Сахалин в сезона на червения хайвер

 

В ПАМЕТ НА ГОЛЕМИЯ ВЕСТНИКАР, НА ПРИКЛЮЧЕНЕЦА ПЪТЕШЕСТВЕНИК, НА ОБИЧНИЯ ШЕФ, НА ЖУРНАЛИСТА, КОЛЕГАТА, ПРИЯТЕЛЯ НИКОЛАЙ ТОМОВ

РЕПОРТАЖИ ОТ РУСИЯ – 6-А ЧАСТ

Бреговете на Сахалин се мият от две морета, а от планините на острова се спускат стотици реки и ручеи. Най-дългата е Поронай, което на езика на айвите – някогашното коренно население, означава „голяма река“. Тя е дълга 350 км и в нея се срещат и морски, и речни риби. Тым – втората по дължина, с 330-те си километра е царството на сьомговите риби. Списъкът може да се продължи и с Лангери, Набил, Евай, чиито имена пък са дошли от другото племе, населявало острова – нивхите, Углеборка, Найба и т.н., и т.н. Общо за тях и за многобройните езера, най-големите от които са Невское и Тунайча, е голямото разнообразие от риба, едно от големите богатства на острова. Названията на всички, които се въдят по тези места, трудно могат да бъдат изброени, пък и са малко познати на българина. За най-важни се смятат шестте сьомгови вида, от които се добива червеният хайвер.

Богат улов

Запознати твърдят, че някога бившият СССР е ловял 12 млн. тона риба годишно, а сега това количество е намаляло три пъти. Дали цифрите са верни, не се знае, но и с просто око, що се отнася до Сахалин, може да се види, че мащабите на риболова днес са други. От някогашните флотилии, кръстосвали бреговете около острова, са останали единични кораби, няма ги и риболовните совхози. Сега на тяхно място се появяват частни фирми, които се опитват да вдигнат на крака отрасъла.
През август – септември на Сахалин е сезонът на горбушата и кетата. Това са двете риби, от които идва основната част на червения хайвер, който е златото на острова. Килограм от него, който тук струва 500 рубли, а от частниците може да се намери до 300 рубли, в Москва е вече няколко пъти по-скъп. Август – септември са двата месеца, когато, който от местното население умее, не пропуска да си напълни джоба. По това време тук на живо може да се види познатата от популярните филми картина на пълчища риби, пълзящи към горното течение на реките. Но хората започват да ги ловят още в морето, преди да са влезли в реките.
Брегът на Японско море край град Корсаковск, един от сравнително големите градове на острова, гъмжи от хора. Въдичари един през друг мятат спинингите на десетина метра пред тях в мътната вода, от която като сребърни стрели към небето скачат горбуши. Примамката е обикновена алена блесна, която, понеже е австралийска, наричат „тасманийски дявол“. Почти всяко замятане е успешно и след кратка борба на пясъка започва да подскача поредната неколкокилограмова риба, която се укротява едва след няколко силни ритника в главата. Не са малко обаче риболовците, дошли просто за удоволствие, които, като хванат рибата, я подаряват на някого или я пускат отново в морето.

Риболовни надзиратели

Малко встрани са мрежите и лодките на няколко частници. Те ловят с лиценз, впрочем това се отнася за въдичарите, но за тях си затварят очите. Какво представлява лицензът? За една риба се плащат 20 рубли (малко повече от лев), рибарят преценява колко бройки иска да улови, плаща още тук, на брега, и разгръща мрежата в морето. От една горбуша се вади по 300 грама червен хайвер. От кетата, която достига и до 15 кг, обикновено излизат по 700 грама. За цените на хайвера вече стана дума. Килограм риба се продава на частно (разбирай от бракониери) по 30 рубли. На пазара цените са още по-високи.
Картината, за която стана дума, е обичайна не само за Японско море. На срещуположния бряг на острова, където студеното Охотско море е дало и името на селището – Охотск, рибарите са още повече. А на брега съобразителни сахалинки в малка дървена барака предлагат морски дарове. Прясно сварен огромен кралски краб (морски рак), който тежи над килограм, се купува за 600-700 рубли, без пазарлък. В магазините, замразен, той струва поне 1000 рубли, а е и трудно да го намериш. Предлагат се прясна горбуша и кета и смятаната за деликатес риба кизач, огромни скариди и това всъщност е изненада, защото на Сахалин дори и в областния град, освен понякога на пазара, не може да се купи прясна риба. Да не говорим, че няма чисто рибни ресторанти, а там, където се предлага риба, тя е замразена. Факт, достоен за съжаление, защото, който не е опитвал вкуса на червеното месо на току-що уловена кета или горбуша, може само да съжалява. Направо на брега може да се опита и тъй нареченият хайвер „Петминутка“. Той се вади от рибата, измива се, осолява се и може да се яде. На брега на Охотско море рибарите идват, пълнят торбите и лодките и си тръгват. А рибата все върви и върви. Пасажите един до друг са толкова много и толкова големи, че от високия бряг морето долу изглежда като сребърно.

На лов за бракониери

От тук, от крайбрежието, започва пътят на горбушата и кетата към реките, където те си хвърлят хайвера. В някои плитчини плуват толкова риби, че не трябва риболовен уред, а просто може да удряш с дърво. В Стародубное на брега на река Найба ихтиологът Роман Фьодоров разказва, че те се стремят да регулират броя на рибите, които влизат в реката. Смята се, че на един квадратен метър трябва да има само две риби, за да се осигури нормално възпроизводство. Когато стигне избраното от нея място, женската снася хайвера, мъжкият го опложда и тя го заравя в пясъка. После и двете умират. Ако рибите обаче са много, следващата изравя хайвера на стигналите преди нея и възпроизводството се проваля.
В регулирането на броя на кетата и горбушата най-активно се включват и бракониерите, чиято жътва е именно през август – септември. По местната телевизия непрекъснато вървят репортажи за заловени бракониери. В борбата с тях използват дори хеликоптери. Най-запомнящ се бе сюжетът от забутано планинско кътче, където милиционери с автомати арестуваха двама мъже с 4 тона червен хайвер. Освен хайките по реките се правят засади по пътищата, проверяват се багажниците на колите, но нищо не помага. Хитреците ловят риба, вадят хайвера, осоляват го и заравят съдовете в земята и се прибират вкъщи ни лук яли, ни лук мирисали. Рибата обикновено я изхвърлят. Обичайна гледка край реките през тези дни са десетките изкормени и гниещи риби. В околностите на вече споменатия град Корсаков в средата на август в огромна яма бяха открити 10 тона изхвърлени горбуши. Колкото до заровения хайвер, когато мине сезонът, си го прибират и го вадят на пазара.

Морските крабове – големият сахалински деликатес

Само няколко километра по поречието на Найба този ден имаше поне десетина коли, спрели около брега, а мъжете внимателно следяха една червена лодка. Лодката бе на риболовната охрана. Зад борда имаше закачена метална кука, която закача мрежите, преградили реката. Всеки час надзирателите се връщаха до бивака си под един мост с мрежи, натежали от кета. Докато извадят рибите и тръгнат отново по Найба, в реката вече имаше разпънати нови мрежи. И така всеки ден до края на септември. Това е времето, когато не само хората, но и мечките на Сахалин са заети с риболов. Заситени през последните дни на сезона на хайвера, дори и те като хората стават претенциозни и изяждат само главата и хайвера на хванатите кети и горбуши.
За риболова на Сахалин няма сезон. Тук той е целогодишен. Особено популярен е зимният, когато замръзват и моретата, и езерата, и реките, а от дупките в леда се вадят какви ли не риби. За особено интересен и майсторски по това време се счита ловът на крабове (огромните морски раци). А какво да се каже за езерото Тунайча? Второто по големина езеро на острова, обитавано от 29 вида риби и едно от най-привлекателните места за въдичарите. А местата като него на острова не са едно или две и ако има рай на риболовците, той е именно на Сахалин.

Николай ТОМОВ
Специален кореспондент на в. „Борба“
Анатолий СТРОЕВ
Специален кореспондент на в. „Комсомольская правда“ – Москва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *