За икономиста и любител историк Атанас Величков е лична кауза да пази живи спомените за ветераните от войните

Родолюбието не е наследствена черта, но е хубаво, когато се предава от поколение на поколение. В него е възпитан и най-младият досега председател на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните във Велико Търново Атанас Величков. Потомък на героичен българин (дядо му е участвал във Втората световна война), за него най-естественото нещо е да влага цялата си енергия в това ветераните и техните подвизи по бойните полета да не бъдат забравени. И ако за някои това би било просто достойна обществена позиция, за Атанас Величков е лична кауза.

Атанас Величков пред мемориален комплекс „Сремски фронт” по време на патриотичния автопоход в Сърбия „Помни героите и ги почитай!“.

На тази длъжност е от две години, избран, след като предишният председател – колоритният и деен Иван Коев, напуска този свят. Членува в съюза от 2010 г., но когато по-възрастни от него преки потомци на ветерани му предложили да оглави областната организация, той доста се притеснил. Не смятал, че е най-подходящият, но успели да го убедят. Вече е по-уверен в себе си, справя се със задачите, или поне се опитва, както скромно споделя той.

По месторождение Атанас Величков е сливналия. Роден е в Града на стоте войводи и сините камъни през 1973 г. Баща му бил офицер и семейството доста се местило от град на град. Освен в родния Сливен е живял и в Ямбол, а повечко години се задържа в Стара Загора, където завършва основното и средното си образование. Висше образование получава в Свищовската академия „Д. А. Ценов”, от която излиза с бакалавърска и магистърска степен по счетоводство и контрол. Има 10-годишен опит в системата на НАП и за негов късмет в тази институция среща и бъдещата си съпруга. Събира ги общата им работа, защото тя също е икономист финансист. Радват се на две деца – дъщеря и син, който през декември 2021 г. навърши 6 години. В старата столица Атанас живее от 2008 г. и може би този път ще е за постоянно. Има собствена кантора за счетоводни и консултантски услуги и макар да няма никаква романтика в счетоводството, той е доволен от професията си и я счита по-скоро като призвание. Свикнал е с материята, но продължава да учи новостите и да се усъвършенства. Негови клиенти са по-малки фирми, на които по негови наблюдения им е много трудно в тази обстановка. И въобще в цялата ни икономика нещата вървят трудно, казва той. Държавата отпуска средства за подпомагане на бизнеса, но според икономиста те по никакъв начин не покриват разходите на малките търговци.

В село Сливовица, община Златарица, на 102-рия рожден ден на ветерана Драган Златев Драганов.

Кръстен е на дядо си Атанас, на когото дължи много за изграждането си като личност и за погледа към живота и хората. От него е попил и патриотизма, и преклонението към делата на предците, уважението към по-възрастните, човечността, която го прави добър човек и родител. „Много го обичах. Дядо е воювал във Втората световна война при Буковик, днешна Македония. Един от най-интересните епизоди, които е преживял, е, когато успява да плени германец и да го предаде. За тази си постъпка е награден с орден за храброст. Друг драматичен момент е, когато губи съзнание по време на бомбардировка. Тогава пръстта от взрива го затрупва, успяват да го събудят, но все ми казваше, че живота си дължи само на Господ. Дълго време имал увреждане на слуха, но така или иначе оцелява. Аз и всички в областната организация се стремим да съхраним паметта за преживяното и спомена за всички тези хора, които са се били за свободата и за България, за да живеем ние по-добре. Правим колкото можем и което е по силите ни”, казва Атанас.

В ОБЛАСТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЧЛЕНУВАТ 131 ДУШИ – ПРЕКИ ПОТОМЦИ И СЪМИШЛЕНИЦИ, но ветераните, на които се крепи съюзът, оредяват, което си е в естеството на нещата. Преди дни ни напусна и Недялка Костова, която беше на 94 години, и така във Великотърновска област техният брой е вече само 11. Преките потомци са между 70 и 80, но за да продължи и занапред да съществува Съюзът на ветераните от войните, трябва да се търсят по-млади хора, за да се движи дейността му, колкото и скромна да е тя, смята председателят. Перспективата не е много добра, но с малкото средства, с които разполага, ръководството на областната организация се стреми да използва всеки повод да покаже уважение към тези достойни хора. Голяма е благодарността на Атанас Величков към бизнесмени и организации, които даряват пари и продукти, за да може на 9 май, 22 септември, Коледа и Нова година, а и на други големи празници, ветераните да бъдат подпомогнати. „Това е безценно, да видиш един такъв човек как се радва, че е уважен и удостоен с внимание, че е значим. А инициативите са тези, които могат да ги обединят, да ги събереш например в един клуб, да им организираш екскурзия. От тази дейност аз се чувствам добре, защото го приемам лично покрай дядо ми. Винаги е хубаво да общуваш с тях и да чуеш някоя нова история, дори от преките потомци, много от които са били военни. Те също си имат своите истории. Наскоро имахме среща с един 102-годишен ветеран – Драган Драганов от Златарица, и беше уникално”, споделя емоциите си Атанас. Според него всеки един в семейството, трябва да предаде колкото може чувството за патриотизъм на децата си, за да се съхрани всичко, което ни е завещано. Сам се е убедил, че това не се прави навсякъде, но не се обезсърчава и продължава да бъде добрият пример.

Пред паметника на генерал Сава Муткуров с професор Михаил Харалампиев.

Встрани от счетоводството и обществената си дейност Атанас Величков обича много историята и я е превърнал в хоби. И той не може да каже кой е запалил любовта му към тази наука, но предполага, че е от родолюбието, заложено в него. Освен българската история силно го привлича античността. Продължава да чете и да си купува исторически книги, заинтригуван е и от нови теории. Покрай уроците на дъщеря си, която е в пети клас, му се налага често да си припомня историческите факти.

Атанас Величков обича да пътува, а България е невероятна за тази цел, убеден е той. Видял е почти всичко от родината и е горд, че са малко местата, на които не е ходил. Със семейството си всяка година посещават Хисаря за релакс, а покрай почивката вече са обходили всички близки забележителности. Другата му любима дестинация е Стара планина, особено Централният Балкан, може би защото съпругата му е от Елена. А Велико Търново обича заради историята, с която диша градът.

Какво друго ни разказа за себе си председателят на Съюза на ветераните? Ами това, че е голям почитател на спорта, но без да го практикува. Просто обича да го наблюдава на живо или от малкия екран. От напрегнатото ежедневие се разтушава с музика от всякакъв жанр, без чалга. А който иска да намери допирни точки с него на тази тема, да знае, че „Дийп пърпъл” е една от любимите му групи.

Ана Райковска

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.