Най-добрият психолог сред антикварите: Вече 15 години Стилиян Алексиев продава книги по пътя към ВТУ
Редовен клиент му е бившият главен прокурор Борис Велчев
Като знак, че се връщаме към нормалността, е появата на доайена на букинистите в старата столица Стилиян Алексиев. Мястото, където излага книгите си, е като че ли запазено за него. В хубаво време можем да го видим по пътя към университета и така е вече 15 години.
Той е от Пловдив, но живее от 30 години във Велико Търново и сърцето му е тук. По образование е психолог, работил е по специалността си, но не му харесва, защото смята, че все още хората в нашето общество не са узрели да ползват специализирана психологическа помощ. Не се отказал напълно от професията, защото това, с което се занимава, е пряко свързано с общуване и тя само му помага.
Освен пред Художествената галерия през почивните дни Стилян Алексиев се мести и в старинната част на града, която се изпълва с хора откъде ли не. През повечето време книгите, които предлага, са адаптирани към студентите – философия, право, психология, езици. Изкарва и стари книги отпреди 1944 г. за българистите. Откъде се снабдява? „Когато глупаците изхвърлят книги на улицата, аз ги прибирам. Или от такива, за които някои заглавия са анахронизъм и ги предлагат за продажба. Тогава аз ги изкупувам им намирам точното предназначение“, обяснява търговецът.
Тъй като го познават отдавна, няма нужда да пуска обяви, хората сами го намират и си предлагат книгите. Често ходи и до „Вторични суровини“, където има цели чували. Изкупува ги на десеторна цена на хартията, привежда ги в приличен вид и са готови за продажба. „По този начин спасявам времето“, казва Стилиян Алексиев. Особено се възмутил, когато до един кош намерил захвърлена стихосбирката на Петя Дубарова „Най-синьото вълшебство“. А най-ценната книжка, която е намирал, е „Пътуване по светите места“, издадена в Ерусалим през 1898 г. „Сега се колебая на коя политическа партия да я подаря, за да разберат какво трябва да правят в сегашната обстановка във връзка с войната в Украйна“, шегува се той.
Общувал с всякакви хора от различни поколения, Стилиян ясно отчита разликите между тях. „Други са ценностите на сегашното поколение. В предишните почти във всяка къща имаше домашна библиотека. Сега с тази съвременна комуникация и онлайн обучението някак се прекъсна живата връзка на предаване на информация от по-старите към по-младите. Мисля, че това поколение е малко по-англосаксонски ориентирано. Даже има студенти, които не знаят кой е Константин Величков и ми се е налагало да им обяснявам на пътя“, коментира букинистът.
И тъй като освен научната и художествена стойност книгата има и пазарна, неизбежно в разговора ни опираме до парите. „Често се стига до пазарлък, но това е нормално. Когато бройките са около 100, обикновено давам на собственика по 2 лв. на книга, а ги продавам за 4 – 5 лв. максимум. В тази по-висока цена се включва времето да ги издиря, понякога ползвам и такси да ги пренеса… Като си направя груба сметка, събира се около една минимална заплата, с която се издържам. Плащам си и осигуровките. Има и зевзеци, които ми подхвърлят, че ако отида да вдигам и свалям някоя бариера, ще вземам повече. Аз пък им отговарям, че моята бариера е затворена за такива дейности.“
Най-скъпата книга – за 200 лв., която е продал, са двата тома първо издание в Цариград на „Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев. Купил я адвокат от София, който сам му предложил тази цена, а Стилиян мислено си платил тока вкъщи. Поначало старите издания предлага в столицата, защото смята, че там хората по-добре знаят цената на ценната книга. А търновецът според букиниста е повече практик, отколкото духовен, затова тук добре се приемат книгите с практическа насоченост. Все още се търсят, макар и по-малко, приключенските романи на Александър Дюма и Карл Май. Най-вече от хора, които не са си изживели детството, смята антикварят.
ОТКАКТО ОТНОВО СЕ Е ПОЯВИЛ НА ПЪТЯ НА СТУДЕНТИТЕ, ПОКУПКИТЕ ОТ ТЯХНА СТРАНА РАСТАТ ЛАВИНООБРАЗНО. „МОЯТА ПЕЧАЛБА Е В ТОВА, ЧЕ СЪУМЯВАМ ДА СЛОЖА НА МАСАТА ТОВА, КОЕТО НА ТЯХ ИМ ТРЯБВА. Радва ме, че все пак някои студенти вземат книги не само по тяхната специалност, а имат и по-широки интереси.“
Въпреки че подбира повече научна литература, сред заглавията, които предлага, има и книги за практична медицина, съновници, които се харчат добре. Всеки ден прави обновяване на заглавията според търсенето. И непрекъснато изкупува. Живее в къща в центъра на Велико Търново, която е пълна с книги, а за него остава все по-малко място. Но така ще бъде, категоричен е той. Даже смята да наеме гараж. В склада му има всякаква литература и за всеки вкус. И тъй като е в крак с времето, предлага книги и онлайн в „Книжен пазар“. Участва и в големите базари, такъв предстои на 26 март в София и Стилиян се стяга за там. Има и антиквариат всяка първа събота от месеца в студентския стол на университета, където също е редовен.
Макар да счита, че това е неговото място, няма нищо против някой колега да застане до него да продава. Но да не е такъв, който идва само за пари, а да е вложил сърце в работата си. Което си личи още от подредбата на книгите и това минаващите го усещат веднага.
Има много купувачи не само сред студентите, но и сред университетските преподаватели. Редовен клиент му е прокурорът Борис Велчев, който идва всяка сряда. Добър познат е и със секретаря на писателите в Русия Иван Юриевич. Стилиян Алексиев има картбланш да му се обажда по всяко време в Москва. Запознали се на Алеята на книгите във Варна, и оттогава руснакът му е фен.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. авторката
