Истории от миналото: След посещение на княз Фердинанд село Фида бей взело името на Мария Луиза, а от 1952-ра се нарича Велчево

На влизане във Велчево от погледа не може да убегне националното знаме, което гордо се вее на една височина, от която се открива красива гледка. Родолюбиви млади хора с подкрепата на кметския наместник Мустан Юсменов са облагородили това място. Долу до реката на новата спортна площадка се вее друг трикольор – доказателство, че животът продължава и селото се облагородява.

Общественикът и писател Никола Станев в своята книга „История на Търновската предбалканска котловина“ споменава, че „старото име на селото е Феда бей, но народът го изговаря Фида бей. Преди 250 години на същото място не е имало село, а само чифлик, наречен Фидов чифлик. Обаче на километър на югозапад от чифлика е имало старо селище, което в цялата котловина наричали Киселчово. Това изчезнало село заемало един от завоите на река Елишина, която идва откъм днешното село Плаково. Реката носи името Елишин, или Елишина от дърветата ели, които някога покривали нейните брегове“.

В селото имало църква „Света Богородица”. Образът на Божията майка бил излят на медни плочки и се продавал за окачване на шия.

Село Киселчово било заможно, имало големи имоти и много работници. Затова то се ползвало пред българи и турци с големи привилегии. Населението било чисто българско. Според преданията в царщината настъпили големи размирици. Българите на много места били натоварени с тежки данъци, та се вдигнали против турците. Роптали и киселчовци.

Един ден изненадващо налетяла една конна дружина от около сто души и заела Хайдушка могила, където разперила палатки. Главатарят на дружината повикал кмета и няколко първенци от селото, та им казал да приготвят храна за конете и хората от дружината.

На другия ден рано сутринта в Киселчово пристигнали трима от дружината с оръжието си, облечени в чудовищни дълги дрехи и високи кауци на глава. Между тях имало младеж без брада и мустаци, хубав на лице.

Тримата се явили в общината и казали на кмета и старейшините, че водят момък, който ще се жени, но той нямал средства, нито нужните дрехи и дарове за сватбата, затова искат да се съберат от селото сватбени дарове.

Селяните били привилегировани и знаели, че са освободени от такива тегоби, каквито плащат безправните раи на своите аги, когато женят син или дъщеря. Сетили се, че това са хайдути разбойници.

ОБЕЩАВАЛИ ВСЕ, ЧЕ УЖ ЩЕ ИЗПЪЛНЯТ ПОКАНАТА, НО НАДВЕЧЕР ОБЕЗОРЪЖИЛИ ПРАТЕНИЦИТЕ И ВЪРЗАНИ, ГИ ПОДКАРАЛИ КЪМ ТЪРНОВО. Като изминали 1 – 2 километра, „момчето” успяло да извади някаква свирка и силно изпищяло. Хайдушката орда веднага се струпала с конете и заобиколила Киселчово. Като разбрал главатарят, че хората му били откарани за Търново, пратил отряд да стигне и освободи вързаните, а той лично заел общината и запалил селото. Дървените къщи пламнали, населението се разбягало в дъбравата. Някои стигнали до Федов чифлик и поискали помощ от неговия управник. Но, докато се съобщи на властта в Търново, огънят помел селото Киселчово до дъно. Хайдушката тайфа задигнала що можала и изчезнала.

Така киселчовци се заселили в около 30 – 40 къщи при чифлика и развили село с име Феда бей. По старите турски хроники около 1700 г. вече е записано и като населено място.

В автобиографията си Петко Рачев Славейков е записал: „Към края на 1835 г. баща ми купи чрез Велча Болтаджията или Джамджията (Завераджията изпосле) от един поп из с. Тъмниско, на сев.-изток при Търново, една вета славянска граматика при даскал Петка Габровчето на Пецовото училище в Габровский тогава хан (днес Дряновский хан). Подир малко хвана да върлува и чумата в Търново.

С няколко други челяди от Търново ние побягнахме от чумата на с. Фида бей, или Фидов чифлик. Тук при селския поп и даскал йеромонах Серафим аз се запознах донейде с черковната литература.

По-голямата част от киселчовци, и то по-заможните и събудените, не приели да станат чифлигари и се преместили на юг, към Балкана, в недостъпна гора между два притока на реката Елишина, и там основали ново село, което получило име Плаково.

Селото Феда бей било прекръстено. През1893 г. княз Фердинанд с младата си съпруга, княгиня Мария Луиза, след закриването на III Велико народно събрание в Търново посетил Къпиновския манастир, поканен от игумена архимандрит Стефан Радков. По пътя за манастира народът от селото посрещнал княза сърдечно.

Князът попитал защо селото носи името на бей. Като получил неясен отговор, князът рекъл: „Прекръстете го!”. Чорбаджи Ради се допитал до премиера Стефан Стамболов. Общинският съвет решил след това селото да бъде наречено Мариино (на името на княгинята).

След 1944 година не се допуска съществуването на имена от царската фамилия и постепенно се променят имената на много населени места, включително и на Мариино.

От 1952 г. селото носи името Велчево. По това време председател на Общинския съвет на Велико Търново е роденият в село Мариино през1912 година Станчо Друмев Маринов.

Село Велчево носи достойно името на Велчо Атанасов Джамджията в памет на Велчовата завера, която е предвестник и първотип на Априлската епопея. Така се увековечава и Плаковският монастир „Св. Илия”, където се подготвя заверата през 1835 г. при йеромонах Сергий, игумен на монастира и духовен водач, а там са се черкували християните от селото преди построяване на църквата „Св. Георги”.

Марин СТЕФАНОВ