Доц. Стефания Беломъжева- Димитрова: „За мен движението е живот, когато не спортувам не се чувствам добре…“

На завършилото в Чепеларе Държавно първенство по ски ориентиране, в смесената щафета и спринта доц. д- р Стефания Беломъжева- Димитрова спечели два бронзови медала. Предвид факта, че преподавателката във ВТУ е многократна шампионка на страната, участничка в 8 световни първенства и утвърдена национална състезателка, тези резултати биха изглеждали като леко отстъпление. Но почетните стълбички дойдоха буквално месец, след като тя стана майка, роди втория си син Калоян и са достойни за уважение. Още повече, че в момента преподавателката в Катедра „Теория и методика на физическото възпитание“ се подготвя в Чепеларе и за участие на Световно първенство за ветерани по ски ориентиране. За тайната на бързото възстановяване, животът без спорт, пътят към успеха и т.н. разговаряме с  доц. д- р Стефания Беломъжева- Димитрова.

– Доцент Беломъжева- Димитрова, поздравления за успеха. Тривиалният въпрос е очаквахте ли го, но в този случай, предвид факта, че идва само месец след като станахте майка за втори път, ми се струва логичен?

– Честно казано тайничко се надявах на влизане в тройката в индивидуалния старт от Държавното първенство по ски ориентиране – първи кръг, а именно спринта. Още когато се качих за първи път на любимите ски (писалките) тази зима, а това беше по Коледа, около 20 дни след раждането, се почувствах много добре и усетих, че не ми коства големи усилия да направя лека тренировка. Така апетитът ми за участие в предстоящия шампионат се появи, а след още няколко тренировки и апетитът за отличие. За спринтовата щафета нямах съмнения, че ако участваме с моя съпруг (Николай Димитров) ще вземем отличие. В индивидуалните стартове конкуренцията в моята група е по-голяма, отколкото в отборните стартове. Благодарение на моя опит като състезател и стремежът ми да не допускам грешки се дължи отличието в индивидуалния старт.

– Според мен два старта в рамките на 24 часа е сериозно натоварване?

– Съгласна съм. След два старта без почивен ден между тях се натрупа умора. При мен ефектът беше мускулна треска на определени мускулни групи, които явно отдавна не бяха работили на такива обороти.

– Каква е тайната на бързото възстановяване и на кого дължите благодарност?

– Изключително благодарна съм на екипа на доц. Стойков, който стои зад раждането на нашата втора рожба за високия професионализъм и на медицинския и немедицинския персонал на Отделението по акушерство и гинекология в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” в нашия град. Смятам, че бързото ми възстановяване се дължи на тях. Благодаря и на съпруга си, който си взе две седмици почивка от работа, за да помага вкъщи в първите дни след раждането.

– Кой се грижи за малкия Калоян докато се подготвяхте и състезавахте в Чепеларе?

– За нашия син Калоян, по време на тренировките в Троян (градът, в който съм израснала), се грижеше моята майка, а по време на Държавното първенство и тренировките от лагерът, който все още продължава в Чепеларе, за детето се грижи майката на съпругът ми. Да са живи и здрави бабите, на които благодаря за подкрепата!

– Често попадате в новините със спортните резултати с „Браун Тим“ в ориентирането или начело на студентски отбори на ВТУ, където сте преподавател. Разкажете обаче малко повече за себе си?

– Израснала съм в град Троян, родителите ми са треньори по ски бягане и ски ориентиране. От много малка съм на ски, а детството и младежките ми години преминаха в учене и тренировки. Преминала съм през всички спортове на основата на ски бягането. Държавен шампион съм по ски бягане, биатлон и ски ориентиране, в различни възрастови групи, като вече повече от 20 години се занимавам най-вече със ски ориентиране и лятно ориентиране. Спортът за мен е начин на живот. Била съм национален състезател по биатлон (в младежкия отбор) и дългогодишен национален състезател по ски ориентиране.

Завършила съм средното си образование в град Троян, а след това Национална Спортна Академия „Васил Левски” със специалност „Кинезитерапия”, имам и магистърска степен по „Кинезитерапия в ортопедията и травматологията. Спортна кинезитерапия”. Животът ме доведе във Велико Търново. Влюбена съм в този град. От 2008 година работя като преподавател във Великотърновския университет в катедра „Теория и методика на физическото възпитание”, преподавам дисциплини като Кинезитерапия, Класически масаж, Адаптирана физическа активност и други. Ръководител съм на студентските отбори по ориентиране и лека атлетика, участвали сме със студенти и в студентски състезания по ски бягане. За мое щастие във Великотърновския университет учат много елитни спортисти, които са печелили и печелят много отличия за университета и за мен  е истинско удоволствие да бъда техен ръководител. Великотърновският университет за мен е кауза и съм много щастлива, когато името му се чува на различни форуми.

– Големият Ви син Димитър определено върви по пътя на родителите си. Имаше ли шанс да не е спортист и извън ориентирането привличат ли го други спортове?

– Големият ни син тръгна по нашите стъпки, не знам дали му оставихме избор. Той беше с нас на всяко състезание, в което ние участвахме, така постепенно и той се потопи в нашия спорт. Извън ориентирането го привлича ски бягането, а вече има и завършени няколко триатлона, на последния, който беше държавно първенство се представи доста добре.

– Имате ли спорове с баща му Николай Димитров, също елитен спортист и председател на „Браун Тим“, около подготовката му?

– Имаме често спорове с баща му относно тренировките. Аз винаги настоявам да са по-леки.

– А, как успява да отсее съветите на толкова много утвърдени спортисти около себе си?

– До скоро Димитър се вслушваше основно в нашите съвети като родители, но напоследък имам усещането, че чуваемостта му към нас намаля (може би заради възрастта, в която се намира). Той има голям респект към вуйчо си (Станимир Беломъжев). Лятото успя да се готви с него на Белмекен, като направи два лагера по 10 дни, а есента имаше лагер-сборове на младите надежди от Националния отбор по ски ориентиране, където с респект е слушал старши треньора и негов дядо Иван Беломъжев. Често наблюдавам желание у всички роднини да му дават съвети и се надявам с времето той да се научи да отсява най-важните.

– В навечерието сме на Европейското първенство по ски ориентиране, което тази година ще се проведе в Чепеларе. Николай ще стартира във всички пет състезания, а синът ви Димитър Димитров, който е на 15 г. ще участва в спринта и средната дистанция. Очакванията за тяхното представяне и разбира се това на брат Ви, световният и европейски шампион Станимир Беломъжев?

– България и Чепеларе са домакин на голям спортен форум – Европейско първенство по ски ориентиране за мъже и жени, Европейско първенство по ски ориентиране за мъже и жени под 23 години и Световно първенство за ветерани. Съпругът ми ще вземе участие в мъжката група. Самият той се надява да достигне до най-добрите си резултати, които е правил през годините, а именно влизане в първите тридесет. Синът ни ще вземе участие в надпреварата до 23 години. Не искаме да го товарим с очаквания, много е млад още, а и конкуренция са му много по-опитни и по-големи от него състезатели. Надяваме са да събира опит, тъй като сме домакини тази възможност не бива да се изпуска. За моя брат се надявам да направи това, за което се е готвил. Не бих искала да конкретизирам места в класирането. Желая му да покаже най-доброто от себе си.

– Вие също ще стартирате в Чепеларе, но при ветераните. Защо избрахте тази опция?

– Бях отписала този сезон, заради бременността и предстоящото раждане. Но след като се чувствах добре 20 дни след раждането реших, че сезонът не е загубен. Разговаряхме със съпруга ми и решихме, че ще участвам на Държавния шампионат, а малко след това реших да си пусна заявка и за Световното първенство за ветерани. Беше твърде смело да очаквам, че ще съм във форма, за да взема участие на предстоящото Европейско първенство, а и разумът ми говореше, че все още трябва да се пазя и да не се хвърлям на много тежки натоварвания, а стартовете от Европейското ще бъдат именно такива. Във ветеранските групи (над 35 години) маршрутите ще бъдат комфортни за мен.

– Понякога представяли ли сте си живот без спорт?

– Никога. Израснала съм с ежедневно движение и спорт и сега, когато има дни, в които не мога да се движа и спортувам не се чувствам добре. За мен движението е живот…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.