100-годишната къща на първия адвокат на „Захарни заводи” пази спомени за забележителни личности и бляскав живот

Красива аристократична къща в центъра на Горна Оряховица, която пази спомена за достолепието на първите си собственици, е оставена да се руши. Все още надежда за нея има, на бурите на времето са устояли и двата бора отпред, но реставрацията е повече от наложителна. Защото в сградата на ул. „Мано Тодоров” 8 са живели забележителни хора, чертали историята на града в началото на XX век и оставили ярка следа в него. За тях разказва адвокатката с 40-годишна практика и от четири поколения горнооряховчанка Нели Паличева.

Само два рода – Бояджиеви и Мумджиеви, са притежавали къщата до наши дни, построена през 1916 г. за Христо Иванов Бояджиев. Наричали го Харапчето заради мургавия тен, но на откриването на къщата му се събрал целият елит на града. Той е брат на бабата на Нели Паличева по майчина линия и от нея е чувала много разкази за забележителния мъж. Бащата на Христо бил твърде заможен, имал е магазини, занимавал се с търговия, но притежавал и музикален талант – свирел на клавесин, и въобще бил много интелигентен за времето си, обобщава адвокатката. От техния род е и Филип Бояджиев, ръководил 15 години „Свободна Европа”.

Христо Иванов Бояджиев завършва право в първия випуск на Юридическия факултет в Софийския университет. След това се връща в родната Горна Оряховица и прави забележителна кариера. Той е първият и до 9 септември 1944 г. единствен юрист на създадените през 1912 г. от чехи „Захарни заводи”. Сключвал е договорите, осъществявал търговските връзки по света на най-големите по това време заводи на Балканите в леката промишленост. Според Нели Паличева на Христо Бояджиев е идеята за тунелите под гарата на Горна Оряховица, и то още от 20-те години на миналия век. Подобно нещо той видял по време на пътуванията си из Европа. Юристът регистрира първото в България застрахователно дружество, позиционирано в Русе. През 30-те години обаче първата му жена се самоубива, защото не може да го дари с дете. По-късно той се жени за дъщерята на градоначалника на Ямбол и семейството се мести в София. Там той продължил с успешната си адвокатска практика, бил изключително богат и отново си построил красива къща, която днес се намира на бул. „Евлоги Георгиев”, близо до Военната академия. От втория си брак има син и дъщеря Мария, учила в Дрезден заедно с дъщерята на тютюневия пловдивски магнат Томасян. Мария също се свързва с известен род. Омъжва се за архитект Борис Далчев, преподавател по история на изкуството и брат на поета Атанас Далчев. Животът й преминал, изцяло посветен на семейството. Братът на Христо Бояджиев също бил учен човек, завършил медицина, но не е могъл дълго да се посвети на професията си, защото е убит през Първата световна война някъде край Хасково.

През 50-те години на миналия век къщата е продадена, а новите собственици също не са случайни хора. Купува я д-р Енчева, получила образованието си за стоматолог в Париж. Известно време там са живели и единственият й син – строителният инженер и проектант Иван Мумджиев, заедно с жена си Тоска – уважавана архитектка. Дори след като се местят в София, Иван Мумджиев остава привързан към къщата и все отказва да я продаде. „Хубаво семейство бяха, но за съжаление, къщата се руши и не се намери кой да я поддържа. Сега тя е в ръцете на двете им деца, живеещи в София. Може и да имат някаква идея, но предполагам, че няма да се върнат в Горна Оряховица. Жалко, защото такава е съдбата на много сгради, когато има повече наследници или липса на интерес. А тази къща на ул. „Мано Тодоров” впечатлява с витражите си и цялостната си визия. С удоволствие минавам край нея, но виждам как се руши и се натъжавам. Макар че от съвременна гледна точка едва ли е много функционална”, разсъждава Нели Паличева.

Адвокатката се връща в спомените на баба си и за блестящите балове в Горна Оряховица с присъствието на национално значими личности, на които на дамите се сервирали шоколади, за соарета и активен социален живот в едни отминали времена, в които аристократичната къща се вписвала идеално.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката