„История на село Разпоповци“ оживява в нова книга

„Времето тече и заличава всичко. Промени стават непрестанно. Новото измества старото. Старото се забравя. Преданията и събитията, ако не се запишат, се забравят и преиначават. Историята е необходима.“

С тези думи, доказали истинността на изреченото, започва предговорът на една краеведска книга със заглавие „История на село Разпоповци“. Надеждата на двамата й автори е, че издиреното, събраното и записаното от тях след време ще се ползва за написването на История с главни букви „на малкото ни бедно балканско селце с будно население“. В далечната 1964 година двамата приятели от Разпоповци – учителят Никола Мартинов и краеведът Стоян Медникаров, вземат решение, документирано така: „Самозадължаваме се да завършим започнатото от нас дело – да напишем история на Разпоповци. Като отиваме напред, трябва да поглеждаме и назад – доброто да следваме…“.

Под написаното е сложена и годината, когато трябва да бъде завършена книгата – 1974 г. Никола Мартинов умира още в началото на родолюбивото им дело – през 1966 г., и то е довършено от неговия приятел. По-късно потомците признават, че ако не са били тези двама истински патриоти, богатата история на селото им щеше да остане в забвение.

Въз основа на написаното от Никола Мартинов и Стоян Медникаров през 1981 г. е издадена „Юбилейна книга за Разпоповци“, като част от по-мащабната инициатива на разпоповската общественост за отбелязване на 1300 години от създаването на българската държава, 300 години от възникването на село Разпоповци и 100 години от основаваното на местното читалище „Просвета“.

Днес, 40 години по-късно, наследниците издадоха книга, която възпроизвежда целия текст на „История на село Разпоповци“. Тя излезе от печат в последните дни на 2021 г. с финансовата подкрепа на Община Елена чрез организирания от нея ежегоден конкурс по книгоиздаване и книгоразпространение. Инициативата е на Стоян Медникаров, внук на автора Стоян Медникаров, и на художника Фикрат Салимов. По набирането, редактирането и оформлението на книгата освен тях са работили и Анета Търсанкова, правнучка, и Ани Търсанкова, внучка на Никола Мартинов, и Любов Салимова. Стремежът им е бил да се запазят оригиналният език и текст на авторите с минимално осъвременяване.

Настоящата книга започва с представянето на двамата автори, заслужено наречени „нашите възрожденци“.

Никола Мартинов учи в родното си село Разпоповци и в Елена, завършва средно образование във В. Търново, след него Учителския институт в Шумен. Участва в Първата световна война на фронтовете на Македония и Добруджа. Близо 30 години е учител в с. Благоево (Мария-Луизино). Той основава в селото потребителна кооперация, сдружение на земеделските производители, което внася от Америка един от първите трактори и вършачка в България, ръководи и поставя много театрални пиеси. Написва и малка история на селото – „Благоево в миналото и днес“, която се съхранява в ръкопис в Историческия музей във Велико Търново. Прави краеведски проучвания и проследява развитието на роднинските връзки и почти всички родове, които са основали Мария-Луизино от махалите на родния Еленски Балкан. Дарява на музея в Елена материали с важна историческа стойност, съхранени и опазени през годините от семейството му.

„…На гроба на баща си поставих два символа: един голям каменен отломък, докаран от любимото му място – Пустата воденица край Кукуда (б.а. махала до Разпоповци) и до него едно дъбче. Защото той носеше такъв гранитен дух и беше устойчив на бурите като това балканско дърво…“, пише писателят Христо Медникаров за своя баща Стоян Медникаров. Той е читалищен и обществен деец, дългогодишен председател на читалището в Разпоповци, сътрудник на вестници, автор на книгата „Въглени в пепелта“. „Стоян Медникаров беше живата история на това село“, пише за него Емилиян Станев, чиито корени са от Разпоповци и е бил чест гост на главния му летописец.

Мария СИМЕОНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *