И на 72 години, д-р Иван Манчев продължава да оперира, за Ивановден е подготвил богата трапеза

Именикът днес д-р Иван Манчев е добре познат в областта. От 1993 г. почти постоянно пребивава в с. Хотница, където има собствен дом. Иначе е родом от далечен Видин, живял е в Дряново, в София. А във великотърновската болница е работил 47 години като хирург. Заради лова, на който е почитател, бил разпределен в ловната дружинка на с. Хотница и запленен от природата и чистия въздух, решава да се установи именно тук. Разговаряме с него на водопада навръх Йордановден. А може би малцина знаят, че д-р Манчев е „виновникът“ празникът да се отбелязва на това място.

Когато се заселил в Хотница, той се сраснал с традициите, запазени в селото, и му било чудно, че Богоявление дълги години не се празнува. А Хотница си има една прекрасна природна забележителност – водопада. Така преди 8 години, когато минали новогодишните празници и наближили Водиците, той предложил Йордановден да се празнува на този феномен. Намерили свещеник, събрали и малка група смелчаци, които да се хвърлят за кръста. „Тогава имаше само трима мераклии, но постепенно се увеличаваха. Оттогава всяка година спазваме традицията. Много е хубаво, когато има сняг. Миналата година беше дълбок и тук всички подскачаха, но никой не се побоя от студа“, разказва медикът.

На 30 март той ще навърши 72 години, роден е през 1950 г., но е по-жизнен от много млади хора. Здрав е и е много щастлив, че в Хотница в момента няма болни. Макар и пенсионер, той все още работи като хирург в хирургическото отделение на павликенската болница, където има дефицит на кадри. Поканили го и той се отзовал. Не отказва да оперира и жителите на Хотница, дори през януари има запланувани интервенции. Колегиален е и не се меси в работата на местното джипи д-р Кръстева.

За имения си ден е подготвил традиционна трапеза с пържолки и други месни специалитети, защото вече се блажи. Приятели пък ще донесат хубаво вино и люта ракия. „Това е добър повод да се съберем, защото Ивановците сме много в селото. Поне 5 – 6 човека сме, отделно има и три Иванки, от които само една е млада, другите сме все възрастни. Заради пандемията не можем като друга година да празнуваме в кръчмата, тогава си правихме много хубав Ивановден.

Не е канил гости, защото по традиция на имен ден не се кани, но всеки е добре дошъл. Пък и пандемията налага други правила.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *