Снимки на старата столица от 80-те години предизвикаха носталгична вълна в социалните мрежи

Фотосите станаха повод за съпоставка със сегашната визия на града

Снимки на старата столица от 80-те години на миналия век от няколко дни предизвикват носталгично настроение в социалните мрежи. Те се споделят в най-големите групи, а коментарите под тях заформят истинска дискусия. Въпросите, които възникват, са за точната година на снимките, както и дали тогава е било по-хубаво от сега.

ЦАРЕВЕЦ

Една от снимките показва Царевец. Тя вероятно е правена след 1985 година. На нея се вижда новоизградената Патриаршия, добре подредените лампи от уличното осветление и такси с марка „Волга“, която по онова време е гордостта на социалистическото автомобилостроене. Разбира се, в кадър е хванат и щастлив турист в цветно облекло, който се кани да пристъпи през портата, от която са минавали българските царе. Всъщност на снимката няма нещо кой знае колко различно от сега. Липсва лъвът, който беше поставен на входа през 90-те години. И разбира се, площад „Цар Асен I” през 80-те години е изглеждал по съвсем различен начин.

ИНТЕРХОТЕЛЪТ

Следващата снимка е от друга емблематична сграда, а именно Интерхотелът в старата столица. Вероятно снимката е правена непосредствено след откриването, защото хотелът буквално свети. Пред главния вход се виждат хора, а на централния паркинг са спрели луксозни за времето си возила. Също съветски, но този път лади. В един от коментарите е припомнено, че първите балове там се провеждат през 1982 година. Днес хотелът не работи и постоянно се обявява на търгове за продан от частни съдебни изпълнители. Така че носталгията тук е напълно основателна, защото тогава хотелът е бил символ на лукс, разцвет. А и дори най-големите противници на соца признават, че архитектурата му си я бива.

УЛИЦА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

Следващата снимка е на главната улица. Гледката е точно в началото, където днес е стоянката на такситата. Прави впечатление, че именно тази лента тогава е била за движение в посока пазара и дори има маркировка. Съседната е в същата посока, но за наляво. Дръвчетата са поддържани, сградите са в доста добро състояние, а по тротоарите е чисто и подредено. В тази връзка са и коментарите под снимката. Няма големи рекламни табла, само добре познатите и изчистени надписи над магазините. Вдясно на снимката ясно се вижда и закусвалня от онова време.

„Много дръвчета, блоковете са чисти, а сега приличат на рекламни табла, пътищата са по-хубави от сегашните“, са само част от коментарите, които правят впечатление. И тук категорично носталгията е основателна, защото след всички ремонти на главната улица днес тя отново е разкопана, като надеждите са да е за добро.

УЛИЦА „КРАКОВ“

Четвъртата снимка е от улица „Краков“. Тук промяната е най-сериозна. Защото днес на същото място има поне десет жилищни блока отгоре. На снимката се вижда високият блок след завоя от бул. „България“. Вдясно буквално е поляна и няма нито една сграда. Дори има спрени коли и автобуси, които изобщо не пречат на слабото движение тогава. Вляво пък се вижда друга съветска гордост – москвич. По-наблюдателните отбелязват, че е модел след 1978 година, защото е с пластмасова решетка. А от снимката си личи, че квартал „Колю Фичето“ е кажи-речи нов. Блоковете са подредени, свежи, без излишно саниране в различни цветове. Улицата е с перфектен асфалт. Именно от същото място през 90-те години започна масовото застрояване във Велико Търново. Появиха се емблематичните блокове на Чакъров и Мутов, за които и до днес се пише по всички медии, но в негативна светлина.

„Плаче ми се. ЖК „Колю Фичето“ имаше толкова много горички, дива природа и животински видове… СЕГА Е ДЖУНГЛА от бетон! Гора от бетон! Един-единствен по-голям парк, който е на 40 години, а около него вече има 40 – 50 нови блока. Ад е. Няма видове, няма природа, само бетон-бетон-бетон и освен всичко останало и НЕПРЕСТАННО шумово замърсяване! Няма един ден там, без да се строи нещо последните 15 години“, е един от коментарите под снимката. Друг коментар пък казва: „Значи този идиотски завой е от времето на комунизма“. А отдолу му контрират с: „Колко по-хубаво изглежда!“.

Така или иначе, миналото си е минало, а настоящето е тук и сега. Затова зависи от всички в какъв град искаме да живеем. Останалото е носталгия, но понякога напълно основателна.

Михаил МИХАЛЕВ