Иван Панайотов тръгна по следите на бележити търновци, успели в чужбина, и написа книга за тях

„Пикасо на керамиката“, бивша Мис Унгария и посланик във Ватикана са сред най-известните личности, излезли от града

Книга за 52-ма търновци, които с талант и знание са пожънали успехи в чужбина, написа историкът и бивш зам.-кмет на болярския град Иван Панайотов, или Джовани, както е известен в старата столица. Идеята му е на повече от 20 години, но се реализира едва сега. За всеки от тях – оперни певци, художници, спортисти, интелектуалци, има отделен очерк. Някои са все още живи и се радват на признанието в родния си град, други са потънали в забвение. Повече от две години като истински следотърсач авторът събира данни и снимков материал за успелите търновци, за някои от които наистина се знае малко. Издирвал е роднини, съседи, често е разчитал и на случайността. „Постарах се да подбера най-най. Искам да направя така, че хората да знаят за тях. За съжаление, голяма част са вече покойници, и то в чужбина“, казва Иван Панайотов. Книгата му е готова, но все още е в ръкопис, защото събира средства за издаването й.

А описаните хора и постиженията им са наистина впечатляващи. Например художникът Васил Иванов – познат в света като „Пикасо на керамиката”, дори във Франция има музей за него. Или великият оперен певец, но забравен във Велико Търново – Спас Венков, пял в Метрополитън опера и Миланската скала. Него Иван Панайотов познавал лично. Знаменита е кариерата и на брат му Венко Венков, който се утвърдил като солист на Виенската опера след Втората световна война. Отдавна Джовани иска да се постави паметна плоча на родната им къща, която е срещу театъра. Някога там бил магазинът с име „Лукс” на баща им. „Навремето не срещнах разбиране от кмета Румен Рашев, а по-късно никой не прояви интерес”, споделя историкът. От позабравените е Месру Мехмедов, който през 1969 г. печели конкурса за диригенти в Ню Йорк с председател на журито Ленард Бърнстейн. Композиторът е толкова впечатлен от него, че го кани за свой помощник. Роден е на 4 февруари 1935 г., умира в самолетна катастрофа в Цюрих през 1971 г. на върха на славата си.

Удивителна е историята и на Светлозар Раев – първия български посланик при Съвета на Европа от 1992 до 1998 г., посланик при Светия престол във Ватикана и на Малтийския орден в Рим. Той дава началото на дискусиите за образованието в демократичното общество. Негова е политическата инициатива „Права и отговорности“, останала в историята като „Българската инициатива“ и приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа, на който е председател през 1994 г. Светлозар Раев е син на Димитър Раев – адвокат и кмет на Търново през 20-те години на XX век и управител на Скопска област по време на българското управление на Вардарска Македония, успял да спаси над 100 евреи. Майка му е пък е внучка на легендарната Бяла Бона – съратница на Стефан Стамболов. Животът на Светлозар Раев е повече от драматичен, но той достига върховете на дипломацията, съдейства и за посещението на папа Йоан Павел II в България.

Иван Панайотов пише и за оперната певица Мариана Паунова. „Тя даде 1 млн. долара за построяването на сцена в Летния театър, да има и магазинчета наоколо. Мечтата й беше да направи конкурс във Велико Търново за млади оперни певци. Успя да го организира само един път. Стана и почетна гражданка, но се опитаха да я изиграят. Общината взе парите, но не направи нищо, и тя я осъди. Върнаха й парите, а общинарите, за да й отмъстят, отнеха почетното й гражданство. Тогава бях зам.-кмет, но така и не разбрах какви са нещата”, разказва Джовани. Най-младата от всички описани личности е цигуларката Нели Моцинова, печелила конкурса „Паганини“ и имала шанса да свири с цигулката на великия композитор. Нели Моцинова е омъжена в Италия и сега живее там.

Една от историите обаче е любима на автора. Тази за унгарската оперна певица и артистка Тодорка Бонева, приела артистичното име Дорита Бонева. Ето какво разказва Иван Панайотов за нея: „По снимката, която имам, личи, че е била изключителна красавица. Само като я видиш, да се влюбиш в нея. Как разнищих историята й си е цяла сага. Случайно моя колежка от музея ми каза, че познава нейна братовчедка – художничка, и съпруга на Любомир Левчев. Чухме се, жената беше много възрастна, а информацията й беше оскъдна. Това, което разбрах, е, че след 1944 г. Дорита Бонева заминава за Аржентина при своя племенница. И ми каза града – Росарио. Вадя картата на Аржентина, ами те са два с това име. Избрах по-големия, където се предполага да има опера. Говорих със зам.-кмета и от него разбрах, че Дорита била в страната до 1952 г. и след това заминала за Европа. Познавам на пазара разни баби, знам, че бащата на Дорита е от Драганово и от дума на дума от една от тях разбрах, че дълги години оперната певица изпращала на съседката й лекарства от Виена. В този град е и починала на преклонна възраст. Ето такива перипетии. А Дорита Бонева наистина била много известна. Била е Мис Унгария през 1949 г., женена два пъти – за унгарски скулптор и за аржентинец, но нямала деца. Била с чудно музикално дарование. Родена е на 2 януари 1912 г. в Търново. Едва 6-годишна, нейното семейството се мести в Будапеща. След гимназията момичето завършва през 1937 г. Музикалната академия в Будапеща. Гастролира като оперна певица в много страни, а пресата пише повече от ласкави отзиви. Дебютът й е в операта в Бърно, Чехия, после пее и във Виена. Името на Дорита Бонева нашумява през 40-те години на XX век, когато жъне невероятни успехи в Кралската опера в унгарската столица и в операта в Берлин. Редят се участия в Лондон, Прага, Варшава и др. европейски столици. Освен оперните партии тя изпълнява с много любов и български народни песни. Дорита Бонева обаче има и още едно амплоа – киното. Участва в няколко филма на унгарското киностудио, като особено успешен е „Краят на септември“, посветен на живота на унгарския поет и революционер Шандор Петьофи. Първото й посещение в България е да пее по покана на Софийската опера, идва си и тук. На 21 септември 1943 г. за втори път посещава родното Търново. Отбива се в Драганово да види роднините си. А в старата столица тя участва в българо-унгарската кинопродукция „Унгарска рапсодия“, където играе главна роля. Това е и първият филм, който е заснет в Търново. Снимките са правени от гарата до града, из романтичните улички и вилната зона. Търновската общественост, водена от Йордан Кулелиев, дава вечеря във Военния клуб. След Втората световна война, явно неудобна за новата власт в Унгария, Дорита емигрира в Аржентина. Там тя участва с голям успех в оперните театри на Буенос Айрес и Ла плата. Навсякъде където пее, публиката я изпраща с овации. А пресата отбелязва, че възходът на аржентинската опера до голяма степен се дължи на нея. През 50-те години Дорита Бонева се завръща в Европа. Живее в Германия, но по-късно се установява във Виена, Австрия. Била е любимка на оперната публика по света, но е забравена в родния си град”.

Другите търновски имена ще запазим в тайна, за да е интересно на бъдещите читатели. Сред тях са и наши съвременници, които срещаме всеки ден в града, но винаги има подробности в биографията им, непознати за широката общественост. Както и за успехите им, с които са се прочули по света.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката