Учител от Елена написа книга за първия избран български екзарх
Краеведската литература за Еленския край се обогати с още една нова книга – „Иларион Ловчански и Кюстендилски – живот и дейност“ с автор д-р Йордан Минчев. Учените историци я оценяват като фундаментален труд за първия избран български екзарх Иларион Ловчански и негова пълна цялостна биография, каквато досега не е съставяна.
С монографията си дългогодишният учител по история в еленското СУ „Иван Момчилов“ защити успешно докторска дисертация в Историческия факултет на Великотърновския университет, като преди това участва с темата на национални научни конференции, излиза с публикации в специализирани научни издания. Книгата е резултат на продължителна изследователска работа. Изданието излиза с финансовата помощ на Община Елена, която ежегодно организира конкурс по книгоиздаване и книгоразпространение.
Стойностният труд е от близо 350 страници. Неговият автор, вещ не само по историческите, но и по богословските въпроси, споделя, че личността и делото на митрополит Иларион не са изследвани достатъчно. Архиереят незаслужено е пренебрегван, делото му е омаловажавано и отричано, но то заслужава нов прочит и по-обективна оценка.
Важен извор за изучаване живота и дейността на Иларион е личният му фонд, запазен в Българския исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Документалното наследство се състои от 561 архивни единици и включва писма, описи на вещите, на движимите и недвижимите имоти, сметки, разписки, списъци и протоколи. Освен данните от личния архив за Иларион са направени много проучвания, публикувани са статии в периодичния печат, запазени са спомени на съвременници и документални сборници, където се засягат отделни моменти от неговата дейност.
„Епископ Иларион Ловчански и митрополит Кюстендилски е сложна личност със своите грешки, колебания и слабости. Архиереят олицетворява най-точно и пълно българското църковно национално движение със своеобразните му специфики и обрати, успехи и разочарования, разделения и кризи… Той е истински духовен пастир, без да престане да вярва, да се надява и да търси разрешение на проблемите, с прагматичен подход и реалистичен поглед върху развиващите се събития и процеси. Дълбоко вярващ, нравствен, безкористен, отнасящ се с благоговение към образованието, обичащ децата, вълнуващ се при всяка своя проповед“, споделя авторът на книгата.
На базата на няколко документа, които се пазят в архива на Иларион, издадени от Търновската митрополия, Йордан Минчев събира доказателства за точната година на раждането му – 1799-а. Роден е в махала Горни Чукани, близо до град Елена, със светско име Иван Иванов. Учи в Еленското килийно училище и в метоха на Хилендарския манастир „Въведение Богородично“. Твърде малък отива в Къпиновския манастир „Св. Николай Чудотворец“ и става четец и послушник. Там се замонашва под духовното име Иларион и служи 25 години при пет търновски митрополити.
Натоварена и пълна с отговорности е дейността му като наместник на Търновския митрополит в годината след Кримската война. От една страна, той е служител на Патриаршията и изпълнява поставените му задачи, от друга страна, е българин и следва целите на набиращото сила антипатриаршеско движение. Едногодишното управление на епископ Иларион протича в сложна външно- и вътрешнополитическа обстановка. Той успява да осигури спокойствие и ред след повторното напускане на митрополит Неофит, възстановява нормалния литургичен живот, прекратява борбите между двете течения в църковно-националната борба и предава властта на последния гръцки митрополит. Създава благоприятни условия за развитие на църковно-училищното дело.
През годините 1852 – 1860 е начело на Ловчанската епархия. Безспорен е приносът на Иларион за развитие на новобългарското образование в епархията.
В Цариград работят заедно с Иларион Макариополски по изграждането на основите на Българската църква. Въпреки различията в характерите, във вижданията за начина и пътищата, по които да се извоюва църковна самостоятелност, двамата Иларионовци си остават духовни братя.
В дните между 12 и 16 февруари 1872 г. Иларион Ловчански е в ситуацията на избран, но все още неинтронизиран предстоятел на Българската църква. От сложния и заплетен казус избраният за първи български екзарх излиза с чест и не поставя Екзархията в безизходица, подавайки устно и писмено оставката си. През тези дни Иларион действа разумно, разбирайки, че не е желан не само от Патриаршията, но и от други важни фактори в църквата.
В последния период от своя живот Иларион Ловчански е Кюстендилски екзархийски митрополит. Миряните от епархията от това време за запазили спомени за своя духовен пастир като много популярен и уважаван заради дейността си при учредяването и началните стъпки по изграждането на младата Българска православна църква. Полага грижи за укрепването на просветно-религиозните институции, свиква учителски и епархийски събори. След Разловското въстание спасява Кюстендил от съдба, подобна на клането в Батак през април 1876 г., а през Руско-турската освободителна война участва в преговорите с отговорна мисия, вследствие на която градът е освободен без водене на сражения.
Мария СИМЕОНОВА
