Антична крепост от ранножелязната епоха лежи под мегазавода за 420 милиона евро във Върбовка

Разработването на находището за базалт застрашава съдбата на непроучвания досега културно-исторически обект

В ТЕРИТОРИАЛНИЯ ОБХВАТ НА ПРОЕКТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗАВОД ЗА КАМЕННА ВАТА, ЗАХРАНВАН С ЕНЕРГИЯ ЧРЕЗ ИЗГАРЯНЕТО НА ОТПАДЪЦИ, ВЪВ ВЪРБОВКА, ПОПАДА НЕПРОУЧВАНА АНТИЧНА КРЕПОСТ. За това съобщи археологът от Регионалния исторически музей Калин Чакъров по време на пресконференция, инициирана от депутата Цвета Галунова от ПП „Възраждане“. По думите му, този исторически обект има огромен потенциал, а първите сведения за обитаването му са от времето на прототраките, които са живели през ранножелязната епоха. Експертът е категоричен, че ако двете базалтови находища в района бъдат разработени, укреплението ще бъде напълно унищожено. Именно на това място фирмата „Петрургия“ на Румен Гайтански – Вълка планува мегазавод за 420 милиона евро.

„Крепостта се намира на възвишението Камъка, а в литературата е известна от средата на XX век. Регистрирана е като археологически обект в началото на 90-те години. Тя е доста интересна от гледна точна на това, че се намира на базалтова могила, която е с вулканичен произход. Там преди милиони години е имало вулканична дейност и в резултат на това се е образувало възвишение. Най-ранните данни за обитаването му са от прототракийския етнос в ранножелязна епоха. След това има данни за обитаване през римската епоха и по време на Второ българско царство“, уточни археологът.

Той обясни, че мястото представлява най-високата точка на равнината, от него има добра видимост към реките Осъм и Росица и това го прави благоприятно за изграждане на крепост. До момента обаче мястото не е било сериозна проучвано, а само обходено през март 2021 г.

„Обектът има голям потенциал, но докато не извършим щателни проучвания, няма как да дадем повече информация. Оградено е цялото платовидно възвишение, цитаделата е със запазени стени до няколко метра височина. Заслужава да има подходяща съдба“, изрази становище Чакъров.

Той подчерта, че вижда необяснимо разминаване в доклада за Оценка на въздействието върху околната среда, в който се споменава, че ако бъдат открити културно-исторически обекти на територията на инвестиционното намерение за мегазавода, ще бъдат уведомени общината и музеят, а на практика такива данни съществуват и към настоящия момент.

Чакъров допълни, че вече е входирал необходимите документи за проучване на обекта и се очаква стартиране на процедурата за изследване на локацията. След като бъдат извършени и описани всички дейности, специална комисия взима решение дали мястото има толкова голяма значимост, за да се съхрани и консервира, или може да се даде зелена светлина на инвестиционното предложение.

МЕЖДУВРЕМЕННО ВИК ЕКСПЕРТЪТ ДОЧКА ИВАНОВА СЪЩО ДОПЪЛНИ АРГУМЕНТИТЕ СРЕЩУ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА МЕГАЗАВОДА. „В този район от дълги години имат проблем с водоснабдяването и хората там са на воден режим. Инвеститорът заявява, че ще му бъдат необходими около 2056 кубика вода ежедневно, а годишно над 750 000 кубика вода. От Басейнова дирекция става ясно, че дейностите, планирани в проекта, предвиждат водовземане и ползване на подземен воден проект, а в доклада по ОВОС е упоменато, че ще се използва съществуващ сондаж в землището на град Сухиндол“, подчерта тя. По думите й има и неточности в технологичните данни на инсталацията, относно декларираната брутна енергия, която ще се произвежда от котела.

Депутатката Цвета Галунова съобщи, че е отправила питане до вицепремиера и министър на околната среда и водите Борислав Сандов относно риска от замърсяване на подземните водни обекти във Върбовка при евентуална зелена светлина на завода.

„Редно е в малките населени места да постъпват инвестиции, които да подобряват качеството на живот на хората. В случая обаче ние открихме много неточности и слаби места на проекта. Инвеститорът следва да направи по-добра информационна кампания и да запознае хората в района с намеренията си, за да се пребори евентуално с общественото недоволство“, допълни народният представител.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

От ляво надясно: Калин Чакъров, Цвета Галунова и Дочка Иванова