Първият български президент лежи забравен във Велико Търново

Павел Бобеков e погребан в двора на храма „Св. Никола“

 

Големият български революционер Павел Бобеков лежи забравен във Велико Търново, а паметникът му е превърнат в паркинг, видя на място екип на „Борба“. За делото на великия българин, известен и като първия български президент, днес почти не се говори.

Бобеков е роден на 26 октомври 1852 година в Панагюрище, един град, който по онова време е раждал истински радетели за свобода. Като революционер израства и Павел Бобеков. През 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи. Преминава цялото военно обучение, но не успява да завърши поради смъртта на брат си Георги. Затова през 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си. Там започва да пише новата история на България.

 

 

ПРЕЗИДЕНТ НА ПАНАГЮРСКАТА РЕПУБЛИКА

 

След пристигането на Георги Бенковски във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков. Скоро след това го оглавява. Преди началото на въстанието поради военната си подготовка, високия морал, силно изразения му български дух той е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство. Други го наричат президент на Панагюрската република. Така името му остава в историята като първия неофициален президент на просъществувалата буквално дни освободена част от България.

 

Последните думи на Бобеков във Велико Търново

Бобеков умира във Велико Търново

След потушаването на Априлското въстание Бобеков успява да избяга в Румъния и после участва като доброволец в Сръбско-турската война. По-късно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор. При обявяването на Руско-турската война се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко. В Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 г. и е погребан в двора на църковния храм „Св. Никола“ във Велико Търново. За съжаление, точното място не се знае.

 

Понката е автор на красивия паметник до храма „Св. Никола“.

ПАМЕТНИК НА ПОНКАТА УВЕКОВЕЧАВА ГЕРОЯ

През 1996 г. по инициатива на Комитет „Васил Левски“ във Велико Търново е изграден паметник точно до църквата, където е гробът му. Негов автор е скулпторът Панайот Димитров – Понката. А за откриването на 25 април си припомни Станка Палазова, която е областен координатор на Отечествения съюз и настоящ член на Комитет „Васил Левски“.

„На откриването на паметника имаше много хора – Илчо Димитров, кмета на Панагюрище, както и представители на местната власт. Идеята беше на Комитет „Васил Левски“, събрахме парите с дарения. Хубаво е, че се пише за Павел Бобеков, известен като първия президент на Панагюрската република“, сподели за „Борба“ Станка Палазова. През последните 20 години обаче за Бобеков се сещат все по-малко хора. Малцина дори знаят, че е погребан във Велико Търново. Дължимото му отдават само родолюбиви организации, от Отечествения съюз поднасят цветя за годишнините от смъртта му.

 

Паметникът на Бобеков днес не се вижда от паркирани автомобили.

ЗА ЩАСТИЕ, ПАМЕТНИКЪТ Е ЗАБРАВЕН И ОТ ВАНДАЛИТЕ

Предсмъртните думи на Павел Бобеков са: „Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“. Тази негова последна мисъл е изписана и на паметника, който поне не е поруган от онези, за които хора като Бобеков са дали живота си. Той е старателно прикрит от многото автомобили, които спират около него…

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.