Димитър Стоянов опитал да откаже поста на министър в МВР заради родната Стражица

Тодор Живков му казал, че няма право да отклонява предложението

Димитър Стоянов е най-известният политик от Стражица, заемал висши държавни постове. Още през 50-те години става член на БКП, а през 61-ва е избран за секретар на Окръжния комитет на партията във Велико Търново. По-късно става и първи секретар в старата столица. От 1973 г. е министър на вътрешните работи и заема този пост цели 15 години. Зад всички прослужени дни обаче стои тъгата му по родния край, който обичал до последния си дъх.

СТОЯНОВ НЕ ЗАБРАВЯЛ БЛИЗКИТЕ СИ ОТ СТРАЖИЦА

Огромната известност и сериозни резултати в работата на Димитър Стоянов не променят неговата любов към родната Стражица. Видният политик често се отбивал, за да се види с приятели и познати, които го приемали радушно. След 10 ноември той също продължил да идва в Стражица и участвал в клуба на землячествата от Великотърновския и Габровския регион в София. Навсякъде бил посрещан радушно, а и той се отнасял с разбиране към проблемите на всички. Това го превърнало в приятел на Стражица, а не в номенклатурчик, който гледа отвисоко на бившите си съграждани, разказват негови роднини и приятели. Спомените им са документирани в книгата „По пътя на идеала“, която има няколко издания след смъртта му през 1999 г.

ОТ ЛЮБОВ КЪМ РЕГИОНА ОПИТАЛ ДА ОТКАЖЕ ПОСТА НА МИНИСТЪР

Димитър Стоянов бил толкова привързан към Стражица и Велико Търново, че в началото на 70-те години отказал повишение в просветното министерство. След няколко години Тодор Живков лично му предложил да заеме поста на министър в МВР. Стоянов се възпротивил, но Живков му припомнил, че веднъж вече е отказал повишение и нямал право повече да се държи така. Димитър Стоянов приел, но доста се развълнувал, че трябва да напусне региона, който обича. Знаел, че няма необходимия професионален опит за такъв висок пост, а по думите на съпругата му самият той бил доста изненадан и объркан, спомня си Маргарита Стоянова.

СТОЯНОВ НИКОГА НЕ ИЗМЕНИЛ НА УРОЦИТЕ СИ ОТ МОСКВА

На 5 януари 1973 г. Стоянов все пак трябвало да лети за Москва, където го очаквало обучение за новия пост на министър. Там лично го посрещнал първия секретар на КГБ Юрий Андропов. Стоянов в началото се смутил, но Андропов бързо премахнал напрежението и създал непринудена и сърдечна обстановка. Двамата намерили известна близост в трудовия си път. И Юрий Владимирович също започнал като комсомолски и партиен деец. Двамата били убедени, че този опит е твърде важен, защото работата в органите на сигурността е работа с ръководни кадри, работа с хората и за хората. Димитър Стоянов никога не изменил на уроците си от Москва. Затова негови близки споделят, че в министерството винаги назначавал честни и подготвени кадри с висок професионализъм, от които черпел опора, увереност и сили.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В СТРАЖИЦА ГО СЪКРУШИЛО

Едно от най-тежките преживявания за Димитър Стоянов като министър на вътрешните работи било земетресението в Стражица през 1986 г. Той трудно понесъл болката на хората. Трудно гледал разрушените жилища, заводи, болница, художествена галерия и училища. Дни и нощи помагал за възстановяването на града. Постоянно бил до децата и болните. Обикалял фургоните, за да вдъхва увереност на пострадалите семейства. По-късно отстоявал тезата, че Стражица трябва да се възстанови на историческото си място, и това надделяло. Затова стражичани и хората от Великотърновския край продължават да го наричат „Нашия Митко”.

Той беше изключително човечен, отдаден на работата си и справедлив със своите колеги. Никога не се е възползва от държавното си положение и винаги се държа с хората като с равен на тях. Особено голям беше приносът му за справяне с тежките последствия от земетресението в Стражица. Голяма беше и обидата му след 1989 година, когато срещу него се изляха куп лъжи в общественото пространство. Това обаче не го озлоби към хората, които за него до последно останаха най-важни. Именно огромната му човечност даваше стимул на всички служители в ръководеното от него ведомство. Често разговаряше с хората, питаше за техните близки“, разказва бившият кмет на Стражица Трифон Ралчев.

Михаил МИХАЛЕВ