14 години след като си отиде от този свят, арх. Теофил Теофилов – Тео събра старите другари от „Петъците” на изложба
В повод за среща със скъпи приятели и за спомени се превърна изложбата с акварели на арх. Теофил Теофилов, който си отиде от тоя свят през 2008 г. Да го почетат дойдоха старите му другари от „Петъците” при Понката – все емблематични личности в старата столица. Не случайно денят се случи петък, а някъде от небето навярно той им се радваше.
Ето какво споделиха за Тео някои от тях преди откриването на изложбата:
Христо Харитонов: „С Тео се занимавахме заедно с музейно дело – той като директор на Музея на архитектурата, аз – на Историческия музей. Освен служебното общуване нас ни свързваше приятелство”.
Панайот Димитров – Понката: „Аз няколко думи за Тео не мога да кажа. Или цял ден ще говоря или нищо, пошегува се той. – Една част от акварелите ги знаех, но поначало той не ги показваше много. Не, че му бяха страст, просто обич към акварелната техника. Беше от активните в „Петъците”, макар че дойде по-късно. Жалко, че много бързо си отиде. Страхотен човек беше. А като специалист по ренесансова църковна архитектура беше един от най-добрите в България”.
Арх. Иван Чолаков: „Тео ми е състудент. Той е един от нас. Спомням си, че трябваше да произнеса словото при раздялата с него и това го повтарях няколко пъти – един от нас в архитектурата, като участник в градските управи и в обновяването на Велико Търново, един от нас в „Петъците”. Уважаван приятел е, а спомените са останали”.
Христо Панев: „Тео беше голяма душа, широко скроен човек. Артист отвсякъде. Беше един от стожерите на Петъците” и го свързвам с тях. Всяка седмица се събирахме и беше в центъра на групата, на песнопенията, на пиенето и веселието. Той е голям не само за Търново, но и за България. Не познавам архитект с такава култура в областта на църковната архитектура, за мен беше най-големият професионалист и, слава богу, остави значими паметници след себе си.
За хората, които не са били толкова близо до него, изложбата с акварели може би е изненада и разкрива една непозната и романтична страна от неговото творчество. Показаните пейзажи от любимата му Копривщища, в която е израснал, природата, изобразена в топли цветове и в мигове на спокойствие, са сякаш в контрапункт на вечно дирещата му и неспокойна душа. Подборът е направила неговата дъщеря доц. д-р Марина Теофилова, която откри изложбата, а прекрасните картини е преоткрила, докато е прелиствала папките му. Така се е зародила и идеята да ги покаже в изложба, а с нея тя счита, че е изпълнила един дълг към баща си.
В краткото си слово Марина Теофилова призова, който желае да разкаже спомени за баща й, без това да се превръща в помен. След нея Йордан Алексиев сподели с голямо вълнение какво беше за него Тео и припомни всички значими обекти в богатото му наследство. Списъкът наистина е дълъг. Кмет и главен архитект на Велико Търново, на арх. Теофилов дължим проекта за църквата „Св. Димитър” – венец в творчеството му, проектите за реставрация на емблематичната църква „Св. Четиридесет мъченици”, храмовете „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в Арбанаси, „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в Свищов, Тракийският култов комплекс край с. Свещари, Голямата Базилика в Плиска, Кръглата (Златна) Църква в Преслав са само част от реализираните проекти на арх. Теофилов. Той е автор и на обекти по Царевец, Борис Деневата къща, Къщата с маймунката, Моста на Кольо Фичето в Бяла, Лечевата къща в Арбанаси и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.
А „Петъците” се оказаха упорити и отново ги има, събирайки живите, за да си спомнят за тези, които са загубили. Като Тео.
Ана Райковска
Сн. авторката
