Двама ресурсни учители и един логопед работят в специалния педагогически екип на СУ „Емилиян Станев“

„МНОГО ТЪРПЕНИЕ, ВНИМАНИЕ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ВСЯКО ДЕТЕ ТРЯБВА ДА ИМА В НАШАТА РАБОТА, АКО ИСКАМЕ ДА ОТЧИТАМЕ НАПРЕДЪК И ДА СЕ РАДВАМЕ НА УСПЕХ. Понякога промяната е толкова незабележима, крачките, с които децата се движат – твърде малки, но ние не се отказваме. Особено когато имаме пълната подкрепа на родителите“, казва Коста Славчев, един от двамата ресурсни учители в специалния екип на СУ „Емилиян Станев“. В този екип, който се грижи за децата със специални образователни потребности, работят още двама педагози – Ивона Георгиева, също ресурсен учител, и логопедът Анелия Цвяткова.

„Аз съм ресурсен учител вече 12 години. Извървях целия път, който и системата извървя, за да бъдат интегрирани децата със специални потребности в училищата. В началото имаше съпротива от всички страни към тези деца – и от страна на учителите, и от страна на другите родители. На мен самия ми беше адски неловко, когато трябваше да кажа на родители, че детето им е достигнало прага на своите възможности, или когато се налагаше да им откажа прогноза“, разказва още г-н Славчев, който преди СУ „Емилиян Станев“ е работил в Помощното училище в Миндя, а след това и в Ресурсния център във Велико Търново.

17 СА ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ В СУ „ЕМИЛИЯН СТАНЕВ“ В МОМЕНТА. С осем от тях работи Коста Славчев, с 9 – Ивона Георгиева, за която това е първата учебна година. Тя е завършила „Социална педагогика“, а след това и магистратура „Педагогика на деца със специални образователни потребности“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. „В началото на годината бях много притеснена. За мен всичко беше ново – учениците, колегите, първо работно място, знаех, че е важно децата да ме приемат, за да ми позволят да им помагам. Аз самата не усетих кога спрях да се притеснявам и работата започна да ми носи истинско удоволствие“, усмихва се Ивона. А колегата й Коста Славчев допълва, че за да се чувства тя сигурна в себе си, той й станал наставник и вече няколко месеца я напътства, а тя не спира да го тормози с всякакви въпроси.

Двамата работят индивидуално с всяко дете. Учениците на Ивона са от 1-ви до 9-и клас, тези на г-н Славчев – от 2-ли до 11-и клас. Има стриктна процедура, която трябва да бъде извървяна, за да бъде дефинирано всяко дете като „ученик със специални образователни потребности“. Най-често класният ръководител или някой от учителите дава знак, че в класа има дете, което се нуждае от внимание. Тогава се намесват ресурсните учители, които търсят първо родителите.

В първите три месеца тези деца минават на т.нар. обща подкрепа, която им дават класният ръководител, психологът, логопедът, ресурсният учител. След като резултатите бъдат отчетени, и ако няма промяна в развитието на детето, то получава допълнителна подкрепа. По този път не преминават децата с ТЕЛК. Те директно влизат в групата за индивидуална работа. „Работим с всяко дете и му помагаме и с уроците. Ако го вземем от часа по математика например, ние учим математика на нивото, на което то може да се справи. За децата, които получават качествена оценка, правим индивидуална програма, която да отговаря на неговите възможности“, обяснява Ивона Георгиева.

Тя и колегите й отчитат напредъка на всеки ученик в края на всеки срок. Променят програмата, ако трябва, но най-щастливи са, когато видят, че детето е готово да върви напред само. „С тежките диагнози е най-сложно, макар че, както вече казахме, се случват чудеса. Аз имам вече трима зрелостници, които се явиха на матурите и ги издържаха. Н никога няма да забравя първото си дете с ДЦП – Александър. Той в началото трудно пишеше и трудно говореше, а се превърна в гордостта на нашето училище. Завърши паралелката по информационни технологии, вече е студент и работи в Дома за стари хора“, не крие емоцията си г-н Славчев.

С 40 ДЕЦА РАБОТИ ЛОГОПЕДЪТ НА УЧИЛИЩЕТО АНЕЛИЯ ЦВЯТКОВА. Нейните възпитаници са на възраст от предучилищната група до 5-и клас, пет от децата са със специални образователни потребности. Всяка година г-жа Цвяткова прави диагностика – артикулационни способности при първокласниците, писане и реч при второкласниците. Разговаря с родителите на всяко дете, при което забелязва аномалии, и ако семейството е съгласно, започва да работи.

„На 6 г. детето трябва да може да артикулира всеки звук правилно. Най-късно се появява звукът „р“, но често децата не могат да изговарят правилно „л“, шушкавите и съскавите съгласни. Ако не се обърне внимание навреме, така си и порастват децата“, обяснява г-жа Цвяткова. И допълва, че при нея особено продуктивни са заниманията в група. „Понякога събирам децата с еднакви проблеми и превръщаме упражненията в игра. Те се забавляват, гледат се едно друго, помагат си и напредват много бързо. За съжаление, сега не мога да ги събирам заради ковид мерките. А и това онлайн обучение изобщо не им се отразява добре, въпреки че аз работя винаги на включена камера, но не е същото. Да не говорим, че за появата на звука „р“ ползвам една специална сонда“, разказва г-жа Цвяткова.

И тримата педагози не са спирали да се занимават с децата си, дори и когато училищата бяха затворени. Коста Славчев и Ивона Георгиева са имали ученици, които въпреки всичко не са пропускали нито един присъствен час. И тримата признават, че да се работи с децата със специални образователни потребности, е трудно, но си струва. Казват и това, че понякога се чувстват безсилни да помогнат, когато увреждането е сериозно. Но дори и тогава, ако родителят е истински ангажиран и участва в екипа наравно с педагозите, успехите са осезаеми.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.