Майстор на шевицата шие кучешки облекла за „Барбур“ в Дебелец

Наричат Валентин Калайджиев „Храбрия шивач“, защото въпреки кризата успял да развие производството си

 

Облеклата за домашни любимци са от памук и промазан плат, който предпазва тялото на животното от влага и студ.

Майстор на уникалната българска шевица шие кучешки облекла за английския бранд „Барбур“. Валентин Калайджиев от Велико Търново е известен в страната и далеч зад пределите й с везаните облекла, които създава от години и са истинско произведение на изкуството. Дейността си да претворява магическите бодове от древни времена върху съвременни дрехи, предприемчивият дизайнер стартира с малък цех в Килифарево. Неотдавна Калайджиев купил част от сграда в центъра на Дебелец и разширил производството.

Жителите на малкото градче го наричат „Храбрия шивач“ заради неговата гъвкавост и умение да се справя в трудното време.

„В кризата майсторите на иглата бяха изключително полезни. Имаше период, в който шиехме маски и предпазни облекла. Така не само не бяхме затворени, не само не спряхме работа, не само не намалих персонала, а дори го и увеличих и доходите на работниците ми се подобриха. Чувствам се удовлетворен и благодарен, че минах успешно през кризата и бях полезен за себе си и за много хора. Произвеждахме продукти, които се ползваха по предназначение, а това ни даде шанс да развием производството си“, споделя Калайджиев.

С преместването в новия цех обаче трябвало да уплътни производствените възможности. Свързал се с големи чуждестранни компании. Не крие, че е получил множество предложения за изработка предимно на дрехи. Спрял се обаче на кучешки облекла на „Барбур“.

От шивашкия цех на „Валтекс“ в Дебелец месечно излизат по над 3000 броя кучешки облекла по заявка на британския бранд „Барбур“.

„Производството е еднотипно и от цеха месечно излизат над 3000 бройки. Британците са коректни в плащането, а договорът е за цяла година. Облеклата за домашни любимци се изработват от материали на клиента. Платовете са 100% памук и промазан плат, който предпазва тялото на животното от влага и студ. Десенът е каре и райе“, обяснява Калайджиев.

Везаните облекла обаче са запазената марка на фирмата „Валтекс“ и вече са доста популярни. Моделиерът казва, че този търговски продукт се оказал иновативен, има своето социално значение, харесва се, но в бизнесотношение не е достатъчен.

„Целите, които си поставям, са по-високи, защото застоят не ме задоволява и много държа да се развивам. Винаги съм искал и се стремя да се движа напред и да съм полезен не само за себе си, но и за хората около мен. Мисля, че щастието и благополучието – моето и това на семейството ми, минават през всеобщото благо. Няма как околната среда да е мрачна, гневна, агресивна, бедна, ощетена, а човек да е щастлив“, разсъждава Валентин Калайджиев.

По думите му бил изправен пред дилема как да допълни производствените мощности, за да има приемственост с везаните облекла. Те са пролетно-летен продукт, а през есента и зимата търсенето и продажбите намаляват.

Калайджиев е притежател на ценен албум „Български народни носии в съвременното облекло“ от 60-те години на миналия век.

„Не можем да си позволим зимата да шием голямо количество продукция, а лятото да я пласираме, защото динамиката на пазарите е сериозна, ситуацията в света непрекъснато се променя и не е възможно да се правят дългосрочни планове“, обяснява предприемачът.

Това наложило производството да бъде преструктурирано и фирмата да заработи с външни клиенти на ишлеме. Тази идея се оказала печеливша, защото фирмата се сдобила с допълнителна работа, а това пък донесло спокойствие и сигурен приток на доходи.

„Бизнесът изисква спокойствие, за да не се вземат прибързани и грешни решения. Освен това в стресова ситуация творчеството и креативността се погубват. Убедих се, че кризата за едни е трагедия и нещастие, а за други е възможност за развитие и еволюиране. Много фирми от шивашкия бранш врътнаха ключа и закриха това, което са градили десетки години. Предприятия с по 200 – 300 души персонал изпратиха хората на борсата, а след това се оказа, че не могат да си набавят работна ръка. Междувременно Западът бързо започна да се съвзема от стагнацията и сега има работа в изобилие за фирмите, които успяха да оцелеят в трудното време“, коментира Калайджиев.

ТОЙ СПОДЕЛЯ, ЧЕ ДАВА ХЛЯБ НА 7 ДУШИ И ЗАЛАГА НА ДОБРО ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ. Изповядва философията, че машините помагат на човек за бързото и качествено производство, без да го натоварват. „Важно е да постигнем качество, с което да сме конкурентоспособни както на вътрешния, така и на чуждия пазар, като коефициентът на полезност да е висок през цялата седмица. Това означава в края на работния ден шивачките, като излязат от цеха, да не са смазани от умора“, подчертава Валентин Калайджиев.

Оказало се, че това изкуство се е преподавало в училищата по онова време.

Голямата му страст са качествените облекла с шевици, които носят старинни послания и космични кодове.

„Клиентите споделят, че не си купуват от моите ризи и туники като поредната дреха, а ги възприемат като уникат. Усещам едно специално настроение, защото кенарената материя от органичен памук и пъстрата шевица им дава принадлежност. Пъстрите орнаменти зареждат със силна позитивна енергия. В облеклата влагам много любов. Притежателите им се чувстват свързани с българския дух и корен. Шевицата има особен заряд и въздейства като амулет“, категоричен е Калайджиев.

Създателят на бродираните одежди продължава да издирва старинни шевици, за да ги имплантира в памучните тъкани. „Когато стартирах това производство, си мислех, че съм създал нещо, за което друг не се е сещал. Тогава се свърза с мен една жена от село в Странджа, която беше написала писмо, като го адресирала: „До шивача на ризи в Килифарево“. Въпреки че не беше упоменала името ми, това послание ме намери. В него жената описваше, че е научила за моята дейност, и споделяше, че това, което правя, тя го е извършвала през 70-те години на миналия век. Вземала е елементи от шевици и ги е бродирала ръчно върху дрехи“, разказва Калайджиев.

Голямата страст на Валентин Калайджиев са качествените облекла с шевици, които носят старинни послания и космични кодове.

Малко по-късно друга сръчна българка от Стара Загора му изпратила ценен албум „Български народни носии в съвременното облекло“ от 60-те години на миналия век. Оказало се, че това изкуство се е преподавало в училищата по онова време.

„Това потвърди старата максима, че всяко ново нещо е добре забравено старо“, подчертава Калайджиев.

Изделията му се продават в Европа, в Северна Америка, в Австралия. Находчивият бизнесмен иска да разшири пазара на изделията си и се подготвя за участие в големи международни търговски изложения, които се провеждат пролет и есен в Хамбург, Германия, и в Милано, Италия. Амбицията му е облеклата с шевици да стигнат до повече държави в света.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки авторът

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.