29 май – Търновград днес… преди години (допълнена)

1876 г.

Четата на Христо Ботев, в която има участници от Търново и региона, овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.

1918 г.

Умира роденият през 1845 г. във Велико Търново Йордан Недев Йорданов – Инджето. Той е активен деец в борбата за църковна и политическа независимост, член на Търновския революционен комитет, участник в подготовката на Априлското въстание и в организирането на Ботевата чета. Инджето е този, който при превземането на кораба „Радецки” заема мястото на машиниста. По-късно по време на Сръбско-българската война със сформираната от него доброволческа чета „Христо Ботев” се сражава при Пирот. Йордан Недев Йорданов – Инджето е инициатор на първото честване паметта на Христо Ботев в старата българска столица. Не е за вярване, но това става в прочутата търновска баня Баш хамам, чийто тогавашен съдържател е бележитият великотърновец. За първото честване свидетелстват спомените на Пенка Генова, публикувани години след събитието в бр. 13 на общински вестник “Велико Търново” от 15 юли 1930 година.

1920 г.

В Стражица е роден Рачко Ябанджиев, един от “атлантите” на българския, европейския, руския и съветския репертоар на Народния театър “Иван Вазов”, участник в култовите български игрални филми “Под игото”, “Хитър Петър”, “С пагоните на дявола”, “Синята лампа”, “Пътят към София”, Спирка “Берлин” и други. Рачко Ябанджиев е народен артист и лауреат на Димитровска награда. Той е единственият български актьор-кавалер на ордена “Георгий Жуков”. Умира на 26 март 2004 година.

1922 г.

Участниците в XV редовен туристически събор, проведен във Велико Търново, посещават Дряновския манастир.

1927 г.

Населението от града и региона участва в изборите за Двадесет и второ обикновено народно събрание.

1969 г.

“Сушата обхваща застрашително всички райони на окръга. Падналите в отделните места и незначителни по количество валежи не могат да успокоят никого. От вода се нуждаят сега всички култури без изключение”.

 в. „Борба”, № 64, 29 май 1969 г.

1970 г.

“Активисти от Отечествения фронт от окръга вчера (29 май – б.а.) заминаха за съветския съюз. Те ще разгледат градовете Киев, Полтава, Кишинев”.

 в. „Борба”, № 65, 30 май 1970 г.

1989 г.

Великотърновци, както и целият български народ, изслушват по БНТ и БНР изявлението на Тодор Живков, в което той призовава Турция да отвори границите си за българските емигранти. В последвалата “Голяма екскурзия” турци от Велико Търново и региона се изселват в югоизточната ни съседка

1996 г.

“Великотърновското издателство “Абагар” е номинирано за издателство на годината на Панаира на книгата, който се проведе от 21 до 26 май в НДК в София… От общо 144 регистрирани издателства в страната номинирани са били 6, като само “Абагар” е от провинцията”.

 в. „Борба”, № 103, 29 май 1996 г.

1 стр. вестник „Борба“, 29 май 1996 г.

2009 г.

„Кметът д-р Румен Рашев е подготвил специален екшън план за пълнене на общинската хазна и противодействие на икономическата криза. За пръв път той разкри плановете си за спасяване на бюджета пред най-тиражния областен всекидневник. Екшън планът е от 5 основни точки, които целят повишаване на собствените приходи, оптимизиране разходите на самата администрация и обезпечаване на всички плащания. „Този план е единственият възможен начин, за да се справим с кризата и да изпълним бюджета и инвестиционната програма”, обобщи градоначалникът“.

 в. „Борба”, № 99, 29 май 2009 г.

Тодорка НЕДЕВА

РИМ– ВЕЛИКО ТЪРНОВО


Още от страниците на в. „Борба


2016

 

Календар на любителя гъбар – На дневен ред е пачият крак. След честите и продължителни превалявания идва времето на запалените гъбари. И тъй като е още рано за техни величества булките и манатарките, на дневен ред е скромният пачи крак. Намира се основно в стари иглолистни и най-вече широколистни гори (дъб, габър). В нашата област се среща доста често около Миндя, Къпиновския манастир, „Бряста”, Ново село и особено в горите край град Елена. Много автори на ръководства смятат, че пачият крак няма двойници. Според мен обаче, пачият крак може да се сбърка и се бърка с отровната горчива миризливка. Шапката на истинския пачи крак е фуниевидна и ръбеста. Цветът му е жълт, като истинско, чисто злато, а при горчивата (светеща) миризливка е бакърен, като на фалшификат с голям примес на мед. Месото на пачия крак е жълтеникаво, с приятна миризма на кайсия. Пластинките са жълти, дебели и слизат по пънчето, което е плътно и здраво. Пачият крак се намира единично и на групи само върху почва, за разлика от горчивката, която расте на туфи върху мъртва дървесина. Нарича се още „светеща миризливка”, тъй като пластинките й на тъмно фосфоресцират. Гъбата пачи крак трябва да се бере млада, защото е мъчно смилаема. Добра е за пържене и паниране. Най-добре е обаче да се направи на брашно и да се използва за подправка за ястия. Гъбите се нарязват на тънки филийки, сушат се на силно слънце, след което се смилат и прекарват през няколко сита.

* В Шемшево настръхнаха от фалшив сигнал за огромна приливна вълна. Къщи в пет села в областта бяха във вода, евакуация обаче не се наложи никъде, след като нивото на Янтра спадна. ВЧЕРА В ШЕМШЕВО ХОРАТА БЯХА НАСТРЪХНАЛИ ОТ ФАЛШИВ СИГНАЛ ЗА ОГРОМНА ПРИЛИВНА ВЪЛНА. Такава нямаше, но пътят до селото бе отрязан заради голям разлив на Янтра. Водата бе стигнала до къщите и бе влязла в свинарник, къща за гости и парк. “Проблемът е заради липса на 350 000 лв. за почистване на коритото на реката под моста между двете села Шемшево и Леденик. Проектът е поне от три години, но пари няма… Ако водата минава и през двата ръкава под моста, проблеми няма да има. Заради затлачването се образува и островче, а разливът сега е огромен и пътят е почти непроходим“, каза вчера кметът на Шемшево Кирил Ангелски.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.