Общество

След като „Борба“ писа: Продажбата на жп пансиона разбуни духовете в цялата страна

Бивши възпитаници не могат да повярват, че това е краят на обекта

 

Бивши възпитаници на жп пансиона във Велико Търново са в шок от статия отпреди няколко дни, в която „Борба“ информира, че се готви продажбата на някогашната институция за деца на железничари. Те не могат да повярват, че техният дом вече не съществува и най-вероятно скоро ще бъде пуснат на търг. С нас се свърза 83-годишната Минка Косева, която прекарва 1 година в дома през далечната 1952 година, като предостави и снимки отпреди 70 години.

 

ПАНСИОНЪТ БИЛ САМО ЗА ЖЕЛЕЗНИЧАРСКИ ДЕЦА

Преди 70 години пансионът бил пълен с деца.

В средата на миналия век сградата буквално се е пукала по шевовете, а в нея са можели да живеят единствено деца на железничари. Допускали се и деца с пострадали родители. През 52-ра година в тогавашната Мъжка гимназия (сега Хуманитарна гимназия) се образувала първата паралелка с момичета. Минка Косева е от Шивачево, а баща й бил стрелочник в БДЖ. Така тя получила правото да живее в жп пансиона и да учи в престижното търновско училище.

 

ЖЕЛЕЗЕН РЕД И ДИСЦИПЛИНА

 

„Пансионът през 52-ра година, когато аз отидох, беше измазана, хубава и чиста сграда. Вътре в антрето всички се събувахме. Никой нямаше право да ходи с обувки по коридорите и стаите. Всеки си имаше място за домашните чехли, които обувахме. Спалните ни бяха подредени в дълъг коридор. От северната страна бяха занималните. Спалните бяха големи, 12 души спяхме в една стая. Занималните също бяха големи, цялата група учехме заедно. Всеки си имаше отделна банка. Масичката се надигаше и вътре бяха учебниците, подредени идеално. Ако нещо беше разбъркано, възпитателката изхвърляше учебниците и трябваше да ги подреждаме наново”, спомня си Минка Косева. По думите й в занималнята не се събирали всички деца, учели следобед и сутринта. На задължителната вечерна подготовка обаче в залата влизала почти цялата група.

 

КРИЕЛИ УЧЕБНИЦИ, ЗА ДА ЧЕТАТ СУТРИНТА

 

Ред и дисциплина имало и по стаите. Всеки имал гардероб, който задължително трябвало да се подреди. По думите на Минка Косева всичко трябвало да бъде по конец и с войнишка прецизност.

„Възпитателката минава и гледа. Вечер не ни даваха да си вземаме учебници, трябва да си готов с уроците в определеното време, но ние си криехме, защото искахме да четем още. Сутринта, като се събуждахме, си припомняхме уроците, защото вечерта изгасяха лампите и нямаше как да четем. До 22 часа трябваше да сме си легнали”, спомня си Минка Косева. Все пак децата са излизали и извън пансиона. Възпитателките ги пускали до книжарницата и на разходка. Те обаче бързали винаги да научат уроците си и не се шляели много в града. Преди това записвали в колко часа излизат и в колко ще се върнат.

„Категорично не са ни тормозили. Държаха се много добре с нас и ни възпитаваха по най-добрия начин. Това в момента липсва. Всеки прави каквото си поиска, на никого не му пука къде са децата и в какво са се забъркали”, допълва Минка Косева.

Минка Косева (първото изправено момиче от дясно наляво).

РАЗКАЗВАЛИ СИ УРОЦИТЕ НА ТАВАНА

 

Пансионът по онова време бил толкова пълен, че учениците търсели тихо място, за да си разкажат уроците, спомня си Минка Косева. Искали разрешение и се качвали на тавана, където имало специална стая за тези нужди. Понякога и занималните били свободни, но това се случвало по-рядко.

„Ако искам някаква консултация, да речем по руски език, отивам в канцеларията и учителската стая. Всички възпитатели следят програмите ни, знаят по какво сме изпитвани и по какво ще правим контролно. В такъв случай отивахме целия клас в занималнята и възпитателят започваше да ни обяснява. Математиците бяха възпитатели на момчетата, а моята възпитателка се казваше Кервикова, помня я много добре”, разказва Минка Косева.

 

ДЕЦАТА ОТ ПАНСИОНА БИЛИ С НАЙ-ВИСОК УСПЕХ

 

Възпитаниците на жп пансиона се отличавали по уменията си в Мъжката гимназия. Винаги отивали подготвени и учителите имали специално отношение към тях. Знаели, че се готвят за уроците денонощно, и това винаги си личало на фона на останалите ученици, споделя Минка Косева. Наричали ги „пансионерите”, а обръщението било равно на отличници.

„Сутрин тръгваме на училище, мантата трябваше да бъде изгладена. Обувките задължително трябваше да са черни. Обущарят на мен ми направи от червена кожа и се налагаше да ги боядисвам всяка сутрин с вакса. Баретите ни трябваше да са на място”, спомня си още Минка Косева.

 

СПАЛНИТЕ НА МОМЧЕТАТА БИЛИ В ДРУГА СГРАДА

 

И в момента може да бъде видяна сградата, в която са нощували момчетата от жп пансиона. Тя се намира непосредствено до основната постройка, но в момента състоянието й е тежко. Мазилката е олющена, а вратата е завързана със синджир.

„Там бяха помещенията на момчетата. Сега, като я погледнах, и ми стана лошо. Днес трябваше тази сграда да грее, а в момента има един катинар. А основното здание е олющено, явно целта е била наистина да се продаде”, ядосва се Минка Косева. Спомня си и за храната в стола, която била много хубава. Имало и допълнително, ако някой желае. Баните били общи, но това не им правело впечатление по онова време. Минка Косева споделя също, че в стаите било много чисто и хубаво, нямало кавги и разправии.

 

ПРИЕМЪТ В ПАНСИОНА БИЛ ПО УСПЕХ

 

Желаещите за живеене в жп пансиона били толкова много, че ги приемали в сградата по успех. С предимство били полусираците, а след това имало класиране. След първата година се оказало, че няма място за Минка Косева в пансиона и тя трябвало да си тръгне от Велико Търново, за което съжалява и до днес.

„В началото пансионите бяха два. За момичетата беше в София. След сливането се оказа, че местата са по-малко. Моите родители бяха живи и здрави, други деца имаха по-голяма нужда от мен да бъдат в пансиона. Наложи се да си замина и завърших гимназия в Сливен. Но и до днес казвам, че по-добри учители от тези в Мъжката гимназия няма”, завършва разказа си Минка Косева.

Михаил МИХАЛЕВ

2 thoughts on “След като „Борба“ писа: Продажбата на жп пансиона разбуни духовете в цялата страна

  • Този пансион е ЖИВАТА история на България,както и умиращата Мъжка гимназия.Дал е на България и на света светила в областта на Медицината,Изкуството и Военното дело.Свалете гнусните си ръце от него!!!Той трябва да бъде музей!!!

    Отговор
  • Скоро ще заприлича на Пернишка зграда!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *