82-годишният Иван Димитров от 20 години готви курбана за Гергьовден и не се дава на младите

82-годишният Иван Димитров е кулинарната гордост на с. Миндя и на него двайсетина години вече жителите поверяват приготвянето на гергьовския курбан. Посещавам го в къщата му сутринта на самия празник, докато в малката лятна кухня в голям казан къкри обредното ястие. Курбанът, разчетен да има поне 150 порции, е почти готов и от него се носи апетитна миризма. Почти 21 кг агнешко месо и още моркови, картофи, стар и пресен лук, джоджен, магданоз, целина и девесил бе сложил професионалният готвач, оставаше да прибави доматите. Започнал е предишния ден, защото зеленчуците трябва да се задушат. Отделно беше сготвил и тава дреболии с ориз.

Роденият в с. Миндя на 17 октомври 1940 г. Иван Иванов Димитров излязъл от родното си село още 14-годишен, за да си търси късмета във Варна. Завършил в техникум за готвач, той бързо успял да се докаже в кулинарията и бил привлечен в системата на „Балкантурист” в Калиакра. 45 години от живота му преминали в морската столица, а в професионалната му визитка като главен готвач са престижните още от 50-те години на миналия век заведения „Байкал”, „Нектар”, „Рощок” и „Комитово ханче”, все в системата на „Обществено хранене”. Тръгнал от общ работник, той стигнал до главен готвач и технолог, за да управлява 117 души персонал в комплекс „Варна” под шапката на „Балкантурист”. Тогава комплексът обединявал ресторант „Морско конче”, закусвалня и кулинарен магазин, а на ден през тях минавали 3000 души. От 1974 г., като технолог, вече бил съветник на зам.-директора по кулинарните въпроси. „Работил съм с 11 инженер-технолози, завършили в Пловдив. Имам и трима последователи, вече са пенсионери, които станаха главни готвачи”, споделя с гордост възрастният мъж. Междувременно се пробвал и в чужбина. През 1963 г. работил като главен готвач в хотел „Татра” в Братислава, като в събота приготвял само българска кухня, която много се харесвала на словаците.

Кулинарят написал и книга, в която проследява храненето на българина и вкусовите му предпочитания още от прабългарско време, но за съжаление, така и не била отпечатана. Точно по това време „Абагар” били закъсали за хартия и книгата си останала само в ръкопис. Самият той умее да готви всичко, но предпочитанията му клонят към родната кухня. На въпроса ми за любимото му ястие се позамисли, защото не е претенциозен, но накрая се спря на гювечетата и аламинутите. Държи много на външния вид на яденето, на украсата и декорацията, защото, освен че е красиво за окото, възбужда и апетита.

След кулинарните си приключения по морето и в чужбина от 1994 г. Иван Димитров отново се връща в родното село, като със съпругата си Божанка поделят годината между Миндя и Горна Оряховица, да са близо до докторите. Пък и с транспорта е трудно. Имали навремето кола, но я продали. С парите пък от продадената собствена земя Иван си купил преди доста време кон и каруца, но сега и това превозно средство го няма. Пък и на тия години… Но с готвенето още го бива и продължава да услужва на съселяните си, като им приготвя ястия по празнични поводи. Гордее се и със сина си, който е поел от него занаята и също е готвач.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.