Водещи новиниКултура

Учителят и спелеолог Евгени Коев с нови открития в българската Света гора

Великотърновският общински съветник изследва Ивановските скални манастири

 

С нови открития се завърна от последната си експедиция в района на Ивановските скални църкви Евгени Коев. Тя беше в началото на февруари, по време на която спелеологът и учител в ПГ по туризъм „Д-р Васил Берон“ описа, засне и документира група от няколко монашески килии, които са представлявали малък скит и се намират до най-източния манастир „Св. Теодор Стратилат“. Заснемането е станало от запад с дрон, а другите резултати от експедицията, които той ще огласи по-късно, допълват информацията за манастирския комплекс, който е бил около църквата „Св. Богородица“, направена по времето на цар Иван Александър. Става дума за архитектурни детайли, които до този момент не са описвани.

Новодокументираните части от Великата лавра „Св. Архангел Михаил” при проходната пещера и скалния мост в местността Писмата.

Проучванията му допълват представата за манастирските комплекси, които са на 4 – 5 етажа, изключително впечатляващи за всеки, който може да ги види от тази им страна. В бъдеще Евгени Коев смята да направи схематични рисунки, за да могат хората да си представят за какво величие иде реч. За жалост, от сеизмичността на района и претърпените земетресения, както и от дейността на хората през столетията манастирите западат. Но все още там се пазят едни от най-добрите образци от архитектурата и изобразителното изкуство по времето на Второто българско царство.

Търновецът е и първият, който описва архитектурата на скалните манастири.

През миналата, 2021 г. година Евгени Коев се похвали и с друго научно откритие, за което „Борба“ писа. За първи път той стигна до помещенията, откри, описа и картотекира нова скална църква от XIV век, спомената от Карел Шкорпил преди 100 години като „Белберницата“, но без да се знае нейното местонахождение.

След години проучвания, в които той прави главно описания и заснема на място видяното в Ивановските скални манастири, той твърди, че вече му се е изяснила цялостната картина. За него районът на Иваново е българската Света гора, където са концентрирани на едно място най-много скални обители. Евгени Коев прави и друго уточнение. „По традиция този район е известен като Ивановските скални църкви, само че те не са отделни църкви, а манастирски комплекси и това се вижда на терен“, твърди той.

Ивановските скални манастири се простират в скалните венци на двата бряга около меандъра на река Русенски Лом с дължина около 2 км. Те са 8 според спелеолога. На първо място е новооткритата от него „Белберница“, следва „Свето Преображение“ – първият манастир, основан от първия търновски патриарх Йоаким I. Информацията черпим от неговото житие, в което пише, че с трима от учениците си издълбава в скалите църква и поставя началото на манастир. „Той по-късно става част от Великата лавра, която обхваща един огромен комплекс от три части – самостоятелни обители – „Свето Преображение“, „Св. Архангел Михаил“ и още един комплекс, известен като „Кръщелна“. Според мен цялото това огромно пространство представлявало един манастирски комплекс, известен като „Архангела“, уточнява Евгени Коев.

Другите манастирски комплекси са „Господев дол“, „Св. Тирон“, „Св. Теодор Стратилат“, „Света Богородица“ и „Стълбицата“.

Проучване на скалните тераси и етажи от манастирските комплекси.

„Най-старият манастир вероятно е „Господев дол“, действащ вече през X век. Разцветът на Ивановските скални манастири е след установяването там на патриарх Йоаким с учениците му и след дарението на цар Иван Асен II. Около Великата лавра, която се създава в следващите десетилетия, след като царят посещава на място бъдещия патриарх, започва постепенното изграждане на тези манастирски комплекси, които всичките са царски. А Великата лавра е патриаршески комплекс. Със сигурност се знае, че там за определен период от време е преживял цар Георги Тертер“, разказва изследователят. Той предполага, че един от двата манастира – „Св. Тирон“ или „Теодор Стратилат“, е на неговия син Тодор Светослав. Другият манастир със сигурност е дело на цар Иван Александър. Така че има приемственост в изграждането на манастирските комплекси.

За първи път Евгени Коев описва и прави научно съобщение, че във Великата лавра е съществувало училище с голям скрипторий. Има и една уникална гостоприемница с изключителни стенописи, едни от най-добрите, сътворени в България през XIIIXIV век.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *