В прочутия състав „Хотнишките баби“ вече преобладават британките

Кметът Десислав Йорданов управлява вече 14 г. едно от най-колоритните села в региона

В Хотница е хубаво по всяко време на годината, дори през зимата, водите на водопада са още по-буйни и падат красиво. Местната забележителност се радва на постоянен интерес, а Община Велико Търново всяка година отделя поне по 5000 лв. за поддържането й. Ремонтират се мостчетата, пейките се подменят, ако се налага, а през изминалата година всички били лакирани. Двете големи беседки – едната до извора, а другата на самия водопад, допълват визията му на атрактивен туристически обект, нали е и един от най-големите водопади в страната… Има и капанче, където може да се хапне скара и спокойно да се съзерцава впечатляващата гледка. Че се казва „Кая бунар“, защото извира от местността с това име, знаят само местните и тези, които се ровят за повече информация. За повечето той си е Хотнишкият водопад, а през последните 7 – 8 години хотничани и гости на селото празнуват там Йордановден. Точно на този ден там беше и нашият екип, за да се убедим, че хотничани знаят как да празнуват.

Преди ритуала в пенсионерския клуб се бяха събрали десетина жени да се почерпят и повеселят. Този клуб е една от гордостите на кмета Десислав Йорданов. През изминалата 2021 г., която се оказала добра за селото, той е основно ремонтиран, с нова подова настилка от гранитогрес, а година по-рано била подменена и дограмата. Пак от изминалата година с нова дограма е и младежкият клуб – всичко с общински средства. В самия клуб има компютър и тенис маса. Рядко се посещава заради пандемията, но всички се надяват на по-добри дни. А родителите, които пращат децата си там, са спокойни за тях, защото има уредник, който ги наглежда. В центъра на китното село има хубава детска площадка, а през 2021 г. закупили и нов батут. Друга гордост е местното читалище „Светлина – 1895“, чиято сграда е на 60 години. То вече е основно ремонтирано за 18 000 лв., като 14 000 лв. дала общината, а останалите са от читалището, което събира рента 2000 лв. годишно и с тях също си подпомага ремонтите. Последните строителни дейности приключиха към края на декември 2021 г. Преди две години по програма „Местни инициативи” е подменена изцяло дограмата, която на места изцяло липсвала. Ремонтиран е и покривът, салонът е боядисан, а паркетът – изциклен. Читалището има и нова табела, подарък от общинския съветник Атанас Парушев. Институцията има голямо значение за селото, а цялата организация на самодейността се крепи на енергичната секретарка на читалището Наташа Пенова. Към него са и прочутите „Хотнишки баби“, в които вече пеят само 4 местни жени, а 6 са англичанки. Дано демографската криза не стане причина този хор за автентичен фолклор да остане в историята… „Имахме и младежка група за изворен фолклор, но една е бременна, друга – студентка. Бебета чакаме, хубави неща ще се случват в Хотница“, казва Наташа Пенова.

В МОМЕНТА ПО ПОСТОЯНЕН АДРЕС В ХОТНИЦА ЖИВЕЯТ 210 ДУШИ, А С ТЕЗИ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС И С АНГЛИЧАНИТЕ НАСЕЛЕНИЕТО НАБЪБВА ДО 350 – 370. Там се намира и най-голямата английска колония във Великотърновска област, като поданиците на кралицата, трайно установили се тук, са 27. Някои от тях са от над 20 години. Повечето знаят български – разбират и разговарят, други въобще не искат да го учат. Едни идват, други си отиват, коментира кметът, но не са се увеличавали през последните години. За разлика от други села във Великотърновска община, Хотница е огласяна от детски смях. Десетина са децата и учат в Самоводене, Първомайци, а по-големите – във Велико Търново и Горна Оряховица. Основното училище в Хотница е затворено преди повече от 20 години и е продадено по времето на Румен Рашев. В момента децата там играят пейнтбол срещу заплащане, прииждат и от околните селища. Собствениците имат инвестиционни намерения, които засега пазят в тайна.

Животът в селото върви на бавни темпове, но Десислав Йорданов все гледа да го забърза. Не се провежда вече и прословутият битак на селската поляна, където хората излагаха за продан вещи всяка втора неделя от месеца в продължение на 5 – 6 години. Просто англичаните, които го организирали, останали без сили и се отказали.

Един от проблемите в Хотница, които кметът изтъква, е поддържането пред запустелите имоти, защото се оказва задължение на кметството и общината. Прекалено са се разраснали и размножили и черниците, засадени начесто преди десетилетия, когато местното население активно отглеждало буби или използвало клоните за храна на агнета и кози. Сега в селото животни никой не гледа и черниците от полезни се превърнали в пречка. Справят се някак с общински средства или на доброволни начала. Другият голям проблем в Хотница е поддържането на уличната мрежа. Общината дава средства, но според кмета те са крайно недостатъчни за цялостно асфалтиране на селото. А и нямат право да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, затова свършеното дотук е само с общински средства. Уличната мрежа е над 20 км и през миналата година не е имало никакъв ремонт, макар да е бил планиран за декември. „Пътни строежи – ВТ” не се отзовали, пък и времето се развалило. Две улици трябвало цялостно да се асфалтират, защото са в ужасно състояние. На едната живеят 8 души и когато стане кално, хората не могат да излязат от къщите си. Кметството разполагало по програма „Местни инициативи” с 14 хиляди лева и с 9 хиляди лева отпуснати по инвестиционната програма на Община Велико Търново. Отделно – около 3,5 хиляди лева от продажба на общински имоти. Всички средства са прехвърлени за 2022 г. и с новите средства по „Местни инициативи”, които ще дойдат, кметът се надява да се съберат над 35 000 лв. и така ще се асфалтират цялостно най-компрометираните улици. Разреденият автобусен превоз между Хотница и Велико Търново също създава доста грижи на местното население. Даже през почивните дни автобуси въобще не вървят. „Сутрин нямаме автобус от Велико Търново и затова и да искат хората да работят в селото, няма с какво да дойдат. Многократно съм поставял въпроса пред областния управител и по избори, когато са идвали при нас, но проблемът остава нерешен. Трябва да се случи на държавно ниво – да се субсидират линиите до малките населени места. Без транспорт сме обречени“, коментира Десислав Йорданов.

СЕЛОТО НЯМА КАНАЛИЗАЦИЯ, ЧЕРПИ ВОДА ОТ СОБСТВЕН ВОДОИЗТОЧНИК В М. БАЛИ ГЬОЛ. От там с помпи водата се качва до м. Кайрака и се разпределя към Хотница. Вода има достатъчно, но е много варовита. Хотничани искали вода от язовир „Йовковци“, но това е много тежка финансова инициатива и едва ли ще стане. Както в много села, и тук няма аптека и банкомат, но пък престъпността е сведена до нула. Дори и да има престъпления, те са от местни и ги разкриват за два-три часа. Два магазина и две кръчми допълват социалния живот в Хотница.

Двама са общите работници, грижещи се за чистотата и за какво ли още не. Едната бройка е отпусната специално за водопада, но работата е основно в селото. Непрекъсната е борбата и с незаконните сметища. На помощ, привикани от кмета, тогава се притичват и арендаторите с техниката, за да се изчисти. Само през миналата година са похарчени 3000 лв. за ликвидиране на едно от тях. Според Десислав Йорданов просто хората нямат средства да си закарат едрите отпадъци в Леденик и заради това се принуждават да хвърлят кой където може.

В селото действа и социален патронаж, като една жена е назначена от общината и обслужва 4 самотно живеещи жителки. Всеки ден ходи при тях за около 2 часа – носи им хляб, пазарува им, помага с почистването.

Основният поминък в Хотница е земеделието. Младите хора си намират работа в Стопанския двор – има арендатор, който отглежда крави. Една от големите фирми е „Златвал агротех”, като собственикът й обработва 10 хиляди декара земя и осигурява препитание на десетина човека от селото.

ОЩЕ ДВАМА АРЕНДАТОРИ СА С ПО 2 ХИЛЯДИ ДЕКАРА ЗЕМЯ. Енергичният и разтропан кмет на Хотница също е сред дребните арендатори. Десислав Йорданов вече е в четвъртия си мандат. Роден е през 1979 г. във Велико Търново. Завършил е Техникума по машиностроене в Дебелец, след това учи в Средно сержантско училище и е бил военен около 4 години. След като напуснал армията, започнал да развива бизнес в Хотница – обработвал 2,2 декара земя с баща си. Отворил магазин, който още си работи. След смъртта на баща му синът на Десислав се занимава със земеделието, поел и магазина. Той е на 22 години и се казва се Янислав. От две-три години кметът постоянно си живее в селото и е престанал да пътува. Има си приятелка и очаква дете. Казва, че животът му е много динамичен и денят минава бързо. „За едно малко село кметът е баща и майка. При мен идват за всичко – независимо от часа и седем дни в седмицата. Аз съм ги научил при всеки проблем да ми звънят – дали радиоточката не работи, или няма ток, или пък има теч в дома им – веднага реагирам. През всичките тези години мога да кажа, че селото се разви доста и продължава с добри темпове. Има много млади хора, които желаят да си закупят къщи в селото. Проблем е обаче, че местните определят първоначално високи цени за имотите си и докато се намери купувач, те запустяват и после им трябва по-голям ремонт. По-западналите къщи вървят между 15 и 30 хиляди лева, нови къщи почти няма за продан. Има обаче празни места, към които интересът за закупуване нараства. Цената им е около 10 хиляди лева в зависимост от местоположението. В момента в центъра на селото се строи къща за гости“, разказва кметът.

В Хотница въздухът е чист, хората – дружелюбни, но си има и негативи. Двете каменодобивни кариери – в с. Русаля, на „Пътни строежи – ВТ”, и една точно над селото, на фирма „Стрела”, по никакъв начин не подпомагат населеното място, а и нито един от хотничани не е нает в тях.

Кметът е доволен, че все пак общината отделя средства, защото Хотница е добро място за живеене и я чака светло бъдеще, ако успее да привлече повече млади хора.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. Авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.