Великотърновецът Деян Чаушев навърши 102 години
Сладкар, директор на Копринената фабрика, и след 7 операции никога не се е разделял със спорта

102 години навърши Деян Чаушев – първият председател на ФК „Етър” от възстановяването на отбора през 1957 г. След 7 операции, включително заради рак, и без няколко органа, той е преодолял всички болести и продължава да е в добра кондиция и с бодър дух. Не се оплаква от здравето си, а тайната рецепта за неговото дълголетие е простичка – труд, непрекъснато движение и спорт. Не се е ограничавал в храните, яде всичко, но умерено, в определен час и казва, че никога не е преяждал и си знае мярката. „Дотук стигнах, без да разбера”, шегува се един от малкото столетници във Великотърновска област и усмивката не слиза от лицето му. Деян Чаушев е истинска легенда не само за великотърновския спорт. С неговото име е свързан строежът на стадион „Ивайло”, първите стъпки на кооперация „Пчела”, просперитетът на Копринената фабрика и още редица важни неща за живота на старата столица през миналия век. Но всичко по реда си…
Той е роден във В. Търново на 18 март през далечната 1920 г. Когато бил на 4-годишна възраст, се преселват в Горна Оряховица, защото родителите му – начални учители, си намерили работа в железничарския град. Израснал в семейство с още 4 братя, които надживял. Изпратил ги на по 80 и няколко години. На 89-годишна възраст починала и съпругата му Сабина, с която делили радости и скърби в продължение на 70 години брачен живот, без да се разделят. Двамата се запознали в Търново, харесали се и през 1945 г. се оженили. Заживели в квартал „Трудов фронт” (сега „Света гора”), от който три години бил избиран за общински съветник.
Още 15-годишен, понеже били голямо семейство, започнал работа като сладкар в Горна Оряховица. След средното си образование го взели трудовак и строил пътища. Войниклъка изкарал в плевенския завод за расови коне „Клементина”, където се научил да язди и така овладял тънкостите на конния спорт. Покрай службата доизучил сладкарството и през 1941 г. получил майсторско свидетелство. След като създал семейство и заживял с жена си във Велико Търново, открил собствена работилница и сладкарница, която кръстил „Виктория”. Тя се намирала точно срещу читалище „Надежда”, но просъществувала само две години, защото социалистическата власт закрила всички частници.
Затова пък кооперациите никнели една след друга и през 1948 г. като майстор-сладкар и най-грамотен сред хората от гилдията, го избрали за председател на най-голямата кооперация в старата столица – „Пчела”, която имала 12 магазина. В нея работил години наред, но съдбата му готвела нова промяна в живота. „Едно предприятие изостана – фабрика „Васил Коларов” за свилоточене, за сурова коприна. През 1955 г. ме извикаха в Градския комитет на БКП и ми казаха: „Свършваш със сладкарството и започваш нова работа. Изпращаме те в предприятието, което се провали. Искаме от тебе да го обновиш”, спомня си сладкодумният Деян Чаушев.
ТАКА ТОЙ СТАВА ДИРЕКТОР НА КОПРИНЕНАТА ФАБРИКА, КОЯТО СЕ НАМИРАЛА ДО ГАРАТА И ОСИГУРЯВАЛА СУРОВИНА ЗА ТЪКАНЕ НА КОПРИНЕНИ ПЛАТОВЕ. В нея Деян Чаушев работил 20 години непрекъснато, до 1975 г., когато я закриват, а в базата започва да се произвежда пепси кола за цяла България. Изучил бързо новото производство, а като директор, само за три години от губещо предприятие той го превръща в първенец сред 10-те подобни в страната. Нещо повече, продукцията му се пласирала в цяла Европа, изнасяли дори за Страната на коприната Япония. За успеха наградили Деян Чаушев със златен медал, а главната майсторка с най-високия орден „Георги Димитров”. „В Копринената фабрика работеха 700 жени на три смени – от квартал „Трудов фронт”, от Дебелец, от Беляковец… Всичко се правеше на ръка. И нали беше немотия, и висшистки се хващаха при нас. Заплатите бяха малки, надницата беше 3 лв. на ден, но бяха доволни, защото нямаше места в предприятията. През първата ми година от 5 часа сутринта до вечерта бях във фабриката, при работничките. Но жена ми не се сърдеше, нали има мъж директор и знае, че е ангажиран…”, разказва Деян Чаушев. Той прокарва и редица нововъдения и на първо място – в спорта. Направил волейболни и баскетболни отбори във фабриката, както и такъв по лека атлетика. На ниво била и самодейността. Самият той обичал музиката, пеел като млад, дори организирал театрален състав и се изявявал като артист. Представяли повече комедии, дори стъпили на сцената на читалище „Надежда”, а Димитър Стоянов изгледал една от постановките, в която той, директорът, играел главна роля. Първи в България въвел десетминутната почивка. Работничките се възстановявали със спорт, а производителността на труда в Копринената фабрика се увеличавала всеки месец. Близо 30% от жените от кварталите, които работили при него, не знаели да четат и пишат, а той направил всичко възможно да организира тяхното ограмотяване.
ВСЕСТРАННО РАЗВИТ СПОРТИСТ
Докато е директор, през 1957 г. го избират за председател на възстановения футболен клуб „Етър”. Деян Чаушев вкарва отбора в „А” група през 1969 г. и това е началото на големите успехи. Тогава е отличен с най-високо спортно звание – „Заслужил деятел на физкултурата“, и е награден със Златна значка на БФС. С личното му участие е построен и открит през 1958 г. стадион „Ивайло”, за което получава два медала – Сребърна значка за спортно строителство и медал за особени заслуги. Деян Чаушев е и най-дългогодишният ръководител на „Етър” в историята на клуба.
САМИЯТ ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ ФУТБОЛ НА 8-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ. НА 16 ГОДИНИ ВЕЧЕ Е В ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯ ОТБОР НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА – „НИКОЛА ПЕТРОВ”.

Играл ляво крило, но на втората година, едва 18-годишен, го контузват тежко в мач, което слага рано-рано край на състезателната му кариера. Но не се отказва от спорта. „От малък съм постоянно в движение, не съм се спирал. Като директор, имах кола, но не я ползвах, за да мога да вървя пеша”, коментира възрастният мъж. След футбола и конния спорт Деян Чаушев се пробва изключително успешно и в леката атлетика. Бягал по 25 км на ден на стадион „Ивайло” заедно с най-големите спортисти. А докато бил начело на „Етър”, се запалил и по тениса на маса – другата му най-голяма любов. Станал и председател на секцията по този спорт във Велико Търново. С тениса на маса обиколил цяла България, станал и балкански шампион за ветерани в Истанбул. Общо има над 50 медала от различни първенства – републикански и балканиади. Те, както и експонатите му от Копринената фабрика предал на Историческия музей в болярския град през 2015-а. Тогава, на 94-годишна възраст, той печели последния си медал. А голяма част от снимките, документирали забележителния му живот, са в апартамента на сина му Хинко.
На рождения си ден – 18 март, събрал всичките си роднини, както и приятели в ресторанта на хотел „Янтра”. Получил много подаръци, като един най-ценните му е колажът с негови снимки от спортния журналист Ангел Ганцаров.
Сега Деян Чаушев се радва на две внучки и двама правнуци. Чувства се късметлия в живота и не може да повярва, че един ден ще умре, смешно му се вижда това. Казва, че през всичките години го е крепяла любовта му към „Етър”, спорта и към колектива по начало.
Ана РАЙКОВСКА
Снимки: авторката и личен архив
И все пак не сте написали достатъчно или е срамно, че Деян Чаушев е от турски произход.