Крайният срок за изплащане на общинските данъци и такси е 10 юли… преди 85 години

Местната власт започва да събира такси от притежателите на слугини… преди 100 лета

 

Когато отминели зимните празници, приповдигнатото настроение на старостоличани постепенно отстъпвало място на многобройните им грижи, най-неприятната от които била плащането на данъчните задължения. И по повод на този нерадостен момент мнозина осъзнавали колко горчива истина съдържат думите, изречени от френският министър на финансите Колбер още през ХVІ век: „Изкуството да се събират данъци, се състои в умението от една гъска да се оскубе максимум пух при минимум врясък”.

Ако се върнем десетилетия назад, установяваме, че предшествениците ни се вмествали в тази мисъл, тъй като хазната, вместо да ги „гали” с перо, здраво ги „оскубвала”. Така например изменението към наредбата закон за пътищата преди повече от 70 години задължавало всички граждани на общината от 20- до 55-годишна възраст да плащат пътния си данък до 1 април (срокът бил съкратен в сравнение с предходните години). Сумата възлизала минимум на 140 лева годишно и била удържана от мартенските заплати на всички служители и постоянни надничари от държавни, автономни, общински, частни и други учреждения, фирми, фабрики, работилници. Останалите жители, които попадали извън изброените категории, били длъжни сами да я внасят в касата. Колкото и да не е за вярване, срокът за издължаване съвсем не се оказал първоаприлска шега, особено като се има предвид, че неплатилите до тази дата били глобявани с „работа в натура”. Задължителната натурална пътна тегоба била отработвана по програма, съставена от околийския инженер и одобрена от областния му началник. Неявилите се доброволно били изпращани на принудителен труд, а имената им се огласявали публично. Още по-тежко било положението на онези старостоличани, които отсъствали от „мероприятието” без уважителни причини. Съгласно чл. 154 от Наказателния закон на тези „тегобари” бил съставян акт, който се предавал в прокуратурата „за явно непокорство на властта”. Много наши съграждани били принудени да полагат труд, свързан най-вече със строителство и облагородяване на градските терени, тъй като нямали финансова възможност да плащат, а и болярската им гордост не им позволявала да си опозорят имената като неизправни данъкоплатци. До голяма степен разширяването и поправката на улиците и тротоарите, направата на канализационната мрежа и други важни за града придобивки били дело и на тези „бедни строители на Асеневската столица“. В спомените си много търновци споделят, че дълги години по-късно били преследвани от тягостното усещане, че ще се орезилят пред съгражданите си по повод на неплатените си данъци.

Удостоверение на великотърновеца Борислав Ив. Панайотов за отработена трудова повинност, издадено преди 90 години от Градското общинско управление.

През 1937 г. личният транспорт освен лукс за някои или средство за препитание на други, както и сега, бил източник на сериозни финансови притеснения. Пътният данък за превозни средства (автомобили, файтони, гальоти, кабриолети, коли и двуколки) трябвало да се плати до 25 май. След тази дата той бил събиран с 50% увеличение, а превозното средство било спирано от движение до изплащане на сумата, която съответно била „гарнирана” със солено парично наказание. Именно през този период в града се „родили” най-нецензурните и пиперливи изрази, резултат от словесното „майсторство” на търновските файтонджии, които били сред най-отявлените противници на пътния данък.

До 25 октомври същата година жителите на общината на възраст от 21 до 55 години били задължени да плащат и основен жп данък в размер на 30 лева. Просрочката струвала 30% глоба.

Освен от тези средства джобът на великотърновския данъкоплатец чувствително олеквал от задължителните суми за пъдарщина, недобори от временната трудова повинност, канал, смет, вода, поземлен данък, данък сгради, данък занятие, данък общ доход, данък върху дружествата… През 1937 г. крайният срок за заплащане на общинските данъци и такси бил 10 юли. След тази „сакрална” дата бил начисляван 1% месечна глоба. Затова пък издължилите се в срок и наведнъж боляри получавали 10% отстъпка върху сумите за канал, смет и вода, но при условие, че нямали стари задължения към общината.

Сградата на общината

ЛЮБОПИТНО И МАЛКО ИЗВЕСТНО

 

* В края на ХІХ в. местната власт въвела данък „кръвнина” – право за клане на добитък. В резултат на това през последните месеци на 1897 г. цената на месото скочила от 50 на 60 стотинки, което предизвикало силни протести срещу общинската управа.

* В началото на декември 1899 г. бил публикуван списък на 345 длъжници, които не били заплатили таксите си за надписи на фирмите. По-голямата част от неизрядните търновци били занаятчии и дребни търговци.

* От 1922 г. общината започнала да събира такси от притежателите на слугини. Тези с една слугиня плащали такса от 30 до 200 лева според имотното си състояние, а тези с по две слугини – от 200 до 300 лева за едната и от 590 до 700 лева за другата.

* През 1924 г. били въведени нови общински налози. Търновските жители вече трябвало да плащат такса за всяка поправка на жилището – измазване, препокриване, подмяна на прозорец или врата, преграждане на стена и така нататък.

* През 1931 г. таксовият правилник на финансовата 1931/1932 г. бил допълнен със следното решение на Общинския съвет: „Ония сгради (заведения и жилища), които не работят, или не се използват през годината, да се обложат с 1/3 от определените такси за смет, вода и канал”. През същата година се въвело тротоарно право. Такси плащали и продавачите на сено и дърва, които прекарвали стоките си през улиците на града, за да ги продават на определените за целта места. Съветът обложил с данък и собствениците на жилищни и търговски сгради, разположени по улиците от Девическата гимназия до Българката земеделска банка на площад „Баждарлък” за това, че тези улици са павирани. Данъкът бил 3 лв. на кв. м за едноетажни сгради и 4 лв. за сгради на два и повече етажа.

* На свое заседание от 24 -27 април 1933 г. Великотърновският съвет решил да намали таксата за вода от 20 на 15 лева за куб. м, а за бедните граждани намалението било с 50% процента. Таксата за пазене на полските имоти и лозя съответно била намалена от 20 на 15 и от 30 на 20 лева. За сметка на това пък били увеличени таксите за строежи и ремонти.

Тодорка НЕДЕВА

One thought on “Крайният срок за изплащане на общинските данъци и такси е 10 юли… преди 85 години

  • 27.01.2022 в 10:22
    Permalink

    Много интересно, кой да предполага какво са плащали хората в миналото. Публикувйте повече такава информация!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.