Три героини от моето детство

И тази година ще поздравим жените за красивия им празник, ще се разказват историите на съвременни героини, отличили се в една или друга сфера на живота, доказали сила, воля и саможертва. Аз обаче ще разкажа за едни жени от друго време, чиито образи и случки са се запечатали в детското ми съзнание и вече толкова десетилетия ме карат да се прекланям пред огромната сила на българската жена.

През 40-те години на миналия век бях малък, но и до днес нося в сърцето си образите на отрудените жени от моята малка махала Цвеклювци. Разположена на 15 км от град Елена, в нея имаше 11 къщи.

Все си мисля, че още при раждането на жените от онези времена орисницата е отредила всичко да знаят и умеят, с всичко да се справят, за всичко да имат време. И най-важното – да бъдат многодетни майки.

Голяма част от живота си прекарваха, без да имат помощ от съпрузите си, които бяха заминали по чужбините, за да работят като градинари, с едничка цел да осигурят средства за семействата си. По Димитровден мъжете се завръщаха за по няколко месеца, но по това време на годината нямаше много работа, освен да потегнат къщите си, да поемат от жените грижите за животните и да насекат дърва, които трябва да стигнат до другата година.

Жените нямаше кога да почиват. Като се започне от оране и засяване на нивите, копаене, косене на сено, жътва, вършитба… до изпичането на хляба и ежедневното готвене. През зимата те предяха, плетяха, тъчаха и шиеха…

Историите на три жени от махалата така са поразили детското ми съзнание, че и досега ги помня и ме карат да се изумявам и прекланям.

СТЕФАНА КОСТАДИНОВА РОДИЛА ПЪРВОТО ОТ ПЕТТЕ СИ ДЕЦА НА НИВАТА, В МЕСТНОСТТА ПЪНАКА. Било по жътва. Помогнала етърва й Елена, майка вече на 6 деца, като последното тогава било на 5 – 6 месеца и спяло в люлка, вързана на дърво край нивата. Раждането станало в края на нивата, до тръните, и години по-късно (аз вече помня това) се шегуваха със сина й Илия, че животът му бил „трънлив“, защото е роден в тръните.

И не само в тръните се случвало да раждат жените тогава. РАЗПРАВЯХА, ЧЕ ДРУГА ЖЕНА ОТ МАХАЛАТА – РАДА ИВАНОВА, РОДИЛА ЧЕТВЪРТОТО СИ ДЕТЕ САМ-САМА, НА ПЪТЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ МАХАЛИ КАНТАРИ И ЦВЕКЛЮВЦИ. Било юлски ден на 1923 година, когато баба Герга заедно с две момичета и бременната си снаха отиват да ожънат една от нивите на Станчов рът, на около 3,5 км от Цвеклювци. Родилните болки започнали още в началото на трудовия ден. Свекървата посъветвала снахата да вземе сърпа и паламарката и да се прибере вкъщи, а те щели да останат да ожънат нивата.

За да съкрати пътя, родилката се спуснала по стръмната пътека през гората до махала Кантари, а болките се усилвали. Когато започнала да изкачва стръмния участък за Цвеклювци, разбрала, че раждането започва. Едва се добрала до малка полянка с поточе. Напразно се оглеждала да мине някой и да й помогне. Детето се родило на тревата край поточето, под сенките на две върби и няколко букови дървета. Свидетели били само птичките. Майката се сеща за сърпа, взема го и прерязва пъпната връв. Сваля бялата забрадка и блузата си и повива бебето. Измива се на поточето. Взема на ръце детето и гола до кръста, бавно-бавно поема по стръмния път към махалата. Вкъщи радостно я посреща деветгодишната й дъщеричка Мария, която се грижи за 3-годишния Събчо. На обяд се прибира и единадесетгодишният Тодор, когото сутринта изпратила да пасе говедата.

В края на деня пристигат и трите жътварки, доволни, че са ожънали нивата. Баба Герга грабва кобилицата с бакърите и отива на герана за вода, за да „върви животът на внучката по вода“, след което тръгва от къща на къща да съобщи радостната вест, че вече е „подновена“, както и да почерпи за здравето на малката Герга. На следващата сутрин майката пише кратко писмо на бащата: „Кръстьо, бъди щастлив! Герга се роди. При нас всичко е наред. Прегръщаме те, бъди здрав“. Разбира се, писмото ще стигне до градинарите в странство за не по-малко от седмица…

Ние, децата от 40-те години на миналия век, запомнихме кака Герга като най-красивата мома в околността…

Разтърсваща е и историята на Стоянка Николова. Освен че трябвало да върши кърската работата, тя отглежда сама (свекърът и свекървата рано починали) петте си невръстни деца и се грижи за болния си съпруг, който седем години изкарал на легло…

В днешно време истории за подобна човешка сила звучат като измислица.

Тези забележителни жени от миналия, ХХ век, които аз запомних от моята родна махала Цвеклювци, община Елена, отдавна не са сред живите. В този ден искам да поздравя техните внучки и правнучки с пожелание: Бъдете здрави, горди и силни като вашите баби и прабаби! Бъдете благословени!

Филип СТОЯНОВ