Водещи новиниКултура

Анчо Калоянов: „Търново е богоспасен и богохраним град, защото Бог Слово го припознава за „свой”

За първи път Царевград Търнов се споменава в житието на Михаил Воин

 

Носителят на наградата „Култура” за 2018 г. проф. Анчо Калоянов е една от тези светли личности, които неуморно и десетилетия работят в полето на науката за духовния просперитет на Велико Търново. Наградата му беше връчена за цялостен принос, но най-вече заради четвъртия том на „Славянската православна цивилизация”, в който на фокус беше поставена „Великата църква на Царевград Търнов” и защо не я знаем като такава.

Роден в с. Бъзовец, Русенско, всъщност той е в старата столица от 1964 г. и твърди, че напълно се чувства търновец. Обича си родното село, но тук е осъществил това, което е искал от живота до тази си, 78-а година. За празника на Велико Търново пред в. „Борба” той реши да сподели това, което е открил в няколко работни сезона, когато се натрупвали и още доказателства за новаторската му теза.

„Ние с вас живеем в град, който от 1190 г. е „богоспасен” и „богохраним”, започва изложението си Анчо Калоянов. Такъв става, след като на 3 май войската на византийския император Исак Ангел бива разбита, разгромена тук, някъде наблизо край Търново, след неуспешна обсада. В знак на това, че Бог съхранил и спасил обсадения град, била построена Патриаршеската църква „Възнесение” на Царевец. Аз нямаше да се заема с тази тема, ако не стоеше един въпрос, незадаван от никого – защо на Патриаршеския храм му е трябвало това най-високо място, където с каляски множество хора не могат да се разположат, за да изпълни ролята си на почетното название „Великата църква”. Тя трябва да бъде като „Света София” в Константинопол – на място, което да е площадно, пространно, внушаващо с обемите си авторитет. А това го няма. И друго, ние знаем, че нашият град е имал почетния титул Цариград като столица на българските царе, равностойна с Константинопол. Но това не е вярно. Цариград не е име на светския цар, а име на небесния, вечния цар, защото той обитава на „Възнесението” горе, даже не е допълнено Господне в ранните споменавания на паметника, защото е Възнесение на Бога Слово.

Исак Ангел тръгнал в тази тежка война по време на Кириопасха, на 25 март, тогава има съвпадение между подвижния Великден и неподвижното Благовещение. Това се смята за особено опасно и благодатно едновременно. А по време на управлението на Асеневци Кириопасхи има три пъти – през 1190 г., 1201 г. и 1212 г. Рядкото съчетание в рамките на 22 години при възобновяването на българското царство е повдигнало самочувствието на Асеневци, включително с това, че църквата ни станала „Велика патриаршия”, защото към нея минали и църквите на останалите балкански народи, които служат на словянски език, включително и Киев.

През 1190 г., първата година с Кириопасха при Асеневци, Исак Ангел минал с войските си край Преслав, обсадил Търновград и внезапно се оттеглил, но при устието в пролома на Янтра претърпял пълен разгром.“

Според тезата на Анчо Калоянов това станало, защото Бог Слово застанал на страната на тези, които го възхвалявали в църквите на словянски език, спасил обсадения град, белязал като Свой „богоспасен”, защото е Градът на царете. Това е заявено и при пренасянето на мощите на Михаил Воин от Потука в Търново, описано в Проложното житие на светеца. Годината не е упомената, но се приема, че е станало през 1205 г. заради битката при Адрианопол и предполаганото местонахождение на Потука между Пловдив и Сливен. Тогава е и най-ранното споменаване на почетното назоваване „Царевград Търнов”, а цар Калоян и патриархът Василий с целия клир със свещи и кандила излизат да посрещнат мощите. Изборът на патрона на новопостроената Патриаршеска църква е в пряка връзка с „богоспасен”, обичайното название на празника Свето Възнесение е Спасовден.

Още един интересен факт, белязал тази знаменита битка. В църквата „Света София“ се пазела изключително ценната реликва – т. нар. чудотворен кръст на император Константин Велики. Знаейки значимостта на голямото дело, с което е залавя, Исак Ангел взел тази реликва и с нея дошъл. Само че когато попаднал в капана, организиран от българите, свещеникът, който носел кръста, го захвърлил в Янтра, но българите на разсъмване го намерили. Всъщност по волята на Бог Слово в годината на Кириопасха недостойният да носи кръста на Константин Велики византийски император го отдал като трофей на победителите българи.

„Защо Михаил Воин няма отделен храм, а точно в Патриаршеския храм го поставят? Всъщност такава е и подредбата на „Света София”, която също има за патрон Бога Слово. „Великата църква”, известна със светското име като „Света София” е „Премъдрост Божия”, а „Премъдрост Божия” е синът Слово и е еманация на Бога. И тъй като в „Историята” на Никита Хониат двукратно срещнах названието за „Света София” – „знаменитата църква на Словото”, си казах, че и тук има претенция за удвояване, каквото има във владетелската идеология на Византия. Тя се крепи на основния постулат, че императорът на ромеите е единственият в християнския ойкумен, който общува от името на цялото човечество с Бога. Или, той е наместник на Бога. Нашите са направили същото. След като спечелили битката на 3 май – Възнесение Господне, през 1190 г. построили храм. Той е на Бога Слово, който е небесният цар, а в подножието е Дворецът на царя на богоизбраните българи, на наместника на небесния цар Бог Слово в Царевград Търнов“, смята ученият.

Защо е пазен градът? Защото братята Кирил и Методий са разбрали, че езикът, на който от гръцки превеждат свещените книги, е с мистични възможности извън допустимото да възприема всички оттенъци на християнското богословие. Затова за тях този език бил език на Бога Слово. Понеже в този град – Търново, в момента на обсадата служат на словянски език, затова и Словото го смята за „свой”. Така от конфликта между две църкви побеждава тази, с която е Бог Слово.

Кой е бил обаче командващият в тази величава битка на 3 май, се пита Анчо Калоянов. Петър бил затворен в Преслав, Асен бил обсаден в Търново. Къде е била свободната българска войска, защото откъм запад идват угрите, ангажирани от Исак Ангел? По-късно, уточнява ученият, папа Инокентий III пише през 1204 г. до унгарския крал – „Българите са спечелили чудна победа в един ден срещу големи владетели и срещу много народи”. Това е оценката за събитието, което всъщност прави Търново столица, защото дотогава столицата е Преслав. И победата на 3 май 1190 г. дава правото на Асен, владетелят в Търново, да стане също цар, какъвто е Петър в Преслав. Та кой е бил третият? „Знае се, че има някаква рана, забелязана върху черепа на Калоян, на този, който носи Калояновия пръстен. Вероятно голямото сражение, в което лично е участвал, е битката срещу Исак Ангел. А неговият пръстен да е венчалният му пръстен с куманката, защото благодарение на съюза с племето, той пристига с една армия, свободна. И този пръстен на Калоян е бил неговият знак за победителя, че си е извоювал и кръста на императора, и правото на съпруг, и правото да наследи това, което са сторили двамата му братя, и да го продължи“, смята Анчо Калоянов.

Спасен от Бога Слово след победата над византийските войски на Възнесение на 3 май през 1190 г., престолният град на Иван Асен I става „богоспасен” и „богохраним”. Тъй като Бог Слово е Царят на царете, Търновград приема почетното означение Цариград като Неговото земно обиталище, а храмът „Възнесение” в годината на втората Кириопасха през 1201 г. става Великата църква, в която се премества седалището на българския патриарх от Преслав.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив

2 thoughts on “Анчо Калоянов: „Търново е богоспасен и богохраним град, защото Бог Слово го припознава за „свой”

  • Градът ни наистина трябва да бъде пременен за да не се сравуваме, че така са го занемарили. Трябва да се кандидатства пред Юнеско, и да се отпуснат средства за възстановяването на всички стари къщи, дори възстановяването и на тези падналите.

    Отговор
    • Никой не знае какво преподава Анчо. Бил фолклорист, казват некои…..

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *