Проф. д-р Христо Бонджолов – ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“: „Някога градът очакваше нашия студентски празник“

– Г-н Ректор, как се празнуваше 8 декември във времената, в които Вие сте били студент?

– Доста бурно. Нямахме много време за купони, както е сега – защото ни натоварваха с лекции, упражнения, практики и т.н. Разполагахме максимум с ден-два покрай студентския празник, но за сметка на това беше много весело. В малкото време концентрирахме цялата си фантазия и енергия, отприщвахме емоции и страсти. Правехме факелни шествия и това бе много хубава традиция за Велико Търново. По неписано правило я водеха историците, които често даже вземаха коне от конната база в Арбанаси. Градът очакваше нашия празник, който бе част от знаковите и емблематични студентски прояви. На всички им беше интересно какво са измислили студентите, каква атракция са приготвили и как ще отбележат този път своя ден. Разбира се, имало е и неща, от които сме се срамували в последствие – истории с алкохол, съборени кофи за смет… Нищо човешко не ни е било чуждо. Голяма е и разликата, ако съпоставяме студентските купони в миналото и в настоящето, защото малко заведения работеха в онези времена, но все пак имаше и такива, които го правеха само за студенти. Като цяло, празнуваше се по друг начин и акцентът не бе кръчмата, както е в днешни дни, от което и духът на празника сега губи. Тогава някак си бяхме по-задружни, живеехме заедно, събирахме се по квартири и купонът бе безкраен. Празниците в дискотеката в КЕВ-а (бел.ред. Клуб за естетическо възпитание) бяха традиционни. На входа поставяхме „студентска охрана“ с червени ленти на ръцете, за да не влизат външни лица (например курсанти и ученици), иначе колежките нямаше да могат да се отърват от тях. Бяхме в постоянно безпаричие, но това не беше проблем, защото другото беше в повече – младостта, красотата, веселието, духът. Традиционно за празника ходехме до близки места, като Дряновския манастир например. Навсякъде хората ни очакваха и ни се радваха.

– С какво младежите от Вашите студентски години са различни от сегашните?

– Огромна е разликата, както и във времената. Тогава живеехме в една затворена система. Говоря за началото на 80-те години, когато съм бил студент тук, във Великотърновския университет. Аз съм като играч на „Милан“ – техните легенди са известни с това, че не си променят никога отбора, верни са на своя клуб. Та и аз така – тук съм учил, тук и работя. Факт е, че системата ни ограничаваше – нямахме достъп до телевизия (освен българска и руска). Не бяхме мобилни, защото на Запад бе невъзможно да се отиде; не можеше да слушаш определена музика, да носиш някои дрехи или прически. Всичко това обаче ни правеше отворени към новите неща и жадни за наука и култура – не пропускахме филми, театрални постановки, концерти, изложби. Бяхме четящо поколение.

Сегашните младежи са затрупани с данни, но нямат достатъчно опит за подбор на информацията, не преценяват източниците и понякога трудно разграничават истински и фалшиви новини. Наблюдавам ги: много са информирани, но от въпросите, които задават, се вижда, че се затрудняват и се лутат. Засипването с различни текстове, реклами и т.н., с които ги облъчват отвсякъде, ги прави и пасивни в някаква степен. При част от тях мобилните устройва водят до асоциалност. Интернет е измислен, за да помага на хора с увреждания, но сякаш увреди общуването. Виртуалният свят и липсата на нормална човешка комуникация водят до необясним страх. Ако сега издам заповед за присъствено обучение, сигурен съм, че 90 на сто няма да я приемат. Ще са уплашени да не се заразят и да не заразят своите близки, а това е аргумент, който не можем да оборим. М. Булгаков в романа „Майстора и Маргарита“ твърди, че „страхът е най-големият човешки порок“, а животът на съвременното общество само потвърждава това.

– Как пандемията промени ВТУ и какви са най-големите предизвикателства пред университета?

– Пандемията ни промени много – най-вече защото ни свари неподготвени. Изведнъж трябваше да правим всичко в онлайн среда. В началото не разполагахме с толкова техника и познания, макар да имахме вътрешна електронна система, за която мислехме, че едва ли ще ни се наложи да използваме в такава степен. Буквално за две седмици всичко се промени. И тук важеше правилото, че оцелява не най-силният или най-бързият, а най-адаптивният. Постепенно започнахме да инвестираме в още техника и вече нямаме проблеми с онлайн обучението.

– В какво финансово състояние е Великотърновският университет?

– Финансово стабилни сме и мога да заявя това най-отговорно. За първи път от 20 години ще дадем и допълнителна основна 13-а заплата. Преди 6 години поех ВТУ на ръба на фалита. Задълженията бяха огромни, запорираха сметките ни, търсеха ни доставчици. Дори не искам да си спомням. С ректорския екип и с членовете на Академичния съвет положихме усилия да спрем източването на университета и да прекратим старите неизгодни договори. Успяхме, за щастие, макар и в условията на икономическа стагнация, а в последните години и на пандемия. Увеличихме с 30 на сто броя на студентите. Преди 4-5 години обучавахме около 10 000, а сега надвишават 13 500.

– Как оценявате действията на държавата по отношение на висшето образование?

– Ако държавата остави университетите да се справят сами, повечето от тях няма да се успеят. Колкото по-малко регулация и ограничения от страна на държавата, толкова по-добре. Не може да постигнеш качество, ако финансираш количество. В момента бюджетът се формира на база брой студенти. У нас има някаква мания – непременно да имаш висше образование. При нас съществува голям проблем и с чуждестранните студенти, които не могат да идват заради редица бюрократични изисквания и регулаторни режими. За решаването на този проблем виждам нужда от намесата на държавата.

Стилян НАЙДЕНОВ

2 thoughts on “Проф. д-р Христо Бонджолов – ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“: „Някога градът очакваше нашия студентски празник“

  • 08.12.2021 в 11:50
    Permalink

    Х. Бонджолов на първият митинг във ВТУ след падането на Живков през 1989г. Младият асистент и по съвместителство орг.секретар на Комсомола, уверено взема завоя. От комунистическа номенклатура назначена без конкурс във Университета до горд и строг „демократичен“ Ректор. Където е текло, пак ще тече–рекъл народът.

    Отговор
  • 10.01.2022 в 1:14
    Permalink

    Лъже като стар джебчия. Всяка година се моли на Македония и Молдова за студенти, студентите му се увеличавали. Смешно. Догодина може да каже, че 130 000 се записали. Долнопробна дупка, дано затворят 2022 завинаги. Гнусно място.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *