Адрес: На село! В Пчелище е пълно с млади семейства, имоти за продан няма

Кметицата Гица Лазарова управлява селото от 1995 г.

ПРОЛЕТТА ВЕЧЕ Е ПРЕВЗЕЛА ПЧЕЛИЩЕ, А ПЛОЩАДКАТА ДО КМЕТСТВОТО Е ПЪЛНА С МЛАДИ МАЙКИ И ИГРАЕЩИ ДЕЦА. Докъдето поглед стига, кокетни и скоро ремонтирани къщи грабват окото и греят в слънчевия ден. Великотърновското село е сред най-уредените и става все по-притегателно място. Улично осветление, и то с енергоспестяващи лампи, има навсякъде, немалко са и асфалтираните улици. В центъра е бар „Кошера” със собственици англичани и още – кафене, два хранителни магазина, новооткрито магазинче за закуски, приготвени на място, ресторант. Освен детската площадка в Пчелище има и спортна площадка с футболно и волейболно игрище, както и хубав парк. Престъпност няма, няма и роми. Освен едно семейство, което работи, разполага със средства и не създава проблеми.

Името на селото произлиза от турската дума за пчела – „кован“ и на времето се е казвало Кованлък. Тук бил султанският пчелин и преди векове са се отглеждали много пчели. Следите от този поминък ги има и днес, традицията се пази, макар далеч не в такива мащаби. Пчеларите са десетина и с по няколко кошера, но не пропускат да отбележат подобаващо празника на пчеларството.

Пчелище младее, тук се раждат деца и в него през последните години се заселват все повече млади семейства. Повечето от жителите му са в работоспособна възраст, а новите собственици се множат. Все още броят на населението е далеч от онези 2000 души през 70-те години, но обратната на обезлюдяването тенденция е факт. Сега по постоянен адрес живеят 623 души, но има и нерегистрирани, така че са около 800.

САМО НА 10 КМ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И С ДОБРА ТРАНСПОРТНА ВРЪЗКА, В СЕЛОТО ЦЕНАТА НА ИМОТИТЕ ПОСТОЯННО РАСТЕ.

Напоследък за по-малко от 50 хиляди евро не е продаван имот. Не само това, почти всичко е изкупено, останали са свободни само няколко рухнали къщи в центъра на Пчелище. Запитванията за свободни имоти за покупка не спират, казва кметицата Гица Лазарова, и то все от млади семейства, които работят в чужбина, но искат да заживеят на село. Последната продадена къща преди няколко месеца е на млади българи с две малки деца. Били са в Белгия, но избрали Пчелище, където да свият гнездо. В чужбина произвеждали зеленчуци, имали и магазин, а с какво ще се занимават, като се установят за постоянно, тепърва ще се разбере. Срещу кметството пък ще се строи голяма къща.

Имотът е купен преди една година и вече са струпани строителни материали. Добре са се интегрирали и чужденците, които са над десет семейства – французи, грузинец, украинец, заселил през първата емигрантска вълна от 2014 г., останалите са англичани. Повечето са пенсионери, които живеят добре с високите си пенсии, но има и работещи сред тях.

Все пак останали са и кореняци. Край пътя за Велико Търново засичаме Тодор Кършев, който тъкмо паркираше колата пред дома си. Навремето земеделски производител, той се разболял и прекъснал с бизнеса. Сега работи в Дома за хора с умствена изостаналост, но пред къщата му още са строени селскостопански машини.

Хората, заселващи се в Пчелище, идват с престижните си професии – адвокати, учители, които вече са си намерили работа във Велико Търново.

За съжаление, училище няма, защото е закрито заедно с тези в Присово и Беляковец през 2000 година. „При нас училището беше и интернат и мисля, че не трябваше да бъде закривано, защото и базата беше много добра. За разлика от тези по другите села, които бяха с по 20 деца, в нашето с интерната учеха 120. Но когато се каже, че трябва да мине под един кюп, така и става… А детската градина построихме през 1995 г., в първия ми мандат, но и тя затвори. Проблемът не е в това, че няма деца, а че работещите в Търново си ги грабват с колата и ги карат на детска ясла, градина или на училище, защото им е по-удобно”, разказва Гица Лазарова.

Вече седми мандат тя управлява селото и като нея, с толкова дълъг управленски стаж, няма в областта. На 1 април 1979 г. започнала като секретар в кметството, а 15 години по-късно била избрана за кмет. Не й тежи, дори работата й доставя удоволствие, защото обича да работи с хората. Продължава с отговорност да подхожда към проблемите им и се грижи за всичко, което се случва в селото.

Макар работещите в областния град да са много, Пчелище не е останало без местен бизнес и заетост. Трима са големите земеделски производители – Красимир Светославов, който има и съвременна кравеферма, направена само преди две години, Емил Лазаров и Георги Арабаджиев. Земята не е като в Добруджа, но в нея виреят и житни култури, има овощни градини, лозя, а земеделците наемат на работа местни жители. Освен при тях над 40 души от Пчелище работят в дома, за който се говори, че ще се мести в с. Церова кория. Има цех за възстановяване и изработване на нови мебели към мебелна къща „Венера“. Леката промишленост е представена и от цехче за производство на спално бельо.

В селото развлечения има и за млади, и за стари. Пенсионерският клуб редовно е посещаван, а в Центъра за работа с деца, който е в читалището, дейностите не спират. В него малко помещение е оборудвано с фитнес уреди и билярд, има и компютърна зала.

ГИЦА ЛАЗАРОВА ОСВЕН КМЕТИЦА Е И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА – 1904”, КОЕТО ЗА ВСЕКИ МЕСЕЦ СИ ИМА КУЛТУРНА ПРОГРАМА. През 2011 г. е основно ремонтирано за 450 000 лв. Сега в салона столовете са премахнати заради провелите се избори там и още не са наредени, защото, знае ли човек, може скоро пак да трябва повече пространство. Освен с библиотека читалището разполага и с гримьорна, с която малко могат да се похвалят. Цели четири самодейни състава творят в него – за обработен фолклор „Росица”, група за стари градски песни „Еделвайс”, група за изворен фолклор и танцов състав „Пчелина”. Никой не се е връщал от участие без награди. „Много добре се представят, те са млади и ентусиазирани”, казва със симпатия към тях кметицата. Жителите на Пчелище не пропускат празници, но специално на Благовец си имат местна традиция. Наричат го „зеления празник” и тогава бабите приготвят ястия със зелении – панирана коприва, спаначници, баници с праз. Веселят се, пеят, играят, а после се почерпват с направеното.

Проблем на Пчелище, както във всички великотърновски села, е инфраструктурата. Заплануваното и обещано за миналата година асфалтиране на 2 улици така и не било изпълнено, защото фирма „Пътни строежи“ не стигнала до Пчелище. Най-голямото скорошно бедствие сполетяло селото на 23 юни 2020 г. Приливна вълна вследствие на срутен и затрупан с камъни зидан канал, строен като турски гериз, избива и залива една от улиците, а асфалтът се свлича чак до центъра. Щетите са огромни, имало наводнени къщи и сгради на площада. Проектът, включително с изграждането на нов канал и ремонт на улицата, е за 280 000 лв., но средствата от междуведомствената комисия по бедствия и аварии още не са отпуснати. Селото, което се намира в седловина, обградено от водосборни скатове, е заливано почти всяка година, а асфалтът по стръмните улици се съсипва.

„По някои от тях са се отворили огромни кратери по метър-два. Много е трудно да ги възстановим, но аз все пак се надявам поне най-належащите ремонти през настоящата година да бъдат направени”, казва Гица Лазарова. И докато разговаряме, се чува звънът на църковната камбана. И в Пчелище си имат стенопис „Колелото на живота”, който е в местния храм „Успение Богородично” и е от неизвестен майстор. Църквата е строена през 1836 г. и от окаяното й състояние отпреди години няма и следа. През 2012 г. тя също е ремонтирана, възстановени са част от стенописите, пострадали заради пропадналия покрив, както и съборения притвор. Само „Страшният съд” не е довършен, но и това ще стане някой ден. Охранителната система пък е дарение от проф. Казимир Попконстантинов, който отдавна живее в Пчелище.

Много още може да се разказва за селото, но най-добре е да се види. Без да е някаква забележителност, то наистина е приятно място с чистия си въздух и красива природа. А хората са сърдечни и посрещат добре.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и архив на Гица Лазарова