Директорът на Великотърновския филиал на Медицинския университет – Варна, доц. Диана Димитрова: „Осми декември е празник на младостта, не е важно къде, а с какви хора ще празнувате“

Директорът на Медицинския филиал във Велико Търново с носталгия си спомня за студентските си години и споделя, че акушерството е правилният й избор и голямата любов, макар да мечтаела да стане актриса.

Със сигурност киното и театърът са загубили от това, но пък медицината е спечелила, а с нея и стотиците млади хора, избрали професията на специалисти по здравни грижи, които е обучила, е оценката на нейните възпитаници. Вече шест години управлява възродения Медицински колеж за сестри, който бе закрит преди години, а сега е структура на Медицинския унивеситет във Варна. Родена е в морския град и именно там е завършила акушерство в Полувисшето медицинско училище.

Признава, че не е искала да следва медицина, макар родителите ѝ да са имали желание тя да стане медик. След завършване на гимназията мечтаела да кандидатства в НАТФИЗ, но семейството било категорично против, спомня си още тя. В деня на изпита за лекар излязла да се разходи, пила боза и се прибрала вкъщи. За това била жестоко наказана от родителите си. За да се увери, че ще влезе на изпита в Медицинския колеж, баща ѝ я придружил до залата. А тя издържала с отличен. Записала акушерство с мисълта, че като завърши, ще работи нещо друго. Всичко обаче се преобърнало, когато за първи път влязла в родилната зала и видяла раждаща жена, която се молела за помощ, разкрива доц. Димитрова

– Доц. Димитрова, какви са спомените ви от вашите студентски години ?

– Учила съм три години за акушерка, а след това продължих обучението си във Великотърновски университет в специалност „Психология“. В онези години – 1977-1980 г., за нас нямаше организирано празнуване. Достъпът до заведения беше много ограничен и обикновено се събирахме по квартири и така отблязвахме студентския празник. Почти винаги предимно женска компания и всички се включвахме в приготовленията за събиранията. Не си спомням да сме пили алкохол.

Спомням си как преди време мои ученици ми бяха написали писмо с нещата, които аз съм казала. Едно от тях бе, че „на изпит не търся под вола теле, но за кравата искам да се знае всичко.“ Другото – че когато човек работи с млади хора, около него винаги има много ентусиазъм и вяра, че бъдещето ще бъде много по-добро от миналото.

– Ще повлияе ли и тази година пандемията на празника?

– Важна е вътрешната нагласа. Не от това какво ще ядеш, ще пиеш или къде ще ходиш, а от това с какви хора ще се събереш, зависи празникът. Това е празник на младостта и на хората, които знаят как да го направят и имат идея.

– Възрастовата граница на студентите при вас е по-голяма, тъй като професията избират все по-осъзнати хора, завършени личности. Каква е разликата между обучаващите се преди и сега?

– Изборът на по-късна възраст е много по-смислен и много добре пресметнат. Имаме студенти и на 40, и на 50 години. Явно е, че средната възраст е по-висока, но тези хора избират професията на този етап, защото са по-осъзнати, упорити, искат го много и успяват. Младите също успяват да се реализират. Акушерството е любов от пръв поглед, то изисква голяма обич към децата, ако я няма, тази професия много трудно може да се практикува. Такава любов виждам всеки ден при обучаващите се при нас. Щастлива съм, че има много отличници, макар да е много трудно да станеш акушерка.

– Можем ли да направим отчет за постигнатото от филиала за последната година?

– Щастлива съм, че всички завършили от последния ни випуск остават да работят в България и по родните си места. Утвърдихме се като име и се надяваме догодина да отчетем още по-добра кандидатстудентска кампания. Тази година бе белязана от пандемията, но ние успяхме да не прекъсваме практическото си обучение и го запазихме в реална среда. Теоретичната част, която бе дистанционна, не оказа влияние на качеството на обучението.

Дияна Ганева

One thought on “Директорът на Великотърновския филиал на Медицинския университет – Варна, доц. Диана Димитрова: „Осми декември е празник на младостта, не е важно къде, а с какви хора ще празнувате“

  • 08.12.2021 в 13:52
    Permalink

    Завърших такова училище на 39 години, страхотно удоволствие изпитах от знанията, няма значение възрастта. Много неща ти стават ясни и можеш да помогнеш със съвет на Много хора.
    Честит празник. Добре е, че Ви има.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *