Малайзийка и англичанин свиха семейно гнездо в Горна Липница

Двамата влюбени отглеждат зеленчуци в двора на къщата си и са се превърнали в любимци на местното население

ИНТЕРНАЦИОНАЛНО СЕМЕЙСТВО ВНАСЯ КОЛОРИТ В ПАВЛИКЕНСКОТО СЕЛО ГОРНА ЛИПНИЦА. Питър Лайън и Джералдин Шен Мей се заселили в малкото населено място преди 3 години и макар да им било трудно да свикнат с езиковата бариера, за отрицателно време спечелили сърцата на местните хора. Днес чужденците се чувстват у дома си и нямат планове да се местят другаде. Напротив – доволни са от живота си тук и дори имат идея за бизнес начинание.

Питър е от Великобритания и е израснал в столицата Лондон, а Джералдин – от Малайзия, родена е в град Куала Лумпур. Запознали се по време на новогодишно парти на университета в Шефилд, където и двамата учели. Още същата вечер станали двойка и се срещали в продължение на година и половина. След дипломирането тя се върнали в родината си, а връзката им продължила от разстояние. През това време двамата спестявали пари, за да могат да се срещат, но с времето ставало все по-трудно, защото харчели всичко за самолетни билети и почивки. Осъзнали, че не могат да продължават така и трябва да се съберат.

Влюбените вдигнали сватба в Малайзия, където пред семейството на Джералдин се врекли във вечна вярност. После организирали тържество и във Великобритания с роднините на Питър. Решението да емигрират в България било спонтанно и неочаквано за близките им.

„Още преди да дойдем за първи път в България, си бяхме говорили, че искаме да живеем в страната. Бяхме харесали планините тук, но нямахме представа какво представлява планинският начин на живот. Започнахме да оглеждаме селата около Велико Търново, защото те са много популярни сред чужденците. Разглеждахме обяви на имоти и си харесахме къщата в Горна Липница“, споделя малайзийката.

ПО ДУМИТЕ Й В ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ НА ПРЕМЕСТВАНЕ В ПАВЛИКЕНСКОТО СЕЛО ПРЕЖИВЕЛИ КУЛТУРЕН ШОК. Трябвало им време, за да свикнат и да се адаптират в новата среда на живот, в която на дневен ред са съвсем различни и непознати за тях порядки, обичаи и манталитет.

„В Малайзия също живеех в къща с градина, но това беше домът на баща ми. Никога не сме имали собствен имот с Питър и сега се наслаждаваме на къщата си. Климатът тук е много подходящ за отглеждане на зеленчуци, но когато се настанихме, всичко беше обрасло в храсталаци. Отне ни една година да се преборим с това и да подготвим земята за засаждане“, казва Джералдин.

С Питър отглеждат домати, цвекло, моркови, лук и други. Миналата година произвели цели 120 тикви.

Със зарзавата младата жена готви традиционни азиатски рецепти и отчита със задоволство, че в големите хранителни магазини във Велико Търново открива всички необходими сосове, подправки и съставки за деликатесите.

Преди да дойдат в България, тя работела като шеф-готвач, но в момента не практикува професията си. Мечтае да има свой ресторант на колела, където да предлага азиатска кухня, а съпругът й изцяло адмирира идеята. За да се случи това обаче, Джералдин е убедена, че трябва да се насочи към града, защото на село няма да има интерес към начинанието.

Питър дошъл за първи път у нас, когато бил на 20 години. Пристигнал на стоп и останал много впечатлен от културата и отношението, с което го посрещнали българите. ТОЙ РАБОТИ КАТО ПРОГРАМИСТ И ТОВА МУ ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ТРУДИ ОТ ВСЯКА ТОЧКА НА СВЕТА.

„Първоначално бях част от екипа на компания от Великобритания, после се преместих в Малайзия и оттам работех за английски фирми. Сега имам собствена фирма и сам съм си шеф. Работя, когато искам, сядам на двора и практикувам в приятна атмосфера. В свободното си време разтоварвам, като цепя дърва и поддържам зеленчуковата градина“, споделя братанецът.

По думите му местните го приели много бързо и сближаването станало само за една вечер, която прекарал с мъжете в кръчмата. Научили го да пие ракия и да хапва шопска салата.

Питър допълва, че единствените неща, които не му допадат у нас, са данъчната система и това, че за всяко нещо ти трябват връзки.

„Не харесвам данъчната ви система, защото хората с най-ниски заплати имат най-големите данъци. Опитах да наема българи за мои служители, но осигуровките им бяха толкова високи, че се отказах. Другото – че за всичко ти трябват връзки, а в Англия, ако имаш пари – можеш да постигнеш каквото искаш“, твърди той.

Чужденците се радват на прекрасни отношения със съседите, които често ги викат за помощ, когато се налага да се свърши спешно някаква работа в къщите. Всекидневно навестяват комшийката им баба Наса, която дори ги поканила на празненството по случай рождения си ден. Непрестанната комуникация им помогнала да научат български език и да не се чувстват неловко, когато трябва да общуват с местните.

Галина ГЕОРГИЕВА