фабриката е одържавена, а някои нейни млади собственици са осъдени на смърт от Народния съд. Павел Янев – запасен офицер, е арестуван в Габрово. Изправят ги на сцена в читалището, една група ремсисти на балкона (10-11-и клас) гласуват „смърт” просто така – без разпит, без нищо… После ги качват на влака и вечерта около 21 часа в Търново зад бирената фабрика ги разстрелват. Брат му Иван е бил на 20 крачки, но нищо не е можел да направи. Такава са били времената! Ще цитирам един тръмбешчанин, който от първо, свидетелско лице на тези убийства всеки път, като е срещал Емил Янев, е казвал тъжно: „Твоят вуйчо Павел беше много, много добър човек, а си отиде за едното нищо!”.

Какво е станало ? По време на акцията, за която е извикан запас в Севлиево, Павел Янев и неговият взвод минават покрай една воденица и я подминават. Казват им, че там се крие голям комунист. Павел Янев, като командир, връща взвода, но обяснява на подчинените си, че цар Борис е наредил помилване заради раждането на Симеон. Въпреки това един войник от Пиперково (бъдещ велик милиционер) хвърля граната и го убива. Убитият е домакинът на Габровско-Севлиевския отряд. След 9.09.1944 г. този, който хвърля лимонката, решава да си припише актив, като натопява фабрикантския син Павел. Много хора тогава стават „велики”, като си съчиняват подобни истории, които често струват нечий живот!

Павел и Иван Яневи имат сестра Бонка. Тя не е можела да има деца. Разбирайки за смъртната присъда, едно от последните му желания е да даде едното си дете за осиновяване на сестра си. Съпругата му се съгласява. Много човешки съдби променя това жестоко време.

Другият фабрикант – Никола Павлев, също го убиват – честа практика в ония времена.

Младите от фамилия Яневи

Иначе във фабриката през 1962 г. работят 130 души. Основните средства са 5 милиона лева. Фабриката е в разцвета си, производството на тухли и цигли е голямо, търсенето – също. Чак до 1993 г. тя работи и функционира нормално. Днес от фабриката вече няма и следа.

Наследниците на фамилия Яневи и днес живеят тук, в П. Тръмбеш, в лицето на Емил Янев и неговото задружно семейство. Всички през годините пазят в себе си и пренасят духа на фамилията, а и на мястото, което е избрал някога Яни за свой дом и препитание. Всички наследници на фамилия Яневи са творци – дали в областта на икономиката или земеделието, дали са бизнесмени или научни работници – те са иновативни личности, строители, създатели. За тях ми разказа Емил Янев – един изключително талантлив, знаещ и можещ човек, със силен дух. Разказа за миналото и за себе си, за това, което е предхождало днешния Тръмбеш, което е станало част от неговата идентичност. Това е в „джинса” му, както казваха старите хора.

Източници:

Емилия ГЕОРГИЕВА

Сн. личен архив


Източници:

Спомени на Тотка Янева – съпруга на Емил Янев

Спомени на Емил Янев – внук на Яни Павлев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *