10 май. Търновград днес… преди години

1876 г.

В сражение с турска потеря при прохода „Вратник“ загива Иларион Драгостинов. Главата му е набучан на кол и разнасяна по селата за назидание на „непокорната рая“.
Иларион Драгостинов е роден в Арбанаси в семейството на родолюбив и състоятелен търговец. Бъдещият революционен деец учи във взаимното и класното училище в столицата на Асенвеци. Във Велико Търново той дружи със Стефан Стамболов, Тодор Лефтеров и Филип Симидов. В престолнината родолюбецът става свидетел на разправата с участниците в Хаджиставревата буна през 1862 година.
Нашият земляк е сред основателите на Русенския революционен комитет, участва в подготовката на Старозагорското въстание, определен е за главен апостол на Втори революционен окръг. По време на Априлското въстание се включва в четата на Стоил войвода, която се сражава в Котленския балкан.
За Иларион Драгостинов Димитър Страшимиров пише: „Една от най-възторжените души на епохата“

1896 г.
Във Велико Търново е роден Петър Василев Минчев. Той завършва държавната мъжка гимназия „Св. Кирил“ и ветеринарна медицина в Берлин. Автор е на много научни трудове, носител е на правителствени ордени и отличия.

1915 г.
* В града се провежда конференция на Първата търновска околийска дружба на БЗНС. Присъстващите изразяват протест срещу Комитета за обществена предвидливост, тъй като се определят твърди изкупни реквизиционни цени само на земеделските продукти, а цените на промишлените стоки остават свободни. Това поставя селяните-производители в твърде неизгодни позиции.
* На 10-11 май се провежда Третият конгрес на Висшия читалищен съюз (ВЧС). Великотърновските делегати са П. Михов и П. Димитров, библиотекари към „Надежда“. Конгресът препоръчва сътрудничество на читалнята с кооперациите и женските дружества на местна почва, което е вече е факт в дейността на най-старата и авторитетна културна институция в старопрестолния град.

1921 г.
Общинската управа призовава старостоличани да почистят пространствата около домовете си. За неизпълнение се предвиждат големи глоби.

1922 г.

Група белогвардейски командири на I армейски руски корпус във Велико Търново, 1922 г. Седнал в центъра е генерал Кутепов.

На 10 срещу 11 май се провежда неуспешна акция за арестуване на пребиваващите в града руски офицери от Врангеловата армия. От живеещите в старата българска столица няколкостотин офицери е арестуван само един.
Опитът на жандармерията да обискира вилата на оглавяващия щаба на I армейски руски корпус ген. Кутепов също среща въоръжен отпор от сто и двадесет белогвардейци.

1932 г.
Болярите са възмутени от високите цени, на които се продават „домашните кокошки и яйца, както и млякото“.

1939 г.
Собственикът на великотърновската сладкарница „Виктория“ Кръстьо Тонев подарява бонбони и сладки на Марийка Йорданова, чийто баща загива при изпълнение на служебния си дълг.

 

Петър Борсуков

1963 г.
Естрадно-сатиричният театър към читалище „Надежда“ представя премиерата на „Анахронизми“, чиито автори са Петко Райнов и Петър Борсуков. Музиката е на Георги Тимев и Цветан Цветков.
Спектакълът засяга актуални проблеми на обществения живот и се посреща с огромен интерес от великотърновската публика. Постановката привлича със свежия хумор и остроумие, с талантливото изпълнение на седемнадесетте участващи в нея актьори, с великолепните декори и косюми, дело на Петър Борсуков, и не на последно място с оригиналната музика. Затова и неслучайно шест откъса от „Анахронизми“ се излъчват по Българската национална телевизия.

1968 г.
„Вчера (10 май б. А.) във Велико Търново започна двудневно съвместно заседание на градоустройствения съвет при Министерството на архитектурата и благоустройството, съвета по плановото изграждане на населените места при Окръжния народен съвет и Съюза на архитектите в България. На него присъстват представители на централни ведомства и институти, на окръзите, общественици… Заседанието бе открито от председателя на изпълкома на Градския народен съвет инж. Недялко Калпакчиев“.
В хода на двудневното заседание се обсъждат въпросите, свързани със запазване духа на възрожденския град, архитектурните решения за „единство на стария и новия Търновград“, териториално-благоустройствения план, включващ около градската зона Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и селищата около тях. Дискутира се и бъдещият център, предвиден за изграждане в района на ВНВУ „Васил Левски“.

в. „Борба“, N 57, 11 май 1968 г.

1969 г.
„Пролетта е най-напрегнатият сезон за залесителите. По-голяма част от годишната си програма за залесяване на нови площи те изпълняват през месеците март и април. Тази година стопанствата към Окръжното управление на горите Велико Търново трябва да създадат 11000 дка нови гори, 8780 от които са предвидени за пролетния сезон“.

в. „Борба“, N 56, 10 май 1969 г.

2006 г.
За Деня на Европа във фоайето на библиотеката г-н Давид Бинан от посолството на Франция. открива изложба от плакати на тема „Денят на Европа в различни европейски градове“.

2008 г.

* Провежда се предварителният изпит по история на България, на който се явяват 67 кандидати. Те пишат по темата „България по време на Балканските войни 1912-1913 г.“.
* В рамките на Майските дни Филологическият факултет във Великотърновския университет организира Ден на арабската култура.

Тодорка Недева
РИМ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

One thought on “10 май. Търновград днес… преди години

  • 10.05.2022 в 11:26
    Permalink

    Хубаво е, че в прегледа е включен Ил. Драгостинов, това е стъпка към измиване на срама от окаяното състояние на родната му къща в Арбанаси. Поне във вестника паметта на великия българин е почетена!!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.