Колоритният Ивайло Иванов от Hell’s Kitchen отказал атрактивни оферти, за да се посвети на кулинарията в старата столица
Горнооряховчанинът се стреми да популяризира автентичната българска кухня и забравени рецепти от нашия край
ЕДВА ЛИ ИМА ФЕН НА КУЛИНАРНОТО ПРЕДАВАНЕ HELL’S KITCHEN, КОЙТО ДА НЕ ПОМНИ УЧАСТИЕТО НА ГОРНООРЯХОВЧАНИНА ИВАЙЛО ИВАНОВ В ТРЕТИЯ СЕЗОН НА ФОРМАТА. Нашенецът остана в историята на шоуто с култови реплики, постъпки и разбира се, ястия. След края на продукцията шеф-готвачът получил десетки примамливи предложения за работа по Черноморието и в София, но решил да се върне в старата столица, за да практикува именно тук своята професия. Споделя, че има за цел да популяризира българската кухня и след време да отвори собствен ресторант, в който да поднася традиционни за нашия край блюда.
Ивайло се запалил по готвенето от своите баби. Едната от тях била сляпа, но въпреки това умеела да прави чудни специалитети. Той бил неин верен помощник в създаването на гозбите и изпълнявал стриктно това, което му поръчвала – да бели картофи и лук, да реже месо, да овкусява с различни подправки и т.н. Впоследствие кулинарството се превърнало в препитание за него и натрупал опит зад граница. Въртял черпака в САЩ, Великобритания, Гърция, Германия и т.н.
Влязъл в Hell’s Kitchen без някакви конкретни очаквания и въобще не подозирал, че след формата ще се превърне в разпознаваемо лице сред обществото. Отпаднал осми в шоуто, но е категоричен, че участието го обогатило значително и му помогнало да доусъвършенства собствения си стил на готвене.
„Този световен формат не е шега. Наистина трябва да си много подготвен и отговорен към предизвикателството. Там е адски трудно, макар на хората пред телевизорите да им изглежда лесно. Всъщност в шоуто ние сме изолирани – без телефон и връзка със света и близките. Това много тежи, но пък същевременно те кара да мислиш само за съревнованието“, споделя горнооряховецът.
РАЗКАЗВА, ЧЕ МУ БИЛО ТРУДНО ДА СВИКНЕ С КАМЕРИТЕ, КОИТО СЛЕДВАЛИ УЧАСТНИЦИТЕ НА ВСЯКА КРАЧКА. В началото постоянно мислел как ще изглежда поведението му пред обектива, но с времето дошъл момент, в който забравил, че го снимат, и тогава започнали да му се получават нещата. Запазил приятелски отношения с повечето от конкурентите в шоуто, като най-близък станал с Михаил, Соня и Лука.
Ивайло твърди, че най-сложното ястие в предаването, за него било приготвянето на миди „Сен Жак“. Изпитвал трудности, защото никога преди това не бил пробвал да направи рецепта с тях и нямал понятие какъв трябва да е вкусът им и тяхната презентация.
Горнооряховецът споделя, че следи и настоящия сезон на шоуто. Според него тази година предаването е по-различно и това си има своето очарование.
“За мен е изненада влизането на Андреа Аксе от Нидерландия, която не говори български език, интересно ми е кое ще научи първо – българския или да готви, все пак е и таксиметров шофьор. Иначе не виждам лидери в отборите. Много играчи си мислят, че всичко е шега. Излизането по собствено желание на Емил и Юра за мен е липса на качества и мотивация да продължат напред…”, казва той.
Към днешна дата Ивайло работи в ресторант във Велико Търново, където има свободата да твори традиционни български рецепти чрез нов, свой прочит.
„АЗ СЪМ ТРАДИЦИОНАЛИСТ И ЗА МЕН БЪЛГАРСКАТА КУХНЯ, КОЛКОТО И ТРИВИАЛНО ДА ЗВУЧИ, СИ ОСТАВА НАЙ-ВКУСНАТА. Дори една мусака да приготвиш, е много по-трудно, отколкото да изпечеш един стек Medium Rare. Това е така, защото за мусаката има много компоненти. Тайната на хубавата мусака е добрата заливка и влагането на чесън. Аз обичам да слагам чесън на всяко ястие, разбира се, не в големи количества, но за мен той придава очарователен вкус“, твърди кулинарят.
Споделя, че най-емблематичното българско ястие в арсенала му с гозби и специалитети е т.нар. дърпана баница. Като дете, наблюдавал бабите си и запаметявал всяко тяхно действие при приготвянето й. Те използвали чаршаф за навиването и с него прилагали много интересна техника.
„Другото ястие, което много уважавам, са горнооряховските телешки жили. Рецептата датира от векове. Нейната история е от времето, когато са се колили животни за горнооряховски суджук. Самите жили от копитото са се изхвърляли, а бедните хора са ги събирали, за да правят гозба в гърне, която ври между 12 и 16 часа с много подправки. По моя идея сега това ястие се предлага с ресторанта, където работя, но се готви след предварителна заявка, тъй като изисква много приготовления“, разказва той.
Ивайло споделя, че макар кулинарията да е основна мисия в живота му, е широко скроен и държи да се развива и в други направления. Този му стремеж го превръща в може би най-образования шеф-готвач у нас. Има завършено висше образование по „Икономика на туризма“ и „Маркетинг“, отделно от тях е преминал курсове по информатика, а в момента е студент във ВТУ в специалност „Предучилищна и начална педагогика“.
Галина ГЕОРГИЕВА
