Селско училище притежава ценни модели военна техника

Димитър Димитров от Елена има няколко колекции, с които онагледява уроците си по история

Димитър Димитров е учител по история. Повече от 20 години преподава в училището в село Майско, което от две години е обединено. Едва ли в друго българско школо разполагат с подобни нагледни материали в помощ на обучението, а учениците имат невероятен късмет заради колекционерската страст на своя учител. Той притежава ценна колекция от модели на военна техника от времето на Втората световна война. Една част от тях са сглобявани от него и съхранява вкъщи, но повечето е дарил на училището и са ценно нагледно пособие за часовете му по история в седми и девети клас и за поуките от войната. Във витрините по училищните коридори има модели на легендарния руски танк Т-34, на германските „Тигър“ и „Пантера“ и американския „Шерман“, щурмовото оръдие „Щурмгешютц“, както и на бойните самолети „Ил-2“, „Месершмидт-БеЕф 109“ и „Пе51 – Мустанг“…

Освен тази колекция Димитров събира стотици прецизни мащабни модели на класически рали автомобили, а от 20 години и автографи на български и световноизвестни личности. Своята страст колекционерът обяснява с цитат от старозаветната Книга на Еклесиаста за смисъла на живота и житейския избор. „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето… Време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни“. Димитър е във времето на събиране, а голямата му мечта е да извади „камъните“ на бял свят и ги покаже на повече хора. Иска да направи две изложби в Елена – едната с моделите на рали автомобилите и другата – с автографите. Сигурен е, че с показването на неговите рали класики ще привлече колекционери и фенове от цялата страна.

„Участвал съм в две национални срещи с представяне на мащабни модели с малка част от моята колекция. Смело мога да кажа, че град Елена го има на картата на това хоби и резултатът от него трябва да се види, иначе е безсмислено“, е категоричен колекционерът.

Интересът му към моделите на автомобили се поражда преди десет години, а още от дете е рали запалянко и това си има обяснение. Навремето през Елена и родното му село Константин преминаваше рали „Златни пясъци“. То е сред десетте елитни ралита от Европейския шампионат. По разнообразния маршрут у нас преминават най-силните автомобили, управлявани от европейския елит в този спорт. Затова най-ценни за Димитър са моделите на състезателните коли, които гледа на живо в ралито. Колекцията му съдържа около 150 модела от златната ера на рали спорта (70-те, 80-те години на миналия век) – „Ланча Стратос“, „Фиат 131 Абарт“, „Порше 911 Алмерас“, „Ауди Куатро“, „Рено 5 турбо“, моделите на автомобилите на всички световни шампиони и победители в рали „Монте Карло“ до 1986 г. – Хану Микола и Марку Ален, Ари Ватанен и Хенри Тойвонен, Валтер Рьол и Мишел Мутон, Сандро Мунари и Бернар Дарниш… Последното попълнение са модели на „Ланча 037“ и сервизен бус на тима на „Тре Газеле“, за който се състезава Карло Капоне – европейски рали шампион от 1984 г. и победител в рали „Златни пясъци – Албена“ от същата година. В скоро време очаква модел на автомобила на най-успешния български състезател в този спорт – Илия Чубриков, с който големият майстор участва в рали „Монте Карло“ през далечната 1969 година.

„Притежавам много негови снимки с автограф. Той ще си остане голям не само като спортист, но и като човек – забележителен спортсмен и джентълмен“, споделя своите впечатления Димитър и уточнява нещо важно за стойността на всяка подобна колекция. Колкото по-прецизно пресъздават моделите оригиналните автомобили, толкова по-ценни са те. Най-зрелищни, но и най-скъпи са тези в мащаб 1:18, от които притежава около 30 модела. Куриозно е, че сред подобни колекционери е може би единственият, който няма шофьорска книжка.

Другата страст на учителя по история са автографи на известни личности. Спрял е да ги брои, тъй като количеството не е важно за него като колекционер, а вниманието на световни и наши звезди, оценили хобито му – Бриджит Бардо, София Лорен, Клаудия Кардинале, Катрин Деньов, Ален Делон, Белмондо, Кърк Дъглас, Джефри Раш, Боби Чарлтън, Франц Бекенбауер, Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Валентина Терешкова, Георги Иванов, Райна Кабаиванска, Андреа Бочели, Йордан Радичков, Борис Христов, Лили Иванова, Емил Димитров, Стефан Данаилов, Виолета Гиндева, „Скорпиънс“, „Юрая Хийп“… и последното попълнение – на всички олимпийски шампионки от ансамбъла по художествена гимнастика.

Най-скъпи са му автографите на най-възрастните – Вира Лин и Кърк Дъглас, които са на повече от 100 години, когато се подписват на снимките, изпратени от него до тях. Особено го радва отзивчивостта на Вера Лин. През 40-те години на миналия век тя е била суперзвезда на популярната музика, а по време на Втората световна война песните й са били подкрепа и надежда за войниците по фронтовете, изнасяла е концерти на предната линия.

Не си мислете, че всички автографи са взети при лични срещи, това практически е невъзможно. Общуването със знаменитостите става най-вече по пощата. Димитър подбира снимката, изпраща я на адрес и държи точно на тази снимка да остави посланието си звездата. Не получава отговор на всички изпратени писма, обикновено на 2 – 3 от десетина, но тръпката е голяма, когато в пощенската си кутия намериш картичка с автограф на известна личност от другия край на света. В писмата до героите от своето детство Димитър винаги пише, че е от България и живее в Елена – малък и много красив град… На своята снимка голямата актриса Сюзън Сарандън е написала „Елена –звучи  красиво…“. Получавал е отговор и след две години и тези моменти са най-сладките и вълнуващи за него. Последният му автограф е от най-богатия супермодел – Кати Айрланд.

„Питат ме имам ли автографи от Брад Пит или Анжелина Джоли. Звездите на модерните времена не представляват особен интерес за мен, а освен това повечето от тях нямат съответното отношение към почитателите си и обикновено не откликват, някои дори спекулират с обичта на феновете. Ако напиша писмо и изпратя снимка на Анжелина Джоли и София Лорен, познайте от първи път коя ще ми отговори, споделя колекционерът.

Първите три автографа, взети на живо, са от ученическите ми години, когато в Елена гостуваха любимците на поколения българи Емил Димитров, Коста Цонев, футболистът Георги Велинов. С Емил Димитров се срещнах преди концерта му, хапваше набързо зад читалището, там имаше обикновено заведение за скара с няколко маси. Коя звезда днес ще седне на подобно място, ще си поръча кебапчета с боб и лютеница и ще общува с хората, все едно че са му съседи от улицата.

Съжалявам, че при подобно гостуване в Елена не успях да взема автограф от Лили Игнатова. Сега съм намислил да изпратя снимки на Илияна Раева и на журналиста Дмитрий Иванов, който за мен е еталон за публицистика.

Не си падам по автографи от политици. Може би защото няма как да получа от Ернесто че Гевара, Салвадор Алиенде или Нелсън Мандела. Има сред днешните политици, които ще се отзоват, но аз не искам.“

Гордост за 55-годишния колекционер са и 20 безценни картички с изгледи от Елена. Снимките на града са правени в началото на 19-и век и 20-те – 30-те години на миналия век от Григор Пасков, един от най-известните фотографи и издатели у нас в миналото. Голямо е изкушението на историка да събира подобни картички и снимки, които говорят много за миналото на възрожденския град. Осигурява ги чрез търгове, а такива картички е дарил на благотворителни базари в града.

Мария СИМЕОНОВА

Снимки личен архив