Общо 202 606 са студентите в българските висши училища през академичната 2020/2021 година и те се увеличават с над 4000 за година

Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2021 г. регистрира увеличаване на броя на студентите, включително на чуждестранните студенти в страната, нарастване на дела на завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, както и продължаваща тенденция за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища. На фона на здравната криза, причинена от разпространението на COVID-19, изданието констатира съществено увеличение на доходите на завършилите през последните пет години в професионалните направления, подготвящи специалисти за секторите на здравеопазването и образованието, но заедно с това и рекордна за последните седем години безработица сред младите висшисти, която най-силно засяга завършилите професионалното направление „Туризъм“. Това се констатира в анализ с резултатите от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2021 г. на Института „Отворено общество“, публикуван в сайта на организацията.

Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2021 г. беше представено на 2 декември от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков и от Георги Стойчев – изпълнителен директор на Института „Отворено общество“.

През 2021 г. най-много студенти у нас се обучават в Софийския университет – близо 22 250, а в частни висши училища се обучават 13 процента от студентите

Данните в рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2021 г. се е увеличил с над 4000 в сравнение с предходната година и достига до 202 605. С това настъпва краят на продължилата през предходното десетилетие тенденция за ежегоден спад в броя на студентите в България, се констатира в анализа. В него се информира, че най-голямо увеличение на броя на действащите студенти през последната година има в професионалните направления: „Педагогика на обучението по…“ (увеличение с 1510 действащи студенти, представляващи повече с 24 на сто), „Педагогика“ (1329, равняващи се на увеличение от 9 на сто) и „Медицина“ (752, равняващи се на 6 на сто). Най-голям спад на студентите има в направленията: „Икономика“ – спад с 1594 студенти, представляващи намаление с 5 на сто, следвани от направленията „Туризъм“ (намаление с 421 студенти, равняващи се на спад от 10 на сто) и „Обществено здраве“ (намаление с 327 студенти, равняващи се на спад от 11 на сто).

Трите най-масови професионални направления през 2021 г. са: „Икономика“ с 29 321 действащи студенти, „Педагогика“ (16 719) и „Медицина“ (13 186). За първи път в рейтинговата система направлението „Администрация и управление“, с 13 137 действащи студенти, не е сред трите най-масови направления в страната и се нарежда на четвърто място след „Медицина“.

През 2021 г. най-много студенти се обучават в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – близо 22 250, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 580 действащи студенти и от УНСС с малко над 14 600 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000.

В частни висши училища се обучават 13 процента от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления: „Театрално и филмово изкуство“ – над 69 процента, и в „Теория на изкуствата“ – 63 процента.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4 процента през 2013 г. до над 8 процента от действащите студенти през 2021 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията: „Медицина“ (58 на сто), „Стоматология“ (43 на сто) и „Ветеринарна медицина“ (31 на сто). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10 процента от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (12 на сто), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12 на сто) и „Музикално и танцово изкуство“ (12 на сто).

Заради COVID-19 регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните пет години се увеличават – до 3,5 процента през 2021 г.

На фона на икономическите ефекти от разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните пет години се покачва до 3,5 процента през 2021 г. при ниво от 2,8 процента през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2015 г. насам. Въпреки негативните ефекти на пандемията през 2021 г. останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до близо 18 процента през 2021 г. от над 25 процента през 2014 г. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 53 процента през 2021 г. от под 46 процента през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1520 лева през 2021 г. при нива от 1373 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 г.

Най-ниска безработица под и около 1 процент, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование – над 90 процента, има сред завършилите професионалните направления: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90 процента реализация на позиция, изискваща висше образование, има и сред завършилите направлението „Теория и управление на образованието“. Най-висока безработица (5.9 процента) и най-ниско приложение на придобитото висше образование (21 процента) има сред завършилите „Туризъм“.

Най-високи заплати получават студентите, завършили компютърни специалности и математика, както и металургия, медицина, електроника и военно дело

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са: „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.

В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход се наблюдава сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за секторите на здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година се увеличава с 35 процента, на завършилите „Здравни грижи“ – с 30 процента, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления увеличението е средно с между 17 и 20 процента.

Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“, разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище има в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Педагогика на обучението по…“, „Военно дело“ и други. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.

С най-висок успех от средното образование са първокурсниците в медицинските специалности и в право, а с най-нисък успех – в металургията

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията: „Медицина“ (5,59), „Фармация“ (5,54), „Стоматология“ (5,45), „Ветеринарна медицина“ (5,34) и „Право“ (5,29).

С най-нисък успех от завършеното средно образование са първокурсниците в направлението „Металургия“ (4,21). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,00.

Данните в рейтинговата система показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2015-2019 г.), когато те са били 17 600. Броят на публикациите в Scopus през периода 2016-2020 г. е 18 400 и надхвърля с над 2400 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2015-2019 г.), когато те са били 15 950.

И през 2021 г. Софийският университет е на първо място в 23 професионални направления от общо 30, в които предлага обучение

В стандартизираните класации на Рейтинговата система на висшите училища за 2021 г. Софийският университет „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет е София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 3 професионални направления – от частни висши училища.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формирането на индикаторите в стандартизираните класации в рейтинговата система за 2021 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, от Националния център за информация и документация, от Националния осигурителен институт, от международните библиографски бази данни – Scopus и Web of Science, както и от направени през 2020 г. социологически проучвания сред студенти, преподаватели, ръководни и административни служители във висшите училища, както и сред работодатели.

Целта на рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България, се посочва в анализа.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.