Препълнена зала посрещна Георги Господинов, той си спомни за студентските години в Търново

ГОЛЯМАТА ЗАЛА НА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕ ОКАЗА ТЯСНА, ЗА ДА ПОСРЕЩНЕ ВСИЧКИ ПОЧИТАТЕЛИ НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ. Още преди началото на срещата именитият автор не спря да разписва книги и да разговаря със своите читатели. Той пристигна в старата столица по покана на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ и стана част от седмото издание на „Фоае на книгата с автограф“.

Срещата беше открита от зам.-директорът на библиотеката д-р Иван Александров, а Георги Господинов беше представен от проф. Иван Станков. Той нарече известният автор „най-професионалният съвременен писател“ и започна да му задава въпроси от своеобразен личен лексикон. По този начин Георги Господинов даде отговор по оригинален начин на много от тематиките в своите книги.

ПРЕДИ ТОВА ГОСПОДИНОВ СИ СПОМНИ ЗА ПЪРВОТО СИ ПОСЕЩЕНИЕ В СТАРАТА СТОЛИЦА, КОГАТО ОЩЕ БИЛ ДЕТЕ. Тогава семейството му си купило кола и първото място, към което се отправили на пътешествие, било Велико Търново. По-късно съдбата отново среща популярният писател със старопрестолния град, защото му отрежда да учи във Великотърновския университет. Още от тогава са и впечатленията му от местните творци- поетите Ивайло Иванов и Марин Бодаков, които вече са покойници.

„Освен тях ценя Иван Станков, Анчо Калоянов. Когато бях студент Търново беше мястото, където имаше цяла група млади хора, с които много хубаво си говорехме за литература. Спомените ми за Търново са от тогава, имахме много интензивно общуване“, разказа Георги Господинов.

ТОЙ ОБЯСНИ, ЧЕ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕ ОТПРАВЯТ ПОКАНИ КЪМ НЕГО ОТ 5 ГОДИНИ ЗАТОВА СТАРАТА СТОЛИЦА Е ПЪРВИЯТ ГРАД, В КОЙТО СЕ ПРАВИ ПОДОБНО ПРЕДСТАВЯНЕ СЛЕД ПАНДЕМИЯТА. Той определи града като „жив“ и поясни, че има кореспонденция с много млади хора.  Господинов представи пред аудиторията романът „Времеубежище“ и новата си книга „В пукнатините на канона“.

„Когато написах „Времеубежище“ мислех, че заглавието няма да бъде разбрано лесно, защото думата е свързана с бомбоубежище. Аз мислех, че това е стара и забравена дума, а сега колко актуална стана. Пандемията намери отражение в моята книга „Времеубежище“ две години преди тя да се случи. Там се говореше за един вирус на миналото, който идва и за разпада, който носи. Самата книга свършва със струпването на армия по границите на Полша и едно повтарящо се избухване на Втората световна война“, разказа Господинов.

ПО ДУМИТЕ МУ ЧОВЕК НА ЛИТЕРАТУРАТА НЯМА КАК ДА БЪДЕ БЕЗУЧАСТЕН СЪС СЛУЧВАЩОТО СЕ В МОМЕНТА В ЕВРОПА.

„Ако можеш да гледаш безразлично към умиращи и бягащи хора, значи нещо в човешката природа се е променило. Иска ми се тази солидарност, която придобихме след започването на войната, да продължи по-дълго“, каза още популярният автор. Той е убеден, че всички трябва да си създадат такава памет, че да се отвратят от войната, както се е случило след Втората световна война и поне 70 години никой да не прибягва до оръжието.

„Много е важно човек да не загуби битката с думите и те да не отидат на страната на злото. И това е наша отговорност- на всички, не само на писателите, а и на журналистите. За съжаление политически ние не стоим добре, това е ясно. За мен като писател, не като политик, най-важно е да останем на страната на човешкото в тази битка“, каза Георги Господинов.

Михаил МИХАЛЕВ

Сн. авторът

One thought on “Препълнена зала посрещна Георги Господинов, той си спомни за студентските години в Търново

  • 28.04.2022 в 12:14
    Permalink

    Като чуя за писател от Търново или от ВТУ направо ми се доблаква. Господинов го лансират от години Герберите, Фандъкова и некои немски издателства. Които издават книгите му в тираж 500 бройки. Това е положението с „най-професионалният съвременен писател“.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *