130 години от написването на възторженото стихотворение „Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий”, популярно днес като „Върви, народе възродени”, и 120 години от първото му масово изпълнение в България

През 1892 г. големият български писател и общественик Стоян Михайловски от Елена, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, днес СУ „Христо Ботев“, написва възторженото стихотворение „Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в град Русе.

Като български училищен химн обаче текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историческите факти сочат, че това се случва в час по пеене в ловешкото училище „Йосиф I”. Панайот Пипков, забелязвайки, че един от учениците не обръща никакво внимание на урока, се приближава до него и вижда, че момчето с интерес чете нещо. То е така погълнато от текста, че дори не усеща близкото присъствие на учителя. Ядосан, но и заинтригуван, Панайот Пипков надниква в текста и подобно на ученика, се захласва от стихотворението „Химнъ на св. св. Кирилъ и Методий”. Според друга версия ученикът възторжено четял на глас великолепните стихове. Общото и в двата варианта е, че композиторът, на когото преди време е възложена задача да напише музика за училищна песен, която децата да изпеят на наближаващия църковен празник на светите братя Кирил и Методий на 11 май, но поради липсата на подходящ текст той все отлагал, веднага отива до черната дъска и започва да пише с тебешир нотите. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, за около 15 минути мелодията е завършена, а учениците я разучават и запяват.

Така се ражда „Върви, народе възродени“, изпълнен официално като празничен училищен химн за възхвала на Кирил и Методий и тяхното дело за пръв път в Ловеч на 11 май 1901 година.

През 1902 г. песента се подема и запява масово от всички училища в страната.

Творбата с основание се определя като „един от най-светлите химни на българската просвета и култура“, като „една от най-знаковите песни в историческото развитие на модерна България“ и „едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска идентичност“ с превод на 21 езика.

След 1944 г. поради наложената идеология и редица политически предразсъдъци част от оригиналния текст е орязан или променен. Така например в един от куплетите изразът „и Бог ще те благослови“ се заменя с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя със меч“ стават „ведно със другите славяни кръстосай дух със огнен меч“, а от 14-те куплета остават популярни първите шест. Но това е вече история…

Факт е, че „Върви, народе възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички посрещаме нашия най-светъл празник.

И всички го пеем с любов вече 120 години. Където и да се намираме – у нас или в различни части на света, дори и вече отдавна да не сме ученици, всеки от нас, българите, може да го запее, поне вътрешно в себе си.

Кой е стоян Михайловски:

Той е роден през 1856 г. в град Елена. Потомък е на стар и уважаван възрожденски род със заслуги към книжовното дело на България и борбата за църковна независимост. Син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи във Велико Търново (1865 – 1868 г.), а през 1872 г. завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков и Симеон Радев. През 1875 г. заминава за Франция, за да следва право.

След 1878 г. работи като адвокат и съдия в Свищов. През 1886 г. е избран за депутат в Третото Велико народно събрание, което се провежда във Велико Търново и има за задача да избере нов български княз след абдикацията на Александър I. Народен представител е в Осмото Обикновено народно събрание (1894 – 1896 г.), а през 1903 г. е избран за депутат в Тринадесетото Обикновено народно събрание.

Той е активен участник във ВМОРО.

От 1892 г. е дописен член, а от 1898 г. – действителен член на Българското книжовно дружество.

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ (Цариград). Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно – басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни „Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“ са класически образци в българската литература и заедно с „Върви, народе възродени” имат трайно присъствие в българското национално съзнание.

Стоян Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.

Подписва се с псевдоними: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Ст. Стрелков.

Умира преди 95 години в София.

Тодорка Недева

ОРИГИНАЛНИЯТ ВАРИАНТ НА „ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ”

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!

 

Тъй солунските двама братя

насърчаха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време…

Тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нек името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в славянството во век веков!