Стражица, Сухиндол, Драганово и Балван са били за кратко университетски центрове

Великотърновска област приютява студентите по медицина след бомбардировките над София

Великотърновска област става университетски център по медицина след бомбардировките над София. През 1944 година Сухиндол приема катедрите по детски болести и УНГ. Това се случва с взето решение за децентрализация и заради бомбардировките над София, които заплашват да прекъснат учебния процес при бъдещите лекари.

Информацията за това, че в Сухиндол е имало академична дейност, излиза на бял свят от вестник „Зора“, където е поместен график за сесиите. Там се посочва, че студентите трябва да държат изпит по детски болести и УНГ. Изрично се подчертава, че преди това трябва да са получили оценка по патология. Любопитен факт е, че изпитите са провеждани в кръчмата, а според указанията всеки студент е трябвало да си носи одеяло, чаршафи, нож, вилица и лъжица.

Сухиндол обаче не е единственото населено място от областта, където бъдещите медици са държали изпити. Във великотърновското село Балван студентите са били оценявани по нервни болести и психиатрия. Ходили са на изпит по вътрешни болести в горнооряховското село Драганово и по хирургически болести в Стражица.

Особено интересни са сведенията от друга статия. Там е описана учебната дейност в изнесените катедри, която се свеждала главно до провеждане на изпити и заверка на книжки.

„Тогавашните студенти, някои от които са се мяркали само за по 20-ина дни, си спомняха с умиление и носталгия за „следването“ в тези гостоприемни и богати селища. След въздушните бомбардировки, мобилизациите, евакуациите, следването в чужбина, недоимъка и несигурността те са се озовали в един малък и мирен оазис. Царяла е атмосфера на лекомислена отпуснатост, приятна безотговорност и на по-тесни връзки между студенти и преподаватели, студенти и студентки“, се посочва в статията.

В материала се разказва още, че е имало изграден „временен деканат“, разположен най-често в селската кръчма. Там са се събирали професорите и студентите. На място са се разписвали и заверявали студентските книжки, като там са се провеждали и празнували взетите изпити като всички били успешни.

„Събитието е било отбелязвано с искряща гъмза и цвърчащи наденици. Съгласно създадения набързо ритуал изпитаният студент е имал задължението да занесе „на чуш“ професора до квартирата, съпроводен от възторжените участници в тържеството. Говореше се, че по-тежките професори са били носени от двама студенти. Нощта е продължавала със серенади и взаимни посещения. Утрешният ден е бил неясен и непредсказуем, днешният е предлагал малки, но истински радости“, разказва още статията.

Всичко това е доказателство, че районът е бил сред предпочитаните от властта за съхраняване на образователния процес в страната. С разпределянето на различните изпити и катедри в селищата в региона на практика се предотвратява възможността за цялостно спиране на обучението.

“А в този момент страната е имала огромна нужда от медицински кадри. Руините на София, задълбочаващата се политическа криза и изказването на Чърчил, че на мястото на разрушените сгради ще се садят картофи, са подействали като катализатор за бъдещите лекари”, подчертават историци от Велико Търново.

Веселина АНГЕЛОВА
снимки-архив