Водещи новиниКултура

Велико Търново е увековечено в 17 игрални филма, инициативата да се поставят табели на снимачните места буксува

Старата столица е любима снимачна площадка за българското кино

 

През 2019 г. Регионалният исторически музей във Велико Търново обяви чудесната инициатива да се поставят указателни табели, които да показват точно местата, където са снимани филми, на обекти, стопанисвани от него. И на тях да има специален QR код, чрез който може да се изтегли епизодът, и така визуализацията да е пълна. Табели все още няма, но музеят не се е отказал от идеята, уверява директорът д-р Иван Църов. Трудностите в реализацията й идват оттам, че се водят преговори с „Национална филмотека”, защото лентите имат и авторски права. От тази инициатива би се оформил нов туристически маршрут, защото от 40-те години на XX век до наши дни старата столица е естествен декор и снимачна площадка на 17 игрални филма, теленовели, сериали и копродукции. Така Велико Търново остава завинаги увековечен не само в старите снимки, но и на кинолента, а филмите, заснети в града, в някои случаи са и последните свидетели на къщи и места, преобразени или завинаги загубени за поколенията.

Най-снимани по разбираеми причини са Царевец, Самоводската чаршия и улици в Стария град, пазещи духа на миналото. По хроники и спомените на видния артист от МДТ „Константин Кисимов” Иван Митев възстановихме списъка на всички игрални филми, които са снимани във Велико Търново. За последния – „Диви и щастливи”, имам и лични впечатления от снимачния процес. В повечето от тях за статисти са привличани както обикновени търновци, така и много актьори от търновския театър, като често на тях се поверяват и второстепенни роли.

Първият филм е „Българо-унгарска рапсодия” (1944 г.). За съжаление, за снимачния процес на този българо-унгарски мюзикъл на режисьорите Борис Борозанов и Фригис Бан сведенията са малко. Най-известното име е на младата тогава Магда Колчакова в ролята на Милка, а в другата главна роля е унгарската певица и артистка, родена в Търново – Дорита Бонева. И ако този филм едва ли някой го е гледал, мнозина си спомнят за прекрасната българо-съветска романтична комедия с участието на Невена Коканова и Коста Цонев в главните роли – „Бъди щастлива, Ани” (1961 г.).

Голяма част от снимките са в най-елитния по това време хотел – „Янтра”. Лентата е запечатала както лукса на стаите, така и вида на фасадата, далеч преди да започне да се разпада. Топлят сърцата на търновци и сцените, в които след редица недоразумения на младите влюбени те се гонят по стръмната уличка, начало на „Опълченска”, и по уличките на „Варуша“.

Панорама на Велико Търново от 60-те години е блестящата екранизация по повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” (1964 г.).

Старопрестолният град създава автентична атмосфера за сюжета на филма и е фон, на който се развива невъзможната любов между Елисавета (Невена Коканова) и сръбския военнопленник Иво Обренович (Раде Маркович). Тя пламва в края на Първата световна война, а съдбата ги среща благодарение на това, че във Велико Търново е организиран лагер за военнопленници. Режисьорът Въло Радев помества този лагер на входа на Царевец, а през телените ограждения от високо Велико Търново се вижда в далечината като на длан. Хуманитарната гимназия също е увековечена в култовия филм. Най-красивите любовни сцени са заснети в къщата на баба Кали в Арбанаси, строена през 18-и век – творческа база на Съюза на архитектите, от 1978 г. архитектурен паметник с национално значение.

Сцени от 10-серийния телевизионен филм „Демонът на империята” (1971-ва) на режисьора Вили Цанков също са снимани в Търново, в музея „Затвор“. Филмът е по-скоро приключенски и разказва за многобройните превъплъщения на Левски в опитите му да не бъде заловен от турците.

През 1975 г. голяма част от последния филм на Апостол Карамитев „Сватбите на Йоан Асен Втори” с режисьор Вили Цанков се снима на Царевец. Големият български актьор умира по време на снимачния процес и много от възловите сцени с него остават незаснети. Ролята се поема от Коста Цонев, който едновременно играе и Александър – брата на владетеля. Във Велико Търново е снимана част от българо-съветския обичан сериал „Пътят към София” (1978 г.), включително посрещането на ген. Гурко.

Най-голямата разходка из Старо Търново предлага любимият на всички филм, чието действие се развива изключително и само в града – „Търновската царица” (1981). Площадът, цялата Самоводска чаршия, пътят към университета са основните снимачни площадки на знаменития филм с Камелия Тодорова и Стефан Данаилов в главните роли. За родния дом на д-р Старирадев е избрана една вече изгоряла и несъществуваща къща точно над музея „Емилиян Станев”. Така и домът на писателя е увековечен на лентата. Незабравима е сцената с Джоко Росич на Улицата на занаятите, когато за първи път нарича красивата и горда Марина „търновска царица”.

През 1981 г. излиза телевизионният сериал „Капитан Петко войвода”. Един от емблематичните за Велико Търново снимачни обекти е долният етаж на стара възрожденска къща, разположена в центъра на Самоводската чаршия. Помещението е използвано като стар хан, държан от беден турчин, в който след Освобождението Капитан Петко войвода всеки ден идвал да пие кафето си. Фактически по-голямата част от втората половина на „Капитан Петко войвода” е заснета именно в тази къща.

Сцени и от епичния исторически филм на реж. Борислав Шаралиев „Борис I” (1985) също се случват в Търново.

През 80-те години Велико Търново е снимачна площадка на още няколко филма. През 1984/85 г. в Търново се снима новелата „Флейтата”. Сцени от „Ешелоните” (1986) – филм за спасяването на българските евреи с режисьор Борислав Пунчев, също са снимани в Търново. През 1989 г. Димитър Шарков, преди това актьор в търновския театър, като режисьор заснема трисерийния детски телевизионен видеофилм „Историята, която трябваше да се случи”. Филмът е драматизация по „Миналото” на Стоян Заимов и разказва за три опита на Търновския революционен комитет да спаси арестувания Левски по пътя на преместването му в София.

В по-ново време, през 2006 г. в града и в с. Миндя се снима 5-серийният филм на режисьора Анри Кулев и по сценарий на Станислав Стратиев „Врабците през октомври”. В актьорския състав са Чочо Попйорданов, Малин Кръстев, Деян Донков, Наум Шопов, Иван Иванов, Любен Чаталов и др. От великотърновските артисти участват Иван Митев, Иван Евстатиев, Слави Монев, Валентин Вутов, Стефан Методиев.

Пак през 2006 г. част от снимките на българо-холандско-белгийската продукция „На сляпо” се правят във Велико Търново, Полски Тръмбеш и Русе.

Режисьорът Максим Генчев снима игралния филм „Дяконът Левски” (2015) както на Самоводската чаршия, „Варуша“ и ул. „Гурко” във Велико Търново, така и в трите манастира – Къпиновски, Килифаревски и Плаковски. Във филма са представени 70 образа, участват търновски артисти, сред които Иван Митев, а в масовите сцени се включват членовете на клуб „Традиция” и самодейци от читалищата в общината.

Спортният журналист Ангел Ганцаров в една от почивките на снимките на „Чизмаши” (2015).

През 2015 г. във Велико Търново се снима 12-серийния сръбски сериал „Чизмаши”. Режисьорът Деян Вучевич избира града заради неговата автентичност и уникална архитектура.

Последният филм, сцени от който са снимани в Търново, е екшън-комедията „Диви и щастливи” (2019 г.). В продължение на два дни – 22 и 23 май, градът отново се превърна в снимачна площадка.

На 22 май екипът снима сцена с лудо преследване с хеликоптер, докато главните героини Мила и Боряна, в ролите съответно Луиза Григорова-Макариев и Яна Маринова, бягаха от полицията, карайки джипа с мръсна газ по площада пред Царевец.

Ана Райковска

Сн. авторката, интернет и личен архив

7 thoughts on “Велико Търново е увековечено в 17 игрални филма, инициативата да се поставят табели на снимачните места буксува

  • “ И дойде денят “ – сниман през 1973 г. пред читалище „Надежда“,
    “ Иван Кондарев “ – същата година,
    снимки по улица „Читалищна „, покрай бившия църковен магазин и в село Миндя. Бях малък и с децата ходихме да видим как се снима филм, събирахме гилзи от стрелбата, чакахме за автограф от Бате Стефчо.

    Отговор
  • Да много вълнуващо беше, сестра ми се снима в Търновската Царица , има снимки и автографи от Коста Цонев и много други.
    За съжаление , сега е точно обратното, снимат разрушените къщи, неподдържаните места около улиците. Щеше да бъде хубаво, ако автентичността се възстанови и направят още филми.

    Отговор
  • През м. юни на 1983 г. в града се снима игралния филм „Спасението“. В него се разказва за изтеглянето на германската амия през ВСВ от Гърция и откупа (10 кг. злато), който те искат от жителите на Охрид, за да не опожарят града. Снимките бяха главно на Самоводската чаршия и из Варуша. Аз бях статист в него, но за съжаление този филм е прожектиран само един път тук в града и после никога и никъде не е споменавано за него.

    Отговор
    • Снимките бяха и на площадчето пред ч-ще Надежда! Цялото семейство бяхме статисти!

      Отговор
  • Също така и „Тошко Африкански“, който се снима по ул. Кирил и Методий и площада около църквата Св.св.Кирил и Методий.

    Отговор
  • Снимах се като статист в „Чизмаши“, беше страхотна жега.

    Отговор
  • Още една причина да гледам „Диви и щастливи“! А има ли филми снимани в Арбанаси, Лясковец и малко вероятно, но в Павликени или Горна Оряховица?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *