Анчо Калоянов: „Търново е богоспасен и богохраним град, защото Бог Слово го припознава за „свой”
За първи път Царевград Търнов се споменава в житието на Михаил Воин
Носителят на наградата „Култура” за 2018 г. проф. Анчо Калоянов е една от тези светли личности, които неуморно и десетилетия работят в полето на науката за духовния просперитет на Велико Търново. Наградата му беше връчена за цялостен принос, но най-вече заради четвъртия том на „Славянската православна цивилизация”, в който на фокус беше поставена „Великата църква на Царевград Търнов” и защо не я знаем като такава.
Роден в с. Бъзовец, Русенско, всъщност той е в старата столица от 1964 г. и твърди, че напълно се чувства търновец. Обича си родното село, но тук е осъществил това, което е искал от живота до тази си, 78-а година. За празника на Велико Търново пред в. „Борба” той реши да сподели това, което е открил в няколко работни сезона, когато се натрупвали и още доказателства за новаторската му теза.
„Ние с вас живеем в град, който от 1190 г. е „богоспасен” и „богохраним”, започва изложението си Анчо Калоянов. Такъв става, след като на 3 май войската на византийския император Исак Ангел бива разбита, разгромена тук, някъде наблизо край Търново, след неуспешна обсада. В знак на това, че Бог съхранил и спасил обсадения град, била построена Патриаршеската църква „Възнесение” на Царевец. Аз нямаше да се заема с тази тема, ако не стоеше един въпрос, незадаван от никого – защо на Патриаршеския храм му е трябвало това най-високо място, където с каляски множество хора не могат да се разположат, за да изпълни ролята си на почетното название „Великата църква”. Тя трябва да бъде като „Света София” в Константинопол – на място, което да е площадно, пространно, внушаващо с обемите си авторитет. А това го няма. И друго, ние знаем, че нашият град е имал почетния титул Цариград като столица на българските царе, равностойна с Константинопол. Но това не е вярно. Цариград не е име на светския цар, а име на небесния, вечния цар, защото той обитава на „Възнесението” горе, даже не е допълнено Господне в ранните споменавания на паметника, защото е Възнесение на Бога Слово.
Исак Ангел тръгнал в тази тежка война по време на Кириопасха, на 25 март, тогава има съвпадение между подвижния Великден и неподвижното Благовещение. Това се смята за особено опасно и благодатно едновременно. А по време на управлението на Асеневци Кириопасхи има три пъти – през 1190 г., 1201 г. и 1212 г. Рядкото съчетание в рамките на 22 години при възобновяването на българското царство е повдигнало самочувствието на Асеневци, включително с това, че църквата ни станала „Велика патриаршия”, защото към нея минали и църквите на останалите балкански народи, които служат на словянски език, включително и Киев.
През 1190 г., първата година с Кириопасха при Асеневци, Исак Ангел минал с войските си край Преслав, обсадил Търновград и внезапно се оттеглил, но при устието в пролома на Янтра претърпял пълен разгром.“
Според тезата на Анчо Калоянов това станало, защото Бог Слово застанал на страната на тези, които го възхвалявали в църквите на словянски език, спасил обсадения град, белязал като Свой „богоспасен”, защото е Градът на царете. Това е заявено и при пренасянето на мощите на Михаил Воин от Потука в Търново, описано в Проложното житие на светеца. Годината не е упомената, но се приема, че е станало през 1205 г. заради битката при Адрианопол и предполаганото местонахождение на Потука между Пловдив и Сливен. Тогава е и най-ранното споменаване на почетното назоваване „Царевград Търнов”, а цар Калоян и патриархът Василий с целия клир със свещи и кандила излизат да посрещнат мощите. Изборът на патрона на новопостроената Патриаршеска църква е в пряка връзка с „богоспасен”, обичайното название на празника Свето Възнесение е Спасовден.
Още един интересен факт, белязал тази знаменита битка. В църквата „Света София“ се пазела изключително ценната реликва – т. нар. чудотворен кръст на император Константин Велики. Знаейки значимостта на голямото дело, с което е залавя, Исак Ангел взел тази реликва и с нея дошъл. Само че когато попаднал в капана, организиран от българите, свещеникът, който носел кръста, го захвърлил в Янтра, но българите на разсъмване го намерили. Всъщност по волята на Бог Слово в годината на Кириопасха недостойният да носи кръста на Константин Велики византийски император го отдал като трофей на победителите българи.
„Защо Михаил Воин няма отделен храм, а точно в Патриаршеския храм го поставят? Всъщност такава е и подредбата на „Света София”, която също има за патрон Бога Слово. „Великата църква”, известна със светското име като „Света София” е „Премъдрост Божия”, а „Премъдрост Божия” е синът Слово и е еманация на Бога. И тъй като в „Историята” на Никита Хониат двукратно срещнах названието за „Света София” – „знаменитата църква на Словото”, си казах, че и тук има претенция за удвояване, каквото има във владетелската идеология на Византия. Тя се крепи на основния постулат, че императорът на ромеите е единственият в християнския ойкумен, който общува от името на цялото човечество с Бога. Или, той е наместник на Бога. Нашите са направили същото. След като спечелили битката на 3 май – Възнесение Господне, през 1190 г. построили храм. Той е на Бога Слово, който е небесният цар, а в подножието е Дворецът на царя на богоизбраните българи, на наместника на небесния цар Бог Слово в Царевград Търнов“, смята ученият.
Защо е пазен градът? Защото братята Кирил и Методий са разбрали, че езикът, на който от гръцки превеждат свещените книги, е с мистични възможности извън допустимото да възприема всички оттенъци на християнското богословие. Затова за тях този език бил език на Бога Слово. Понеже в този град – Търново, в момента на обсадата служат на словянски език, затова и Словото го смята за „свой”. Така от конфликта между две църкви побеждава тази, с която е Бог Слово.
Кой е бил обаче командващият в тази величава битка на 3 май, се пита Анчо Калоянов. Петър бил затворен в Преслав, Асен бил обсаден в Търново. Къде е била свободната българска войска, защото откъм запад идват угрите, ангажирани от Исак Ангел? По-късно, уточнява ученият, папа Инокентий III пише през 1204 г. до унгарския крал – „Българите са спечелили чудна победа в един ден срещу големи владетели и срещу много народи”. Това е оценката за събитието, което всъщност прави Търново столица, защото дотогава столицата е Преслав. И победата на 3 май 1190 г. дава правото на Асен, владетелят в Търново, да стане също цар, какъвто е Петър в Преслав. Та кой е бил третият? „Знае се, че има някаква рана, забелязана върху черепа на Калоян, на този, който носи Калояновия пръстен. Вероятно голямото сражение, в което лично е участвал, е битката срещу Исак Ангел. А неговият пръстен да е венчалният му пръстен с куманката, защото благодарение на съюза с племето, той пристига с една армия, свободна. И този пръстен на Калоян е бил неговият знак за победителя, че си е извоювал и кръста на императора, и правото на съпруг, и правото да наследи това, което са сторили двамата му братя, и да го продължи“, смята Анчо Калоянов.
Спасен от Бога Слово след победата над византийските войски на Възнесение на 3 май през 1190 г., престолният град на Иван Асен I става „богоспасен” и „богохраним”. Тъй като Бог Слово е Царят на царете, Търновград приема почетното означение Цариград като Неговото земно обиталище, а храмът „Възнесение” в годината на втората Кириопасха през 1201 г. става Великата църква, в която се премества седалището на българския патриарх от Преслав.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. личен архив
Градът ни наистина трябва да бъде пременен за да не се сравуваме, че така са го занемарили. Трябва да се кандидатства пред Юнеско, и да се отпуснат средства за възстановяването на всички стари къщи, дори възстановяването и на тези падналите.
Никой не знае какво преподава Анчо. Бил фолклорист, казват некои…..