Водещи новиниСъдби

Областният управител Людмила Илиева пред в. „Борба”: „Ако се спазват законите и правилата, животът ще е по-лесен“

От Йордановден Людмила Илиева е областен управител на Великотърновска област и смята встъпването си в длъжност на този голям празник за добра поличба. Заради положителната енергия и многото надежди за това ново начало в живота й. Нейните изяви в публичното пространство последваха мигновено, защото задачите не чакат. И макар да е позната на обществеността с дългата си адвокатска практика, както е с всяко ново ръководно лице в държавната администрация, личността й буди любопитство. Да разкаже за себе си, Людмила Илиева се съгласи в първото си голямо интервю за в. „Борба”.

След два дни ще празнува рожден ден, защото е родена на 13 март 1976 г. в гр. Шумен, откъдето е баща й, но е израснала в Разград – града на нейната майка. Там Людмила Илиева завършила Хуманитарна гимназия със специалност „Изобразително изкуство”. През 1999 г. завършва право в Русенския университет и две години по-късно започва работа като адвокат. Със съпруга си – горнооряховчанин, се запознали като студенти в университета и той е причината да дойде във Великотърновския край. След като се оженили през 2000 г., заживели в Горна Оряховица, където и днес е домът им. Имат две деца – дъщеря Кристина на 21 г., която учи европейски науки в Маастрих, Нидерландия, и син, кръстен като баща си – Росен, ученик в 9-и клас в ЧПГ „Американски колеж – Аркус“ във Велико Търново.

 

ОБЩУВАНЕТО С КОЛЕГИ И В СЪДА Е КАТО ТАНЦ С ОПРЕДЕЛЕНИ ПРАВИЛА

 

21 години Людмила Илиева е работила като адвокат. Малко ли са, много ли са, какво са й дали и взели, е въпрос на равносметка, която тя вече е започнала. „Много е дисциплиниращо да се занимаваш с тази професия. Възлага ти се конкретна задача и си задължен да положиш максимални усилия, за да приключи тя успешно. Което невинаги се случва. Самата работа не се измерва с броя на спечелените и загубени дела, а интересът на клиента може да бъде защитен по много начини. Единият от които е самото влизане в съдебна зала. И най-лошата спогодба е по-добра от най-доброто съдебно решение. Адвокатът основно се занимава с проблеми и на мен ми отне време при новото ми занятие да не задавам на хората, с които се срещам, въпроса „Кажете с какво мога да помогна?”, споделя Людмила Илиева.

Най-много безсънни нощи й отнемали делата, свързани с деца, защото в практиката си се занимавала основно със семейно наследствено право и с вещно право. Казва, че винаги е изпитвала болка, когато родителите – двете спорещи страни, улисани в собствените си емоции, его, дори публичен образ, са пренебрегвали чувствата на децата си. Тогава се е опитвала да представи на родителя и другата гледна точка, но се убедила, че можеш насила да вземеш, но не и да дадеш. Даването на съвети, което било доскоро естествена част от нейното ежедневие, невинаги е лесно.

Най-дългото й дело продължило 7 години, било за имотен спор в Горна Оряховица и минало през абсолютно всички съдебни инстанции. Била изключително доволна, без да е въпрос на суета, когато се обадила на клиента, че е спечелила. Но, разсъждава Людмила Илиева, всеки е доволен, когато от работата си има позитивен резултат.

На дипломирането на дъщерята Кристина.

Дали професията й липсва? „И да, и не. „Не”, защото работата й в Областна администрация е толкова много и така я е погълнала, че адвокатството вече й се струва далеч назад. Нищо че то приключило едва в началото на януари 2022 г. Просто й се наложило бързо да навлезе. „Оперативната работа на областния управител, извън тази публичност като участия в събития и която не се вижда, е в огромно количество. Къде на шега, къде наистина, казвам, че четенето с разбиране, което съм овладяла като адвокат, ми е много полезно тук. Трудностите за мен идват от разбирането, че за пръв път отговорността ми е не само за моята работа, а и за тази, която няколко души преди това са свършили в Областна администрация.”

Сега тя е лицето на държавата в областта, което е много отговорно, но не й тежи. Защото си е дала сметка още в началото къде отива. Даже я мобилизира повече. „Тук аз нямам зад гърба си политическа партия. Тук съм Людмила Илиева и свършеното, и несвършеното се пише на мен и на никой друг”.

Осъзнава, че постът е ветровит, но счита, че оценка за работата й е ефективността, с която Областна администрация привежда на местно ниво националните политики и решаването на конкретни казуси. Знае, че всеки ден на тази й работа може да е последен, но това нито я настървява, нито я плаши. Счита, че дори крачката назад дава свобода. Има достатъчно самочувствие, за да може да отстоява правото си да взема самостоятелни решения, и го прави.

Признава, че откакто е областен управител, животът й драстично се е променил. Филтрирала е напълно поведението си, дори къде се появява в свободното си време. „Дори извън работно време не мога да си позволя да имам публично поведение, което да бъде фриволно. Аз съм областен управител 24 часа в денонощието. Дори в кварталния магазин, отивайки да си купя нещо, се стремя моето поведение да отговаря на позицията, която заемам. Човек винаги трябва да се държи на висотата на претенциите си – и във формалните, и в неформалните си контакти”, е нейното верую.

Вече е разбрала, че има дефицит в ръководената от нея администрация по отношение на броя специалисти – еколози, както и такива в областта на водната инфраструктура. И всички те са особено нужни предвид сферите, за които отговаря Областна администрация, като наблюдението на язовирите и коритата на реките. С обществена значимост и сериозна чувствителност са и няколко екологични казуса, с които се сблъскала още с назначаването си – завода във Върбовка, кариерата в Самоводене, сметището на Ресен. Тя няма преки правомощия при решаването на всеки един от тях, защото това са отделни видове производства, които, за да започнат, си има разписани процедури. И контролни органи за издаване на съответните разрешителни. Но в нейна власт е да упражнява контрол за законност на решенията на общински съвети и кметове и да се явява като арбитър. „Основният принцип е „Нещата са прости, когато са според правилата, а са според правилата, когато са според закона“. Това е важна линия на поведение и ако всеки си гледа работата според закона, нещата ще се случват. За съжаление, често не е така. Затова има и недоверие към администрацията.”

Людмила Илиева не се притеснява да разкрие каква е извън работното си място. Обича да готви, защото го прави рядко, казва тя, смеейки се. Предпочита да си седи вкъщи и да си създава малки „красотички”, което се изразява в наситените цветове на стените в дома й. „Обичам цветното и красивите неща в живота. Включително това да има на кого да се обадиш, да си кажете нещо хубаво, близките ти да са край теб. Нямам много приятели, но имам такива, на които да кажа „Обичам те!”. Научила съм се да бъда вежлива в отношенията си с хората и ако някой го бърка със слабохарактерност, си е за негова сметка. Приела съм, че рутината на ежедневието: от работа – вкъщи, понякога е най-доброто, което може да ти се случи. Защото е достатъчно една загуба на близък да те извади от равновесие и тогава тя ще ти се стори нещо прекрасно. Хубаво е да има за кого да се прибереш вкъщи, децата ти да са добре и това може да те крепи”, споделя Людмила Илиева.

Отдавна е зарязала рисуването, но често си скицира, дори по време на среща или като се замисли за нещо. Не рисува хора, така и не се научила, а предпочита природата.

Била ли е изненадана, че е номинирана и избрана за областен управител? „И да, и не. Аз съм от 2011 г. председател на ДСБ в Горна Оряховица, от 2016 г. – член на националното ръководство. А на последното национално събрание на 12 януари съм избрана за зам.-председател на ДСБ. И когато се разбра, че квотата за поста ще е от нашата партия, бях подготвена, че това ще съм аз.”

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *